Определение № 1919 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3609/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 540 от 24.04.2023 г. по гр. д. № 911/2022 г. на Бургаския окръжен съд е отменено допълнително решение № 811 от 03.05.22г. по гр .д. № 4706/2020г. на Бургаския районен съд и вместо това е постановен друг резултат – допълнено е основното решение № 555 от 28.03.22 г., поправено с решение № 809 от 03.05.22 г., двете постановени по гр. д. № 4706/2020 г. на Бургаския районен съд, като ответницата Т. П. К. е осъдена да заплати на ищцата Жасмина Г. М., поставена под пълно запрещение, чрез настойника й Е. Г. М., сумата от 156 401,59 лв. за възстановяване на запазената й част от наследството на Г. А. К., б. ж. на [населено място], починала на 06.09.2019 г. Потвърдено е основното решение по чл.30, ал.1 ЗН № 555 от 28.03.22 г., поправено с решение № 809 от 03.05.22 г., двете постановени по гр. д. № 4706/2020 г. на Бургаския районен съд, в останалата обжалвана част, с която е определен размерът на запазената част на ищцата от наследството на майка й, накърнено с оспорените дарения.

По предмета на делото въззивният съд е приел следното:

Ищцата Жасмина Г. М., поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си Е. Г. М., е предявила срещу Т. П. К. иск по чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на майка й Г. А. К., б. ж. на [населено място], починала на 06.09.2019 г., накърнено чрез няколко дарения в полза на брата на дарителката – П. А. К.. Ответницата Т. К. е дъщеря на П. К., който е починал на 03.02.2019 г., преди завеждане на иска по настоящото дело.

Дарени са следните имоти:

• апартамент от 100 кв. м. в [населено място], [улица], вх. А, ет.3, ляв;

• Ѕ ид. част от ПИ с идентификатор 07079.609.136 в [населено място], [улица] площ от 456 кв. м., ведно с 1/2 ид. част от двуетажната сграда в имота с площ от 151 кв. м., представляваща административно-делова сграда /Консулство на Република Турция/;

• 1/2 ид. част от ПИ с площ от 714 кв. м. в [населено място], [община], заедно със селскостопанска постройка в него;

• 1/2 ид. част от четири земеделски имота в землищата на [населено място] и [населено място] в [община];

Приживе надареният К. сключил с Българската държава договор за замяна от 29.12.2017 година, с който прехвърлил на държавата имота, ползван за Консулство на Република Турция, който тогава е бил оценен на 732 760 лв. Получените в замяна имоти П. К. дарил на 16.05.2018 г. на своята дъщеря – ответницата Т. К.. От своя страна ответницата се разпоредила с тези имоти с нотариален акт от 04.01.2019 г. Останалите имоти, които П. К. получил по дарение от сестра си, били наследени от ответницата Т. К..

Отделно от това приживе наследодателката на ищцата Жасмина Г. М. й дарила имот с площ 329 кв. м. в [населено място], ведно с 1/2 ид. част от офис с площ от 51,53 кв. м. и магазин от 38 кв. м. Имуществото, останало в наследство от Г. К., включва влогове на обща стойност 1833,82 лв. и дворно място от 690 кв. м. в [населено място] с еднофамилна жилищна сграда от 102 кв. м. и селскостопанска сграда от 53 кв. м.

При тези данни първоинстанционният съд е уважил иска по чл.30, ал.1 ЗН, като приел, че запазената част на ищцата от наследството на Г. К. е накърнена с 400 839,59 лв. и я е възстановил, намалявайки дарствените разпореждания в полза на брата на наследодателката, с изключение на имота, използван за Консулство на Република Турция. Общата стойност на възстановените имоти е 244 438 лв. Районният съд не е възстановил стойността на накърнената запазена част на ищцата до пълния размер от 156 401,59 лв. чрез присъждане на посочената сума, макар да е заявил, че изцяло уважава заявената претенция. Липсват както мотиви, така и съответен диспозитив в акта на районния съд в тази насока. Впоследствие по молба на ищцата по чл.250, ал.1 ГПК съдът постановил решение № 811 от 03.05. 22г, с което отказал да допълни основното решение по спора чрез присъждане на парично уравнение на накърнената запазена част от наследството на ищцата.

Прието е, че във въззивното производство предмет на правния спор се концентрира върху оценката на имота на [улица], ползван като Консулство на Република Турция и който е част от масата по чл.31 ЗН. По този спор въззивният съд е проследил дадените различни оценки за пазарната стойност на имота:

-първата единична експертиза пред районния съд, която възприема оценката по договора за замяна с държавата – 732 760 лв., въпреки че тя е две години преди смъртта на дарителя;

• повторната експертиза на в. л. Раканова, според която оценката на имота е 1 028 900 лв.;

• тройната експертиза, приета от първоинстанционния съд, която е дала оценка 1 530 490 лв.;

• тройната експертиза пред въззивната инстанция, която е дала оценки в два варианта – 641 960 лв. като административна сграда и 831 540 лв. като луксозна жилищна сграда. След поправка пазарната стойност на имота като дипломатическо представителство на друга държава се оценява на 1 259 084 лв.

Въззивният съд е възприел оценката на първата тройна експертиза, на която е основано и решението на районния съд – 1 530 490 лв. Изложени са следните съображения:

Втората тройна експертиза, приета във въззивното производство, според която оценката на имота е 1 259 084 лв. ( след поправката), е изготвена при претегляне на няколко стойности: по приходен подход, разходен подход, данъчна стойност и застрахователна стойност. Последните две стойности обаче не следва да участват във формирането на масата по чл.31 ЗН, съгласно приложимите за случая Български стандарти за оценяване от 2018 г.(БСО). Те визират три основни подхода за оценяване на недвижимите имоти: приходен, разходен и сравнителен, но не и съобразяване на оценката с данъчната и/или застрахователна стойност на имотите. Освен това двата метода за осъществяването на разходния подход - на амортизираната възстановителна стойност и на амортизираната възпроизводителна стойност, се свързват от БСО с възможност за реално наблюдение и съпоставяне на оценявания образец с други аналози, при въвеждане на корекция за остаряване и изхабяване, за да се отрази сумата в намаление от гледна точка на неговото физическо състояние, функционалност и стопанско-икономическа полезност. В случая е обаче оценяваният имот не може да бъде посетен от експертите и подложен на вътрешен оглед заради неговия статут, което прави ненадеждно прилагането на разходния подход при остойностяването. Не следва да се възприемат като приложими към казуса и останалите оценки на имота като административна и като луксозна жилищна сграда, т.к. в ОУП сградата е отразена като административна, а посочената от експертите оценка в този вариант е дори под стойността, при която е осъществена сделката за замяната на имота с други два държавни през 2017 г. Възможност за такова занижаване на оценката след две години не може да се допусне, защото конюнктурата на пазара търпи корекция в периода 2017 г.-2019 г. в посока завишаване на цените.

Съдът е счел за неоснователни възраженията на ответницата Т. К. за неправилно формиране на оценката от тройната експертиза пред районния съд чрез използването на необосновано завишен коефициент за застрояване (от 0,3 на 0,6), както и че необосновано в случая бил ползван коефициент за развитие от 0,95% за парцела. Въззивният съд е приел приложението на тези корекционни коефициенти за достатъчно добре и професионално аргументирано от експертите, изслушани в две инстанции, а също е счел обясненията им за адекватни на установената по делото фактическа обстановка. Освен това заключението на вещите лица от тройната техническа експертиза, взето предвид в решението на БРС, следва да се счете за най-обективно от всички изготвени по делото такива и защото използва два от предвидените в БСО подхода, като дава логично и съобразено със стандарта обяснение за неизползването на третия подход за оценяване на процесния имот.

При тези данни въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е правилно, тъй като при оценяване на масата по чл.31 ЗН съдът е приел онази оценка на имота на [улица], която според него е правилна - 1 530 490 лв.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата Т. П. К..

Жалбоподателката поддържа, че при изчисляване на стойността на масата по чл.31 ЗН следва да се вземе предвид онази оценка на имота, използван за Консулство на Република Турция, която е дала втората тройна експертиза във вариант като за съсобствена жилищна сграда, т. е. сумата 831 540 лв. Това е сумата, която най-много се доближава до експертизата, извършена от областната управа при замяната на този имот през 2017 г. Тази замяна е продиктувана от факта, че въпреки наличието на съдебни решения, тогавашните собственици К. в нито един момент не са могли да ползват имота си, дори и да го доближат, тъй като той е с дипломатически статут, т.е. това е територия на друга държава, върху които българските държавни органи на изпълнение нямат никакви правомощия. Преди извършване на замяната от областната управа били направени две експертизи от независим експерт към 2016 и 2017 г. При замяната П. К. заплатил ДДС в размер на 91 400 лв. Изложени са подробни възражения срещу всички останали експертизи и по-конкретно към тройната експертиза, на която съдилищата са основали решението си. Като резултат от тази експертиза се стигало до абсурдната ситуация, при която имотите, с които е дарен бащата на жалбоподателката, да не стигат за допълване на запазената част на ищцата.

В изложение към касационната жалба се поддържа основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите следва ли въззивният съд да допусне нова тричленна експертиза, за да изясни противоречието между приетите в първоинстанционното производство три разминаващи се драстично съдебно-оценъчни експертизи и нова четвърта тройна експертиза, която от своя страна се различава от всички останали относно спорно, решаващо за изхода на делото обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания. Следва ли да се вземе предвид, че всяко от заключенията е оспорено по отношение на използваните методи за оценяване, съответно коефициенти и с въззивната жалба е направено оплакване относно драстично разминаване в пазарната стойност на имота.

По тези въпроси въззивното решение влизало в противоречие с решение № 58 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 408/2010 г., I г. о. и решение № 107 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2461/2019 г., IV г. о.

Отделно от това се поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като поради крайно необосновано завишената пазарна стойност на спорния имот жалбоподателката е осъдена да заплати 156 401,59 лв., като такова искане не е имало в нито един момент от ищцовата страна.

Ответницата в производството Жасмина Г. М., поставена под пълно запрещение, действаща чрез настойника си Е. Г. М., оспорва жалбата. Счита, че не са налице сочените основания за допускането й до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е в обхвата на касационния контрол.

Налице е поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне за проверка на извода на съда за това коя е реалната оценка на имота, използван за Консулство на Република Турция, която следва да се отчете при формиране на масата по чл.31 ЗН.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,