Определение № 390 от 30.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1258/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. прокуратура[населено място] против решение на № 76 от 14.06.2010 год., постановено от АС[населено място] по гр.д. № 199/2010 год. С обжалваното решение след като е отменено решението на Окръжен съд[населено място] по гр.д. № 307/2009 год. в частта, в която предявеният от Т. Г. Г. иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ е отхвърлен за размера над 5 000 лв. до 20 000 лв., е постановено ново решение, с което за този размер искът е уважен. Оставено е в сила решението на първоинстанционният съд в частта, в която П. на Република България е осъдена да заплати на Т. Г. Г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдан с влязла в сила присъда в размер на 5 000 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснато съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост / касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК/. Иска се присъденото обезщетение да бъде намалено като размерът му се съобрази със събраните по делото доказателства за действително претърпените вреди. Ответникът по касация Т. Г. Г.,[населено място], [община], не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване така и досежно основателността на касационната жалба по същество. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С жалбата е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, с което се иска допускане на решението до касационно обжалване като постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС. Касаторът твърди, че решението е постановено в противоречие с ТР № 3/22.04.2004 год. на ВКС по т.д. № 3/2004 год. на ОСГК т.3, доколкото съдът не е извършил преценка на събрани по делото доказателства, които установяват, че определени вредни последици са в причинно следствена връзка с поведението на ищеца - ответник по касация и с оглед на това да изключи или намали присъденото обезщетение. Изтъква се, че решението е постановено и в противоречие с т. 11 от ППВС №4/23.12.1968 год. по въпроса за обследване на обстоятелствата и значението им за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Върховният касационен съд с оглед правомощията му по чл. 288 ГПК счита, че касационното обжалване следва да се допусне по материалноправните въпроси: следва ли поведението на ищеца, което се намира в причинно - следствена връзка с настъпването на определени вредни последици да бъде съобразявано при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и по въпроса за обективните критерии при определяне на това обезщетение. Счита, че по тези въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната задължителна практиката на ВКС, поради което е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Водим от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.