Определение № 345 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 647/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото Г. В. Г. срещу решение № 1537 от 13.12.2022г. по гр. д. № 1997/2022г. на Апелативен съд–София, с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр. д. № 13645/2020г., в частта, в която е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че Г. В. Г. по исковете на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, дължи на посоченото юридическо лице, сума от 44 361,12 лева, представляваща главница по договор за банков револвиращ кредит № 0007/291/30032018 от 30.08.2018г., договорна лихва в размер на 687,08 лева за периода от 14.05.2019г. до 15.11.2019г., договорна лихва върху просрочена главница в размер на 1 845,27 лева за периода 15.11.2019г. - 27.01.2020г. Касаторът иска отмяна на атакуваното решение като неправилно. Претендират присъждане на се разноските по делото. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. От фактическа страна е установено, че на 30.08.2018г. между страните по делото е сключен договор за банков револвиращ кредит № 0007/291/30032018 от 30.08.2018г. по силата на който банката е предоставила кредит в размер на 45 000 лева за оборотни средства на кредитополучателя „В. Трейдинг 1“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител към този момент е жалбоподателят. Договорът е подписан и от Г. В. Г. лично, в качеството му на солидарен длъжник. Според чл. 7.1 от договора срокът за погасяване на кредита е 30.03.2021г. Съгласно чл.4 от същия кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на 6.042 %, а според чл.4.2 лихвеният процент при просрочена главница е равен на годишния лихвен процент и 2% надбавка за просрочие. В чл.4.3 е предвидена и наказателна лихва с фиксиран лихвен процент 5% върху наличния кредит. При служебно извършена справка по партидата на кредитополучателя в търговския регистър е установено, че на 31.05.2019г. Г. Г. е прехвърлил всички притежавани от него дружествени дялове на В. К., което е вписано в регистъра на 26.06.2019г. т.е. към момента вече не е собственик и управител на кредитополучателя. Съдът е намерил, че независимо от това същият е поел солидарна отговорност по договора за кредит, като съдът е счел за приложима разпоредбата на чл.15, ал.3 ТЗ, според която отчуждителят отговаря солидарно с правоприемника за възникналите до момента задължения. Констатирал е, че последното плащане по кредита е било извършено на 30.04.2019г. в размер на 638.88 лева, с която сума са погасени частично вземания за главница, след която дата са преустановени плащанията по кредита. Съдът е установил още, че поради наличието на трайна забава в погасяване на дължимите вноски от страна на кредитополучателите банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. За обявената предсрочна изискуемост, ответникът по исковете е уведомен лично на 26.11.2019г. /покана на л.27/, като по време на висящността на делото на 30.03.2021г. е изтекъл и предвидения в договор срокът за погасяване на кредита. „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е депозирала заявление по чл.417 ГПК против „В. Трейдинг 1“ ЕООД и Г. В. Г., въз основа на което съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК от 17.02.2020г. по гр.д. № 4223/2020г. по описа на СРС, 55 с-в, постановена срещу „В. Трейдинг 1“ ЕООД - в качеството на кредитополучател, както и срещу Г. В. Г. - в качеството на солидарен длъжник, за сума в размер на 44 361.12 лева, представляваща главница по договор за банков револвиращ кредит № 0007/291/30032018 от 30.08.2018г., ведно със законна лихва от 28.01.2020г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 687.08 лв. за периода от 14.05.2019г. до 15.11.2019г., договорна лихва върху просрочена главница в размер на 1 916.69 лева за периода 15.11.2019г. - 27.01.2020г., наказателна лихва в размер на 1 682.03 лева за периода от 15.11.2019г. - 27.01.2020г. В срока по чл.414 ГПК кредитополучателят „В. Трейдинг 1“ ЕООД не е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК т.е. в тази част заповедта е влязла в сила, но Г. В. Г., в качеството на солидарен длъжник, е възразил срещу заповедта и след дадени указания, банката е депозирала искова молба по реда на чл.422 ГПК в рамките на законоустановения едномесечния срок. От кредитираното по делото на заключение на вещото лице по ССЕ /л.70/ е установено, че „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е изпълнила задължението си да предостави на „В. Трейдинг 1“ ЕООД сума в размер на 45 000 лева, представляващ уговорен размер на кредит за периода 30.03.2018г. - 31.05.2018г. Последното плащане е направено на 30.04.2019г. в размер на 638.88 лева, с която сума са погасени вземания за главница. Размерът на дължимите суми е както следва - 44 361.12 лева, представляваща главница по договор за банков револвиращ кредит № 0007/291/30032018 от 30.08.2018г., договорна лихва в размер на 692.04 лева за периода от 14.05.2019г. до 15.11.2019г., договорна лихва върху просрочена главница в размер на 1 845.27 лева за периода 15.11.2019г. - 27.01.2020г., наказателна лихва в размер на 1 072.50 лева за периода от 15.11.2019г. - 27.01.2020г. Според вещото лице счетоводните записвания по договора за кредит са водени редовно. Констатирано е че са извършени плащания към датата на депозиране на заявлението по реда на чл. 417 ГПК, като платените суми са в общ размер на 4266.07 лева, от които главница в размер на 638.88 лева и 13 бр. вноски за договорно лихва в размер на 2 695.94 лева, наказателна лихва в размер на 31.25 лева и такса за управление в размер на 900 лева. При така установената фактическа обстановка апелативният състав е намерил постановеното първоинстанционно решение за правилно. С оглед данните по делото въззивният съд е счел за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че заключението на вещото лице е въз основа на нередовно водени счетоводни документи. Приел е, че доколкото вещото лице е изготвило заключението си въз основа на предоставени от банката документи, които са били приложени към заключението, ответникът е имал достатъчно време и възможност да се запознае с тях и да изрази несъгласието си със съдържащите се в тях факти, което не е сторил. Експертизата е назначена с цел изясняване на спорни за делото въпроси, за които са необходими специални знания, и за нейното изпълнение експертът е разполагал с правото да работи не само по приобщените към делото документи, но и с цялата относима счетоводна документация, намираща се при всяка от страните, без да съществува процесуален механизъм за приемане на всички ползвани от него документи като писмени доказателства по делото. Изхождайки от разбирането, че защитата не е предпоставена от приемане като доказателства на счетоводните документи, обект на проверка от вещото лице, и че за ответника не е имало пречки да оспори констатациите в експертизата, които са базирани на счетоводните регистри и подлежат на преценка с оглед всички останали доказателства по делото, въззивният съд е намерил, че отказът на първоинстанционния съд да изиска и приеме като писмени доказателства всички ползвани за целите на експертизата счетоводни документи на банката, не съставлява процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на ответника по иска. Въз основа на гореизложеното решаващият състав е намерил за неоснователни възраженията на ответника, че банката не е водила коректно счетоводните записвания на операциите по кредита. Посочил е, че въз основа на данните от ССЕ първоинстанционният съд се е произнесъл, че банката е осъществявала редовно и коректно всички счетоводни записвания по отчитане предоставянето на средствата и погашенията по кредитната линия, в т.ч. правилното прилагане на договорените лихвени проценти при начисляване на лихвите. В мотивната си част съдът е изложил още, че жалбоподателят е встъпил на основание чл.121 ЗЗД, вр. чл.101 ЗЗД в дълга на кредитополучателя /ЕООД/ към банката, поемайки задължението да отговаря солидарно с него за всички произтичащи от договора задължения, включващи главница, лихви, неустойки, разноски за събиране на дълга, и при всички други уговорени в договора условия, сред които чл.17 и чл.18 от раздел „Общи условия". Според чл.17 от общите условия, съдлъжникът отговаря солидарно с кредитополучателя за всички произтичащи от договора задължения, освен ако в индивидуалните условия не е уговорено друго. Съобразявайки същността на солидарната отговорност и функционалната й обвързаност от отговорността на кредитополучателя, предвид уговорения в чл.17 от общите условия към договора обем на отговорност на ответника като солидарен длъжник съдът е приел, че клаузите на договора изключват правото на възражение от страна на съдлъжниците срещу разпределението на постъпилите по кредита погашения в регламентираната от чл.76 ЗЗД поредност. Относно наведените в хода на делото твърдения за получени от банката погашения по кредита в хода на образуваното във връзка със заповедта по чл.417 ГПК изпълнително производство и с оглед разрешението в т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, апелативният състав е намерил, че събраните в изпълнителното производство суми нямат значение за основателността на иска по чл.422 ГПК, като не се твърди наличието на доброволно извършени плащания. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „ Каква е солидарната отговорност в хипотезите, в които в договорите за кредит е предвидено, че трето лице ще отговаря за задълженията на кредитополучателя като „солидарен длъжник“, дали такава отговорност е налице?; Дали физическото лице, което не е кредитополучател, е поръчител на юридическо лице в качеството му на кредитополучател по кредит овърдрафт?“ Касаторът цитира следната съдебна практика: решение № 213/06.01.2017г. по гр.дело № 5864/2015г. на 4-то г.о на ВКС, решение № 654/08.01.2008г. по т.д.№ 320/2007г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 161/20.03.2006г. по гр.д. № 47/2005г. на 2-ро г.о. на ВКС, решение № 788/15.12.2005г. по гр.д. № 513/2004г на 2-ро г.о. на ВКС, решение № 58/15.04.2009г. по търг. дело № 584/2008г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 345/12.11.2012г. по гр. дело № 481/2012г. на ВКС, решение № 23/24.03.2015г. по търг. дело № 1717/2013г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 40/17.06.2015г. по търг. дело № 601/2014г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 132/02.10.2015г. по търг. дело № 1907/2014г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 83/26.05.2017г. по т.д. № 50394/2016г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 716/1955г. на 4-то г.о. на ВС, решение № 776/1955г. на 4-то г.о. на ВС и решение № 48/14.07.2016г. по т.д.№ 404/2015г. на 2-ро т.о. на ВКС. Счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като формулираните въпроси не осъществяват общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Отговорите на въпросите, дали, когато е предвидено, че трето лице, което не е кредитополучател, отговаря за задълженията по кредита като „солидарен длъжник“, отговаря като такъв или е поръчител по договора за кредит, зависи изцяло от клаузите на договора и тяхното тълкуване, но въпрос относно приложението на чл.20 ЗЗД не е поставен. С оглед на това, съгласно Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не следва да бъде обсъждан наведения допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на атакувания акт до касационен контрол. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд