Определение № 3277 от 26.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2281/2024 г.
ВКСI гражданско отделение26.06.2024 г.докладчик Теодора Гроздева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 414 от 16.05.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 329 от 2024 г. на Хасковския окръжен съд, II-ри състав. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. К. срещу определение № 414 от 16.05.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 329 от 2024 г. на Хасковския окръжен съд, II-ри състав, с което е потвърдено определение № 235 от 27.02.2024 г. на Димитровградския районен съд за връщане на подадената от А. Д. К. искова молба /наречена заявление/, по която е било образувано гр.д.№ 221 от 2024 г. и за прекратяване на това дело. В частната жалбата се излагат съображения за неправилност на този съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Като основания за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280, ал.2 ГПК- твърди нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото, по което е постановено обжалваното определение/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определението на 23.05.2024 г., а частната касационна жалба е подадена на 27.05.2024 г./. Тъй като тази частна жалба е срещу определение на въззивен съд, с което по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото /определение за прекратяване на делото/, на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК тази жалба подлежи на разглеждане от ВКС, само ако отговаря на условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване. В случая не са налице сочените от жалбоподателя основания на чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Хасковския окръжен съд: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Определението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на определението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на чл.127, чл.129 и чл.130 ГПК, в действащите редакции на тези норми и съобразно с техния точен смисъл. Напълно в съответствие с тях е приел, че исковата молба е останала нередовна /чл.127, ал.1, т.2 ГПК/ и е недопустима /чл.130 ГПК във връзка с чл.124, ал.1 ГПК/, тъй като в дадения срок за отстраняване на нейните нередовности ищецът не посочил ответник по иска и изрично е заявил, че няма правен спор между него и трети лица относно собствеността върху описаните в исковата молба имоти. Само тези две обстоятелства са били достатъчни за връщане на исковата молба и за прекратяване на делото. Поради това без значение е, че в обжалваното определение съдът е посочил като допълнителни основания за връщане на исковата молба непредставянето на данъчни оценки и скици на имотите и невнасянето на държавна такса по предявения иск, въпреки поисканите още с исковата молба съдебни удостоверения за снабдяване с удостоверения за данъчни оценки и скици на имотите. Предвид на изложеното касационното обжалване на определението на Хасковския окръжен съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
Цитирани разпоредби
11- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК
- чл. 130 ГПК
- чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 274, ал. 3 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 127
- чл. 129
- чл. 280, ал. 1
- чл. 280, ал. 2