Определение № 791 от 06.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2700/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗАД [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 15.04.14г., постановено по гр.д.№ 14523/13г., с което Софийският градски съд е върнал касационна жалба вх.№ 40085/31.03.14г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът ЗД [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че въззивното решение от 24.03.14г. не подлежи на касационно обжалване съгласно т.8 на ТР № 1/09.12.13г. по тълк.д.№ 4/12г. Определението е правилно. С въззивното решение от 24.03.14г. е обезсилено решението на гр.д.№ 62446/12г. на Софийския районен съд и е върната исковата молба. Това решение е било постановено иск по чл.213 КЗ с цена 3522.81 лв. и по чл.86 ЗЗД с цена 178.87 лв. Съгласно т.8 на ТР № 1/09.12.13г. по тълк.д.№ 1/13г. /в обжалваното разпореждане неправилно е посочен номерът на тълкувателното дело/ въззивното решение, с което решението на първоинстанционният съд е обезсилено и делото е прекратено, ако цената на иска е под 5000 лв. по граждански дела, респ. под 10000 лв. по търговски дела, не подлежи на касационно обжалване поради ограничението на чл.280, ал.2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд