Определение № 1299 от 12.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 142/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на “ИММО-ЦЕНТРАЛ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против решение № 619/03.10.2022 г. по в.т.д. № 563/2022 г. по описа на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 11 състав, с което е потвърдено разпореждане от 25.11.2021 г. по т.д. № 664/2021 г. по описа на Софийски градски съд, VI-12 състав, с което е отхвърлена молбата по чл. 622б от ГПК за постановяване на отказ за изпълнение на решение № 517/24.05.2018 г. по дело № 2102/223/2016 г. на Районен съд Дръгъшани, Румъния. Ответникът “ПРЕДКОНСУЛТ” ООД, Румъния, възразява по основателността на искането за достъп до касация и оспорва подадената жалба като неоснователна. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 от ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК. Съгласно чл. 47, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, процедурата за отказ за изпълнение, доколкото не е обхваната от регламента, се урежда от правото на сезираната държава членка. С оглед на това относно обжалването на въззивното решение намират приложение правилата на чл. 280 и сл. от ГПК, включително производството за достъп до касационен контрол в предвидените от закона случаи. С процесуалните правила на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК законодателят е ограничил достъпа до касационен контрол за решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела. В Тълкувателно решение от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснена разликата между гражданско и търговско дело. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ - обективен и субективен, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка. В случая производството по делото е образувано по молба за отказ за изпълнение по чл. 46 вр. с чл. 45 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 вр. с чл.622б от ГПК, относно решение на румънски съд, с което “ИММО-ЦЕНТРАЛ” ЕООД е осъдено да заплати на “ПРЕДКОНСУЛТ” ООД сумата от 4 408 евро – главница, представляваща недължимо авансово заплатена от ищеца на ответника сума за недоставена част от невулканизиран каучук през 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.05.2016 г. до окончателното плащане, която законна лихва към 17.02.2021 г. възлиза на 2 118,34 евро, и сумата от 68,88 евро – съдебни разноски. С оглед разясненията, дадени в горецитираното тълкувателно решение, делото е търговско, доколкото предметът на спора касае отказ за изпълнение на гореописаните вземания, произтичащи от сделка между търговски дружества, която се определя като търговска съгласно субективния критерий по чл. 286, ал. 1 вр. с ал. 3 от ТЗ. Цената на вземанията, по отношение на които се претендира постановяване на отказ за изпълнение на решението на румънския съд, е под законоустановения праг за касационно обжалване за търговски дела от 20 000 лева вкл. съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Поради това следва да се приеме, че въззивното решение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Посочването в диспозитива на решението на въззивния съд, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, е без значение, тъй като за допустимостта на касационната жалба съдът следи служебно. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената от “ИММО-ЦЕНТРАЛ” ЕООД касационна жалба против въззивното решение е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По разноските: При този изход на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски в настоящото производство. Същият претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което е посочено в договора за правна защита и съдействие като платено в брой, и това следва да се приеме за достатъчно доказателство за плащането му съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на горното в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,