Определение № 715 от 20.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 645/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. М. Т. със съдебен адрес –[населено място], срещу определение от 23.07.2010 г. по ч. гр.дело №8288/2010 г. на С. градски съд, с което е потвърдено определение от 11.05.2010 г. по гр. дело №4627/2009 г. на С. районен съд, с което е оставена без уважение молбата и за прекратяване производството по делото за развод поради некомпетентност на българския съд. Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос относно това кой съд е компетентен да разгледа бракоразводно дело между съпрузи с българско гражданство и обичайно местопребиваване в А.. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С. градски съд е приел, че в случая делото за развод е между български граждани с обичайно местопребиваване в А. и съобразно чл. 3, т. 1, б. „б” от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, българският съд е компетентен да разгледа иска за развод. Посоченият по-горе въпрос за това кой съд е компетентен да разгледа бракоразводно дело между съпрузи с българско гражданство и обичайно местопребиваване в А. обуславя изхода на спора и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Правилно С. градски съд е приел, че в случая българският съд е компетентен да разгледа иска за развод. Това е така, защото съобразно изричната разпоредба на чл. 3, т. 1, б. „б” от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, при наличие на общо гражданство на двамата съпрузи, независимо от обичайното им местопребиваване на територията на друга страна – членка, компетентен да разгледа делото е и съдът на отечествената им държава-членка. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.