Определение № 50075 от 16.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 483/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. А. срещу решение №202 от 25.11.2021 г. по т.д.№699/2021 г. на АС Пловдив. С решението в обжалваната част след частична отмяна на решение №260072 от 04.03.2021 г. по т.д.№359/2019 г. на ОС Стара Загора, поправено с решение №260237 от 16.06.2021 г., е отхвърлен предявеният от В. А. А. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД иск за разликата над сумата от 10 000 лв. до сумата от 25 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука й М. О. А., настъпила при ПТП от 14.07.2019 г., ведно със законната лихва от 21.07.2019 г. до окончателното изплащане, потвърдено е решение №260072 от 04.03.2021 г. по т.д.№359/2019 г. на ОС Стара Загора, поправено с решение №260237 от 16.06.2021 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. А. А. срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД иск за разликата над сумата от 25 500 лв. до сумата от 60 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука й М. О. А., настъпила при ПТП от 14.07.2019 г., ведно със законната лихва от 21.07.2019 г. до окончателното изплащане и е разпределена отговорността за разноските пред двете инстанции. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд, след като е приел за основателна претенцията на ищцата, в нарушение на принципа на справедливост е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в изключително нисък размер, без да обсъди и съобрази всички обективно съществуващи факти и релевантните обстоятелства, които обуславят размера на търпените неимуществени вреди. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по въпроси, които доуточнени от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат до следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: 1. За задължението на въззивния съд да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните и всички събрани доказателства. 2. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. 3. Длъжен ли е съдът да оцени заинтересоваността на свидетел с оглед всички данни по делото и може ли да основава изводите си за размера на претърпените неимуществени вреди само въз основа на показанията на свидетел, който е заинтересован по смисъла на чл.172 от ГПК. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели, е установил, че от раждането си, починалият на 19 годишна възраст М. А. е живял със своето семейство и своята баба – ищцата В. А., в нейния имот. Приел е, че неговите родители са работели в чужбина, но не от неговата 4-годишна възраст, а от 4 години преди смъртта му, като през този четиригодишен период бабата е осъществявала непосредствени грижи за внука, докато родителите са били на работа в Д., което не е било непрекъснато, тъй като те са се връщали периодично. Счел е, че е видно от показанията на свидетелката А. – майка на починалия, че между нея и ищцата е налице отчуждение, но това не е основание да не се дава вяра на показанията й относно периода на отсъствието им с нейния съпруг за работа в Д.. При тези обстоятелства е намерил, че между ищцата и нейния внук, починал в резултат на ПТП /причинено виновно от лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното застрахователно дружество/, са налице отношения, които се отличават с близост над обичайната между баба и внук, тъй като той от раждането си е живял със семейството си и с нея в нейния имот и в последните 4 години от живота му, поради отсъствието на родителите за значителни периоди от време за работата им в чужбина, баба му преимуществено е осъществявала непосредствените грижи за него в ежедневието и връзката й с внука й е била по-силна, близка до родителската. В този смисъл е достигнал до извод, че е справедливо при условията на чл.52 от ЗЗД определяне на обезщетение за ищцата, но не в определения от окръжния съд размер 25 500 лв., който е завишен и не е съобразен с обстоятелството, че връзката между бабата и внука е била по-силна само за последния период от 4 години, а в размер на 10 000 лв. При постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и допустимите според ГПК доказателствени средства, като е направил собствени фактически констатации и правни изводи и е дал собствено разрешение на предмета на делото. При произнасянето си въззивният съд се е съобразил изцяло и с разясненията на ВКС относно приложение на нормата на чл.172 от ГПК, според които към показанията на свидетелите по посочената норма съдът трябва да подходи със засилена критичност, като не съществува забрана въз основа на техни показания да бъдат установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна, но преценката следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Предвид изложеното по първи и трети от въпросите, касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изразените в решението мотиви, настоящият състав намира, че вторият от поставените материалноправни въпроси е формирал правната воля на въззивния съд, доколкото решаването му е обусловило частичното отхвърляне на предявения иск. Също така е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въпросът относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД е решен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. задължителната такава /обобщена в ППВС №4/68 г., доразвита в цитираните от касатора решения, а и в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Съгласно дадените разяснения понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение е и възрастта на увредения, общественото му положение, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства. От друга страна в константната практика на ВКС се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз, на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Предвид наличието на визираната практика, касационното обжалване следва да бъде допуснато само на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, но не и на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, а тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, такава не се дължи и за касационното производство. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,