Определение № 708 от 20.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. П. П., представляван от адв. Б. против въззивно решение № 2256/15.04.2020 г. по в.гр.д. № 1551/2019 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 537501/16.11.2018 г. по гр.д. № 127/2017 г. по описа на Софийски районен съд, е уважен предявения от Ж. Г. Т. срещу Г. П. П. иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор на договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 14.06.2011 г. и обективиран в нот.акт № 175, том II, рег. № 8988, дело № 349/2011 г., по силата на който П. И. Х. е прехвърлил на Г. П. П. собствената си 1/2 ид.част от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед на изп.директор на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], с площ по скица от 332 кв.м., без построената в имота сграда срещу задължението на приобретателя по цялостната издръжка и грижи на прехвърлителя до края на живота му, до размера от 1/4 ид.ч. /съобразно наследствената квота на ищцата Ж. Г. Т. от наследството на П. И. Х./, поради неизпълнение на поетото задължение за гледане и издръжка. При служебна проверка за допустимостта на касационната жалба, настоящият съдебен състав намира същата за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно нормата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК /ДВ, бр.86 от 2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. По иска за разваляне на договор, който има за предмет вещни права върху имот, какъвто е процесният, размерът на цената се определя от данъчната оценка съгласно чл.69, ал.1, т.4 във вр. т.2 ГПК. В конкретния случай, видно от приложеното на л. 34 от първоинстанционното дело удостоверение от СО, р-н В., данъчната оценка на имота, предмет на договора е 8 393 лв. Искът по чл.87, ал.3 ЗЗД е предявен само от един от наследниците на прехвърлителя и до размера на наследствената му квота, т.е. до размер на 1/4 ид.ч. от имота, предмет на договора. Следователно цената на предявения по делото иск по чл.87, ал.3 ЗЗД е 4 196,50 лв. От гореизложеното следва, че решението, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по въззивно гражданско дело, по което предмет на разглеждане е облигационен иск с цена до 5 000 лв., поради което решението не подлежи на касационно обжалване. Касационната инстанция следи служебно за допустимостта на касационната жалба, така че не е обвързана от преценката на администриращия съд за допустимост и редовност. Грешните указания и последващото администриране от въззивния съд не може да дерогира изричното правило на чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК. Ето защо, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, следва да се прекрати. При този изход на делото, жалбоподателят - ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата-ответник по касационната жалба, претендираните и направени от последната разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата му пред настоящата инстанция, в размер на 500,00 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение