Определение № 1741 от 10.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3102/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 300/13.01.2023 г., подадена от М. Д. И., срещу решение № 399 от 26.11.2022 г. по гр. д. № 20211800500637/2021 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 260068 от 07.06.2021 г. по гр. д. № 1290/2016 г. на Районен съд - Ботевград за извършване на делба по реда на чл. 353 ГПК, като вместо това въззивният съд е извършил делбата, възприемайки друг вариант на разпределяне на имотите. Срещу въззивното решение е подадена и насрещна касационна жалба от М. И. И. и П. Ц. И., чрез адвокат К. Т., вх. № 3300/19.04.2023 г. Софийски окръжен съд е съобразил, че с решение № 260068 от 07.06.2021 г. по гр. д. № 1290/2016 г. на Районен съд - Ботевград е извършена съдебна делба между И. Ц. И., В. И. И., П. И. И., К. И. И., С. И. И., И. М. И., М. М. И., Р. М. И.-Г. и Д. И. И., Д. Г. Д., М. И. К., М. И. И., М. Д. И., С. Ц. Ц. и П. Ц. И., като по реда на чл. 353 ГПК между съделителите са разпределени общо 18 земеделски и горски имота (в общ дял на Р. М. И.-Г. и Д. И. И. е възложена дървопроизводителна горска площ), присъдени са суми за уравняване на дяловете, а съделителите са осъдени да заплатят държавна такса върху стойността на дела, който са получили. Съгласно становище от ОСЗ - Ботевград само шест от допуснатите до делба имоти са поделяеми (имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *, имот № *), като въпреки указанията на съда никой от съделителите не е представил по делото одобрени проекти за обособяване на самостоятелни имоти от поделяемите делбени имоти. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля Ц., разпитан в първоинстанционното производство, съгласно които след смъртта на общия наследодател на страните, бащата на И. И. ползвал ливадата в местността „П. д.”, а и под м. „Г.” - една нива от 2-3 дка. След смъртта на Ц. И. тези имоти ползвал И. И.. Въззивният съд е посочил, че пред Районен съд - Ботевград е изслушано заключение на вещото лице И. П. към съдебно-техническа експертиза от 02.03.2020 г., определяща пазарната стойност на делбените имоти и възможните варианти за разпределянето им в дялове съобразно квотите на съделителите в делбената маса. Вещото лице П. е предложило два варианта за разпределение на имотите. Във въззивното производство е изслушано заключение на вещото лице С. Н. към съдебно-техническа експертиза от 17.05.2022 г. и 21.09.2022 г., определяща пазарната стойност на делбените имоти и възможните варианти за разпределянето им в дялове съобразно квотите на съделителите в делбената маса. Софийски окръжен съд е отказал да кредитира заключението на вещото лице Н. в частта на предложения вариант за разпределение на имотите, като е приел, че то включва разпределение на части от допуснатите до делба имоти, които за целите на производството по извършване на делбата следва да се приемат за неподеляеми поради липсата на одобрени проекти за разделянето им. В останалите части - относно определяне стойността на делбените имоти - съдът е кредитирал заключението на вещото лице Н., а не това на вещото лице П., от момента на изготвянето на което, до постановяване на въззивното решение, са изминали повече от две години и половина. Извършвайки оглед на допуснатите до делба имоти, вещото лице Н. е констатирало, че в имот № * са налични останки от стара сграда, застроена на площ от 96 кв.м, частично разрушена, като в имота съществува едноетажна сграда с мазе, застроена на 24 кв.м, която се ползва за вила. Софийски окръжен съд е изложил, че във втората фаза на съдебната делба съсобствеността се ликвидира посредством един от следните способи: теглене на жребий, разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, възлагане по реда на чл. 349 ГПК или изнасяне на публична продан съгласно чл. 348 ГПК. Делбената маса включва 18 недвижими имота, всеки от които е неделим. Според разпоредбата на чл. 353 ГПК съдът може да извърши делбата, като разпредели съсобствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дяловете и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Невъзможност за теглене на жребий е налице тогава, когато до делба се допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни, а голямо неудобство за образуване на дялове има тогава, когато даден съделител е направил в отделен дял значителни подобрения и когато тегленето на жребий би довело до нецелесъобразно разпределение на имотите, до усложняване на отношенията между съделителите, до неудобства в изравняването на дяловете (т. 5 от ППВС № 7/1973 г.). Въззивният съд е приел, че в конкретния случай е налице първата хипотеза на чл. 353 ГПК - така, както е приел и районният съд. Предвид изричното желание на съделителя И. Ц. И. в негов дял да бъде разпределен имотът, в който се намира ползваната от семейството му сграда, изградена на 24 кв.м, и събраните в тази насока свидетелски показания, а и доколкото в делбената маса има достатъчно имоти, от които за всеки съделител може да бъде отреден дял в натура, Софийски окръжен съд е намерил, че в най-голяма степен на стойностното изражение на дяловете на съделителите съответства следният вариант: І дял, включващ имот № * и имот № *, на обща стойност 5025 лв. - за съделителя И. Ц. И.; ІІ дял, включващ имот № *, на стойност 1736 лв. - за съделителя В. И. И.; ІІІ дял, включващ имот № *, на стойност 930 лв. - за съделителя П. И. И.; ІV дял, включващ имот № *, на стойност 2170 лв. - за съделителя К. И. И.; V дял, включващ имот № * и имот № *, на обща стойност 1670 лв. - за съделителя С. И. И.; VІ дял, включващ имот № *, на стойност 1002 лв. - за съделителя И. М. И.; VІІ дял, включващ имот № *, на стойност 744 лв. - за съделителя М. М. И.; VІІІ дял, включващ имот № *, на стойност 10 360 лв. - в общ дял за съделителите Р. М. И.-Г. и Д. И. И.; ІХ дял, включващ имот № *, на стойност 8510 лв. - за съделителя Д. Г. Д.; Х дял, включващ имот № * и имот № *, на обща стойност 3859 лв. - за съделителя М. И. К.; ХІ дял, включващ имот № *, на стойност 7759 лв. - за съделителя М. И. И.; ХІІ дял, включващ имот № *, на стойност 3360 лв. - за съделителя М. Д. И.; ХІІІ дял, включващ имот № *, на стойност 2003 лв. - за съделителя С. Ц. Ц.; ХІV дял, включващ имот № * и имот № *, на обща стойност 4980 лв. - за съделителя П. Ц. И.. Жалбоподателката М. И. счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че немотивирано, необосновано и незаконосъобразно Софийски окръжен съд е отменил първоинстанционното решение, с което й е бил разпределен в дял имот № * в м. „И.“, за който никой друг е нямал претенции и не е възразил, и за който тя започнала да полага грижи след решението на Районен съд – Ботевград, сключила договор за наем. Желае извършване на ново разпределение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК М. И. се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, предл. трето ГПК. Твърди, че по въпроса относно критериите за разпределение на делбените имоти по чл. 353 ГПК въззивното решение влиза в противоречие с т. 5 на ППВС № 7/1977 г. (вероятно се има предвид ППВС № 7/1973 г.) и решение № 78/10.07.2019 г. по гр. д. № 1580/2018 г. на ВКС, І г. о., съгласно която съдебна практика, обобщено, при разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, от тяхната стойност не само според цената им, но и според вида и предназначението им. Формулиран е и въпросът: когато извършва/променя разпределение на делбени имоти по чл. 353 ГПК, следва ли съдът да посочи върху кои от критериите, възприети в трайната съдебна практика, включително и задължителната такава, гради своето вътрешно убеждение, обективирано в конкретно приложеното разпределение, както и коя част от доказателствения материал е възприел и анализирал, за който се твърди, че е о т значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. М. И. счита решението на Софийски окръжен съд за очевидно неправилно, предвид незачитане на заявената воля на съделителите за разпределяне на имотите по определен начин или зачитането на претенциите на само един от тях - И. Ц. И.. Сочи, че по отношение на нея и съделителя М. И. И. въззивният съд е извършил необяснима и недопустима трансформация на предоставените им делбени имоти. Постъпил е отговор на касационната жалба, изходящ от М. И. и П. И., в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. От същите е постъпила и насрещна касационна жалба, с която се иска всеки съделител да получи реален дял. В изложението към нея се сочи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а също така тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Излага се, че въззивната съдебна инстанция не е изяснила защо именно това е начинът на извършване на разпределение на имотите, с оглед вида, обема и участващите в производството съделители и техните права, което разпределение е извън рамката на закона. Освен това съдът, постановил обжалвания съдебен акт, не се е съобразил с фактическата обстановка, изяснена по делото. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба и насрещната касационна жалба са подадени в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на визираното тълкувателно решение е посочено, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на М. И.. Съображенията му за това са следните: По първия въпрос от изложението не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение е съобразено изцяло с ППВС № 7/28.11.1973 г., т. 5 и решение № 78/10.07.2019 г. по гр. д. № 1580/2018 г. на ВКС, І г. о. В последното е изложено, че съгласно т. 5 на ППВС № 7/28.11.1973 г. критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти са големината на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените в имота подобрения, реалното му ползване. Визирано е, че според този тълкувателен акт извършените подобрения в някой от делбените имоти и установеното владение са преценени като неудобство за теглене на жребий, т.е. като основания за извършване на разпределението. Съдебната практика не определя поредност, в която следва да се преценяват тези критерии. Когато по делото са събрани доказателства, обосноваващи приложението на тези критерии, съдът е длъжен да ги прецени в съвкупност. С решение № 147/23.02.2009 г. по гр. д. № 681/2008 г. на ВКС, I г. о., постановено по ГПК (отм.) е прието, че големината на квотите и стойността на дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН - всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл. 292 ГПК (отм.) се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове. В решение № 583/5.07.2004 г. по гр. д. № 222/2004 г. извършването на подобрения в някой от дяловете от част от съделителите и фактическото ползване на този дял от тях също е посочено като един от критериите за извършване на разпределение по чл. 292 ГПК (отм.), защото прилагането му води до избягване на значителни затруднения и необходимост от уреждане на сметки със суми в големи размери. В този смисъл е и решение № 30/27.06.2011 г. по гр. д. № 1040/2010 г. на ВКС, І г. о. Същевременно с решение № 166/03.12.2018 г. по гр. д. № 28/2018 г. на ВКС, І г. о., с което в отговор на въпроса по приложението на чл. 253 ГПК, по който е допуснат касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е прието, че тази разпоредба не поставя ограничения относно това какъв вид неудобства биха били пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий, поради което те могат да са свързани със засягане както на имуществената, така и на личната сфера на съделителите, и ако те са значителни, независимо дали са от имуществено или лично естество, следва да се съобразят при извършване на делбата. В решение № 91/20.06.2017 г. по гр. д. № 4198/2016 г. на ВКС, І г. о. и цитираното в него решение № 100/27.07.2015 г. по гр. д. № 6463/2014 г. на ВКС, І г. о. е обобщено, че при разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделители, да се разпределят равностойни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. В случая въззивният съд, при извършеното от него разпределяне на делбените имоти, е изходил от големината на дяловете, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, като същевременно е съобразил релевантното обстоятелство, че семейството на И. И. ползва сградата, с площ от 24 кв.м, изградена в един от имотите (№ *). Същият не е можел да отчете сочения от М. И. в касационната й жалба факт, че след първоинстанционното решение по извършване на делбата тя е предприела действия по стопанисване на имот № * - този факт не е наведен във въззивното производство, нито по него са събрани доказателства. По втория въпрос жалбоподателката не е обосновала наличието на допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение. Освен това, Софийски окръжен съд е мотивирал извършеното от него ново разпределяне, като е обсъдил и ангажираните по делото доказателства. Решението, атакувано пред ВКС, не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване по касационната жалба на М. И.. При това положение, съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК, насрещната касационна жалба не подлежи на разглеждане. М. И. И. и П. Ц. И. имат право на направените от тях, за отговора на касационната жалба, разноски за адвокат пред ВКС, възлизащи на 1200 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,