Определение № 105 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7790/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Обжалвано е решението от 02.08.2013 год., постановено по в.гр.дело № 3487/2012 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-А състав, с което е отменено решение от 12.06.2009 год. по гр.дело № 3221/2006 год. на Софийския районен съд, 62-ри състав в частта, с която е извършена делба на движими вещи по реда на чл.292 ГПК/отм./ и в частта, с която е потвърдено по иска с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС за сумата 2 910,50 лева – за лишаване от право на ползване на делбения имот за периода от 08.02.2007 год. до 25.03.2009 год. с изнасяне на процесния апартамент на публична продан.

Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката М. Г. П., представлявана от адвокат С. С., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване понеже се касае за процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Може ли извън изброените лица в чл.32 от ГПК/нов/, аналогична разпоредба в чл.20 ГПК/стар/ да е представител на страната по пълномощие във втора фаза на делбата, след като в първа фаза на делбата това лице е било свидетел на страната и следва ли свидетелските показания да се кредитират.

2. Налице ли е лишаване от право на ползване на съсобственик, който има ключ, респективно достъп до имота? Кой е моментът за лишаване от право на ползване – моментът на поканата или моментът на реалното лишаване?

Като съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е посочен:

3. Чл.12, ал.2 /явно се има предвид ЗН/ касае ли всички случаи на увеличаване на наследствената маса или само тези, които съдът прецени?

От ответника по жалбата И. Г. Г. е постъпил писмен отговор със становище за недопустимост на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.

Според заявеното и поддържано във въззивните жалби на двете страни, производството по в.гр.дело № 3487/2012 год. на Софийския градски съд, ІІ-А състав се е развило о обжалване първоинстанционното решение в частта по извършване делбата на движимите вещи и по искове по сметки на основание чл.286 ГПК/отм./ - изричното изявление на пълномощника на жалбоподателката в съдебното заседание, състояло се на 03.06.2010 год. по въззивното дело. Следователно касационната жалба се явява процесуално недопустима относно изнасянето на процесния недвижим имот на публична продан тъй като първоинстанционното решение по извършване на делбата на апартамента като необжалвано е влязло в сила.

Искане по чл.12, ал.2 ЗН в настоящото производство не е поставяно на разглеждане и касационната жалба в тази част също е процесуално недопустима – видно от решение № 5853 от 29.07.2013 год., постановено по в.гр.дело № 5240/2012 год. по описа на Софийския градски съд, ІІ-В състав е потвърдено решението от 20.02.2012 год. по гр.дело № 3766/2011 год. на Софийския районен съд, 78-ми състав /решението е влязло в сила на 27.11.2013 год. понеже с разпореждане от 04.11.2013 год. касационната жалба с вх.№ 99319 от 09.09.2013 год., подадена от М. Г. П. срещу въззивното решение е върната като нередовна на основание чл.284, ал.1, т.3 и ал.3, т.1, т.4 ГПК/ като е отхвърлен иск с правно основание чл.12, ал.2 ЗН, предявен от М. Г. П. срещу И. Г. Г. за сумата 14 707 лева, претендирана като пресметнато в пари увеличение на наследството, останало от майка им В. К. Г..

За да потвърди решението на първоинстанционния съд в уважената част на иска с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС за заплащане обезщетение за лишаване от ползите за процесния недвижим имот в размер на сумата 2 910,50 лева за периода 21.12.2005 год. до 08.02.2007 год. въззивният съд е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства, че съсобствения апартамент е ползван изцяло от жалбоподателката, която въпреки нотариалната покана /получена на 21.12.2005 год./ не е осигурила възможността реално да се упражни това право съобразно квотите по допускане на делбата като са съобразени и указанията в ТР № 7 от 02.11.2012 год. по тълк.дело № 7/2012 год. на ОСГК на ВКС относно личното ползване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС.

Взето е предвид за основателно възражението, че едно и също лице е било свидетел /в първата фаза/ и пълномощник във втората фаза на делбата, което не е дало отражение на крайния резултат на спора тъй като решението по допускане делбата е влязло в сила, а в първото заседание след допускане на делбата иск по сметки е заявен от пълномощника /адвокат/, а другите искания и оспорвания с пълномощник съпругата Г. са оставени без уважение от първоинстанционния съд.

Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.

За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Не е налице основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросите за представителството по делото и лицата, които могат да го осъществят по чл.20 ГПК, е налице константна съдебна практика и този въпрос не може да обуслови необходимостта от ново разрешение, което би било от значение за еднаквото прилагане на закона и развитие на правото.

Не са извършвани процесуални действия от страна на този „пълномощник”(„свидетел”), които да злепоставят или накърняват интересите на защитата на жалбоподателката.

Относно извършване делбата на движимите вещи е съобразено, че поради неактивност на съделителите не е изготвена оценъчна експертиза с оглед сформиране на дялове, за които страните да теглят жребий, а има възможност всеки да получи реален дял, поради което са разпределени на основание чл.292 ГПК по пунктове по исковата молба, към която препраща, без да се индивидуализират.

Съгласно т.1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд следва да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на касационната жалба.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение