Определение № 4978 от 19.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2293/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. С. против решение №19/17.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 360/2025 г. от състав на Окръжен съд – Кюстендил. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел за неоснователни обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, отменил е постановеното в обратен смисъл решение на районен съд и е постановил ново, с което е отхвърлил исковете. Съдът е приел, че преди дисциплинарното уволнение на А. С., сторено с процесната заповед, работодателят не е искал и не е получил предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Прието е, че ищцовата страна не е въвела своевременно в предметния обхват на спора твърдение, че се е ползвала от закрила и на друго основание, макар и също попадащо в хипотеза на чл.333 ал.3 от КТ. В исковата молба С. се е позовала само на закрила, основана на факта, че е била председател на синдикалната секция на НС „Защита“ в ЦСМП-Кюстендил. Това е станало в молба с вх.№8908/25.07.2024г (л.103), която е подадена по делото след връчване на препис от определението на съда, постановено по чл.312 ал.1 от ГПК, но не във връзка с дадени от съда указания за конкретизиране на твърдения в тази посока и извън срока по чл.312 ал.2 от ГП (изтекъл на 24.07.2024г.). Към въпросната молба е приложено удостоверение, издадено от КТ „Подкрепа“, според което А. С. е била председател на СС към КТ „Подкрепа“ при ЦСМП-Кюстендил през периода от месец февруари 2019г. до месец февруари 2024г., включително, от когато СС е престанала да съществува, поради спадане на числения й състав под установения минимум. Доводът на ищцата е свързан с факта, че в това й качество се е ползвала от закрила, тъй като разпоредбата на чл.333 ал.3 от КТ предоставя такава, освен на действащите членове на синдикалното ръководство и на тези, които са освободени до 6 месеца след освобождаването. По тук посочените причини съдът е приел, че това съображение на ищцата не е допустимо да бъде разгледано. Съдът е приел, че при преценката дали е налице хипотезата на чл.333 ал.3 от КТ съдът не може да навлиза в обсъждане на обстоятелства дали събранието е било надлежно свикано, дали присъстващите лица са членове на синдикалната организация, както и дали същото е протекло правилно, освен ако заинтересованата страна, каквато в случая се явява ответникът, не е оспорила удостоверението, като писмено доказателство по реда на чл.193 от ГПК. При такъв вид оспорване съдът следва да разпредели доказателствената тежест и с оглед вида на оспорването да събере необходимите доказателства. Доколкото ЦСМП е оспорило както автентичността, така и верността на документа съдът е приел, че предвид изричното потвърждаване от страна на К. М. в показанията, депозирани пред КнРС, че именно той е подписал писмото и липсата на опровергаващи това твърдение доказателства, то действително оспорването на автентичността не е доказано и следва да се счита, че удостоверението изхожда от лицето, посочено като негов автор. След подробно обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства съдът е приел, че общото събрание от 26.03.2024г., нито е свикано, нито е проведено редовно. Не е ясно по чия инициатива това събрание е било свикано; не е ясно въобще присъствалите лица членове ли са били на синдикалната секция – тя е била учредена още през 2021г., към който момент никое от тези лица няма данни да е било сред учредителите; никое от тези лица, вписани в поименния списък, преди събранието не е заплащало членски внос към този синдикат, няма данни за последващо присъединяване чрез подаване на заявление, което да не е било отклонено в 7-дневен срок, според изискването на Устава. Не е ясно кога е извършено уведомяването на членовете на СС за това събрание, което отстои на 1 ден от подадения от Н. сигнал. Не е ясно към този момент колко са били членовете на СС въобще, съответно – не може да се прецени дали събранието е имало кворум, още повече, че в събранието участието следва да бъде присъствено или чрез делегати (хипотеза, която не е налице), а част от вписаните в списъка и протокола, че са взели присъствено участие лица въобще не са се намирали териториално на мястото на провеждането му. Това са лицата П. У. и К. А.. Уведомяването на неприсъствалите лица по телефона за решенията, които ще се вземат и то – отнапред, както и това, че те са заявили, че нямат възражения, не може да изпълни изискването за лично присъствие. При нередовно свикано и нередовно проведено общо събрание съдът е приел, че взетите решения не могат да бъдат счетени за валидни, поради което и изборът на А.С. за председател на СС на НС „Защита“ не е легитимен и не е породил правни последици. Въз основа на горното съдът е посочил, че ищцата не е имала качеството, даващо й закрилата по чл.333 ал.3 от КТ, съответно – за работодателя не е съществувало задължението да я преодолее, изисквайки предварително съгласие от синдикалния орган. Налага се и друг правен извод, а именно – че оспорването на истинността, в частност – на верността на удостоверение №019//27.03.2024г., издадено от председателя на НС „Защита“ е проведено успешно. С решението, на основание чл.194 от ГПК, документът е признат за неистински. По същество, обсъждайки събраните по делото доказателства съдът е приел, че подробно изброените в заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание дисциплинарни наказания са извършени от ищцата и е счел заповедта за законосъобразна. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС. Сочи се процесуалноправен въпрос, налице ли е съществено процесуално нарушение в случаите, в които е прието, че процесуалното действие е извършено след указания от съда срок, без да се вземе предвид обстоятелството, че същото е извършено с молба, изпратена по пощата, в дадения от съда срок. Съдът е приел, че с молба с вх.№8908/25.07.2024г (л.103)., която е подадена по делото след връчване на препис от определението на съда, постановено по чл.312 ал.1 от ГПК, но не във връзка с дадени от съда указания за конкретизиране на твърдения в тази посока и извън срока по чл.312 ал.2 от ГП (изтекъл на 24.07.2024г.), ищцата е навела ново основание за незаконност на уволнението, но не го е разгледал тъй като същото е въведено извън срока, даден от съда, без да обсъди наличните данни по делото, че същото е изпратено по пощата. Сочи се и процесуалноправен въпрос, следва ли да са разгледа основание за незаконност на уволнение, което не е посочено в исковата молба, но е заявено своевременно в срока по чл.214 ГПК. По втория процесуалноправен въпрос, се сочи противоречие с решение № 790/29.07.2011 г. по гр.д.№ 148/2010 г. на ІV гр.отд. на ВКС. С цитираното решение е прието, че по силата на чл.214 ал.1 изр.1 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът разполага и с възможността да измени основанието на предявения иск, т.е. да замени или да прибави нови правопораждащи, правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи юридически факти. Тези процесуални правомощия на ищеца /страните/ са самостоятелно регламентирани. Липсва в разпоредбата на чл.214 ал.1 от ГПК препращане към правилата, съдържащи се в чл.147 от ГПК, а и с оглед различните предвидени в тях преклузивни срокове /изменение на основанието на иска не може да се извърши след първото заседание дори с въвеждане на нововъзникнали /след този момент/ обстоятелства/ се налага извод, че приложението на чл.214 ал.1 изр.1 не е обусловено от наличието на предпоставките по чл.147, както и че тази норма има предвид само обстоятелствата, които нямат характер на правопораждащи юридически факти, т.е. не променят основанието на иска. При това положение спорът може да бъде разгледан и разрешен и въз основа на посочено от ищеца не в исковата молба, а в първото съдебно заседание, основание за незаконност на уволнението. Налице е основание за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените процесуалноправни въпроси, за проверка на процедирането от страна на въззивния съд с практиката на ВКС по тези въпроси. Водим от горното, състав на ВКС