Определение № 158 от 06.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4487/2014 г.

С определение от 20.10.2014г. производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2014г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС по въпрос № 4: „Допустими ли са искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС”. С разпореждане от 08.12.2014г. този въпрос, заедно с други въпроси, е отделен в ново тълкувателно дело - № 8/2014г. на ОСГК. Тълкувателното решение по това дело е прието в заседание на 11.02.2016г. и е обявено на 23.02.2016г., поради което настоящето производство следва да бъде възобновено. Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по две касационни жалби срещу решение № 2117 от 28.03.2014г. по гр.д. № 394/2012г. на Софийски градски съд, с която е оставено в сила решение от 01.12.2006 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 831/2005г. за отхвърляне на предявените от касаторите - С. Г. Д., Т. Г. А., С. П. В. и Ц. П. Ц. срещу [фирма] искове по чл. 108 ЗС за предаване владението върху 73,35 % ид.ч. от дворно място с площ 4 428 кв.м., съставляващо част от имот пл. № 4972 от кв.3 по плана на С., местн.”Продължение на трамвай № 4”, при граници по букви А-Е-Ж-Г-Д-Е по скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от решението по адм.д. № 3624/1999г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ-г състав, а по действащия регулационен план от 2001г. разположението на имота е както следва: 2300 кв.м. попадат в УПИ І-за производство и администрация в кв.16 по плана на С., м.”С.-С. юг”; 350 кв.м. попадат в УПИ ІV-за търговия и администрация в кв.15 по плана на същата местност; 220 кв.м. попадат в УПИ ІІІ-за производство и администрация в кв.16; 1558 кв.м. попадат в новопроектирана улица, паркинг и тротоари. Касационна жалба е подадена от всички ищци, представлявани от пълномощника адв. Т.. Поддържат се основания за допускане на касационно обжалване по 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпросите: 1/ допустимо ли е гражданският съд да извършва косвен съдебен контрол на акта за реституция, когато този акт е съдебно решение; 2/ може ли съдът да приеме, че актът за реституция противоречи на закона на основания, които не са изтъквани от страните в процеса; 3/ когато по благоустройствените закони имотът е отчужден за едно мероприятие, а се използва за друго, кой носи доказателствената тежест да установи преотреждането и законността на построените сгради; 4/ към кой момент започналото строителство в имота се явява пречка за реституцията; 5/ налице ли е пречка за реституция когато застрояването не е в конкретния отчужден имот, а в мястото, в което е включен отчуждения имот; Касационната жалба е подадена самостоятелно от ищцата С. П. В. чрез пълномощника адв. К.. В нея също се поддържат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по сходни правни въпроси. Ответникът [фирма] чрез пълномощника адв. Т. оспорва жалбата и предпоставките за достъп до касационен контрол. Претендира разноски. Производството е по ревандикационен иск и е за втори път пред касационната инстанция. Ищците са наследници на Н. И. Ж. и С. А. Ж.. Установено е, че имотът в местн. „Чешмата” в землището на [населено място] първоначално е бил собственост на сестрите М., С. и С. А.. С доброволна делба от 1927г. те са го поделили, като С. е получила в дял нива с площ 6 дка, а останалите - по 3 дка. С договор за продажба от 1937г. Н. Ж. е придобил дела на М. А.. Така двамата наследодатели се легитимират като собственици на имот от около дка. През 1952г. целият имот пл.№ 4972 от кв.1 в местн.С. с площ 11 256 кв.м. е отчужден по З. за обект „Промкомбинат Труд”, като е съставен акт за държавна собственост от 1962г., в който е отбелязано, че отчужденият имот е бил собственост на наследниците на С. А. И. /Ж./ и на С. А. /Ч./. От данните за изплатено обезщетение на собствениците е видно, че от С. А. са отчуждени 6 000 кв.м., а от съпруга й Н. Ж. 2256 кв.м. или общо от двамата 8256 кв.м. След влизане в сила на З. по З.,З., З., ЗДИ и др. е подадено искане от наследниците на Н. и С. Ж. за отмяна на отчуждаването по съображения, че имотът не е застроен. С решение от 31.07.2001г. на Софийски градски съд по адм.д. № 3624/1999г. по реда на чл. 4 З. по З., З. и др. е отменено отчуждаването общо на 73,35% ид.ч. /изчислени като съотношение между площта на притежаваните от наследодателите 8 256 кв.м. и площта на целия имот към датата на одържавяването 11 256кв.м./ от реална част от имот пл.№ 4972, кв.1-стар, кв.3-нов, местн. „Продължение на трамвай №4”, с площ 4850 кв.м., която част не е засегната от осъществените мероприятия и е индивидуализирана като заключена между букви А-Е-Ж-Г-Д-А по заключението на вещото лице, прието по делото. Установено е, че към момента на влизане в сила на реституционния закон имотът е собственост на държавата като е включен в баланса на държавното предприятие [фирма], което по-късно, чрез приватизационна процедура през 1998г., е преобразувано в ответното дружество. Приетите експертизи установяват, че според регулационния план от 2001г., действащ към момента на отмяната на отчуждаването, претендираната част от стария имот № 4972 попада в няколко различни имота, като конкретно е описано точно каква площ в кой УПИ попада. Тези урегулирани имоти са частично застроени с масивни сгради или върху тях са извършени благоустройствени мероприятия. Реалната част, предмет на спора, не е застроена, но тя не е обособена като самостоятелен имот към датата на реституцията. По предходния регулационен план от 1999г. имотът е част от парцел ІІІ в кв.3 с обща площ 26 554 кв.м. и попада в стопанския двор на ответника. Софийски градски съд е приел, че следва да извърши косвен съдебен контрол върху съдебното решение за възстановяване на собствеността и е счел, че то е незаконосъобразно понеже съществува пречка за реституцията. Според съда, при реституцията по З. по З. и др. няма разлика между случаите когато е застроен целия имот и когато част от този имот е незастроена и тя може да се обособи като самостоятелен парцел - и в двата случая е недопустимо да се отменя отчуждаването. Отмяна на отчуждаването е допустима когато върху част от имота не е започнало фактическо строителство и тази част регулационно и кадастрално е обособена като самостоятелен имот към момента на издаване на заповедта за отмяна на отчуждаването. Поради това искът е отхвърлен, без да се разглежда евентуалното възражение на ответника за придобивна давност. С определението от 20.10.2014г. настоящият състав е установил, че решаващите изводи на съда са свързани с поставения и в двете касационни жалби правен въпрос: „Допустими ли са искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС”. В тълкувателно решение №8/2014г. на ОСГК, обявено на 23.02.2016г., в т.2 се приема, че искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, са допустими. Изложените съображения са свързани с реституцията като специфичен способ за придобиване от физически и юридически лица на право на собственост върху имоти, отнети им от държавата в минал момент. Понеже почти във всички случаи тези имоти имат различен градоустройствен и технически статут от този, който са имали към момента на одържавяването им, като изходна позиция при възстановяване на правото на собственост се приема техният статут към момента на одържавяването. Затова нито един от горепосочените закони не предвижда като материалноправно условие за възстановяването имотът, предмет на възстановяване, да бъде предварително обособен като самостоятелен имот по действащите към настоящия момент кадастрална карта, кадастрален, регулационен или подробен устройствен план. Тъй като изводите на Софийски градски съд, макар и такива по основателността на иска, а не по допустимостта му, не кореспондират с горното разрешение, следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Налице е основание за касационен контрол и по първия правен въпрос, поставен от касаторите, а именно за допустимостта гражданския съд да извършва косвен съдебен контрол върху акт за реституция, който е бил обект на пряк съдебен контрол. Според Тълкувателно решение № 5/2011г. на ОСГК на ВКС след приемането на чл. 177 ал.1, изр.2 АПК Тълкувателно решение № 6/2006г. е изгубило сила в частта по т.4, в която е прието, че косвен съдебен контрол може да се упражни и върху съдебните решения за отмяна на отчуждаването по чл.4 З. по З. и др. Останалите правни въпроси в изложението на касаторите не са намерили изрично разрешение в мотивите на въззивния съд и не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.