Определение № 204 от 14.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3627/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 3242/20.08.2020 г., подадена от Х. И. А. и Л. Р. А., чрез адвокат З. П., срещу определение № 152 от 6.08.2020 г. по ч. гр. д. № 168/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено разпореждане № 1102 от 15.05.2020 г. по гр. д. № 509/2019 г. на Окръжен съд – Русе за връщане на касационната жалба на Х. И. А. и Л. Р. А. срещу въззивното решение по делото. Апелативен съд – Велико Търново е изложил в определението си, че постановеното от Окръжен съд – Русе въззивно решение е било връчено на Х. А. и Л. А. на съдебния им адрес, чрез процесуалния им представител адвокат З. П., на 5.02.2020 г., което е видно от отбелязването на приложеното съобщение. На 17.02.2020 г. адвокат П. е поискал издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила осъдително решение на въззивния съд, като на 19.02.2020 г. е внесена държавната такса за издаването му и изпълнителният лист е получен от пълномощник И. П.. На 19.03.2020 г. е постъпила по пощата, с дата на пощенското клеймо 18.03.2020 г., касационна жалба от Х. А. и Л. А. срещу постановеното въззивно решение. Първоначално Окръжен съд - Русе е приел, че същата е в срок и я е оставил без движение за заплащане на държавна такса. Впоследствие, с разпореждане № 1102/15.05.2020 г. администриращият съд е констатирал, че е допуснал грешка, определяйки касационната жалба за подадена в срок, и я е върнал като просрочена. Апелативен съд – Велико Търново е посочил, че съгласно чл. 283 ГПК касационната жалба се подава в едномесечен срок от връчване на въззивното решение на страната. В конкретния случай преписът от постановеното въззивно решение е бил връчен чрез процесуалния представител - адвокат П., на посочения от него съдебен адрес, съгласно изискването на чл. 39, ал. 1 и 2 ГПК, като пълномощникът на страните е получил лично съобщението с препис от решението, видно от приложеното съобщение, оформено по реда на чл. 51 ГПК. С оглед на това е заключил, че срокът за обжалване е започнал да тече от датата на връчване - 5.02.2020 г. и е изтекъл на 5.03.2020 г. Касационната жалба е била депозирана по пощата на 18.03.2020 г., т.е. след изтичане на едномесечния срок. Съдът е визирал, че по делото липсват данни препис от решението да е изпращан лично на жалбоподателите Х. А. и Л. А., които към този момент не са и посочили друг адрес, освен този на упълномощения от тях адвокат, за връчване на книжа. Приел е връчването чрез процесуалния им представител за редовно и съобразено с изискванията на процесуалния закон. Жалбоподателите намират обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Сочат, че на 18.02.2020 г. са били изпратени преписи от въззивното решение на постоянния им адрес, получени на 19.02.2020 г., поради което считат, че срокът за обжалване е изтекъл едва на 19.03.2020 г. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърдят, че в случая следва да намери по аналогия приложение разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ГПК, съгласно която, когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. Формулират следния въпрос: Когато съдът е разпоредил връчване на особения представител и на страната/страните по делото, от кой момент следва да започне да тече срокът за обжалване и на коя дата изтича. От насрещната страна В. В. С. е постъпил отговор на частната касационна жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира жалбата, с която е сезиран, за допустима. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съображенията на съда за това са следните: Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Жалбоподателите не са се аргументирали защо считат, че в случая е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – защо формулираният от тях въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Установената съдебна практика приема безпротиворечиво (така: определение № 47/22.01.2010 г. по ч. т. д. № 828/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 557/7.12.2012 г. по ч. гр. д. № 441/2012 г. на ВКС, ІІ г. о.), че ако е налице редовно връчване на копие от въззивното решение (на страната или на нейния пълномощник), повторното връчване е ирелевантно по отношение преценката за спазването срока по чл. 283 ГПК. По отношение на тази хипотеза не намира приложение разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ГПК, която се отнася единствено до случаите, когато съдът е определил срок за извършване на процесуалното действие, който е по-дълъг от установения в закона. В случая копие от въззивното решение е било връчено по правилата на ГПК на пълномощника на Х. И. А. и Л. Р. А. - адвокат З. П.. С оглед датата на връчването – 5.02.2020 г., подадената на 18.03.2020 г. по пощата касационна жалба се явява просрочена. Без правно значение за срока за обжалване е дали след датата 5.02.2020 г. е било осъществено друго връчване на копие от решението (лично на самите страни). Ответницата по жалбата има право на 600 лв. разноски за адвокат за настоящото производство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,