Определение № 1493 от 28.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 850/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. С. И. и Е. С. И. чрез тяхната майка и законен представител С. А. Н. срещу решение № 1 / 05.01.2026 г. на Варненски апелативен съд по т.д. №198/25 ,В ЧАСТТА, с която е потвъдено решение № 203/10.10.2024г. на Шуменския окръжен съд, поправено с решение № 144/05.06.25г. и с решение № 200/25.07.25г., постановено по т.д. № 289/23г. в частта, в която исковете на двамата ищци, предявени на осн.чл.432 КЗ срещу ЗАД „Даллбогг живот и здраве”, ЕИК[ЕИК], [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие смъртта на техния баща С. Х. И. настъпила на 08.05.23 г., в резултат на тежка черепно-мозъчна травма, причинена от ПТП от 30.04.2023 г. са отхвърлени за горницата над 144 000лв до претендираните 300 000лв- за Д. И. и за горницата над 120 000лв до претендираните 300 000лв-за Е. И.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, в обжалваната част, относно изведената от съда преценка за неоснователност на двата субективносъединени искове, с оглед установените факти по делото. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба ЗК не изпраща писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да счете исковете за неоснователни до над уважените размери на присъденото обезщетение, въззивният съд по жалба от страна на ищците е изложил следното: По размера на обезщетението: Същото следва да бъде определено съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика. Съдът следва да съобрази т.2- ра на ППВС No 4/68г., в която са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия, социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/. При прилагане на тези критерии в процесния случай съдът е съобразил изключително ниската възраст на ищците, предпоставяща действие на негативните последици от загубата на бащата за целия остатък от живота им, изключително високата значимост на травменото събитие и за двете деца, подробно установените от специалист конкретни негови въздействия върху психиката и поведението на всеки от тях. Съдът е е обсъдил и икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, размерът на минималната РЗ за 2023г. – 780лв, лимитите на застрахователно покритие на застраховка „ГО“ на автомобилистите, които след 2018г. съгласно чл.492 КЗ за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане за всяко събитие са 10 420 000лв, които лимити обаче са само ориентир, но не и самостоятелен критерий при определяне на обезщетението / позовал се е на реш.23/25.03.14г. по т.д. № 11154/13г., второ т.о. на ВКС и реш. 157/28.11.14г. по т.д. № 7 3040/13г., второ т.о. на ВКС/, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, намерило отражение при определяне на лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане. Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 180 000лв за ищеца Д. и 150 000лв за ищеца Е. е адекватно и съобразено както с реално претърпените от тях болки и страдания, така и с практиката на касационната инстанция, поради което исковите претенции следва да бъдат уважени до този именно размер. Съдът е посочил, че определя по-голям размер на обезщетение за ищеца Д., предвид установеното по делото различие в изградената приживе родствена връзка с починалия баща, голяма част от която на подсъзнателно ниво. Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, въззивният състав е изложил следните съображения: Съгласно разясненията, дадени от ВКС с ТР № 1/2014г по т. д. № 1/2014г на ОСТК, за да се приеме съпричиняване следва да се установи наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат – настъпване на самото ПТП или/и настъпването на понесените увреждания от ПТП, като го обуславя в някаква степен. Във връзка с това следва да бъде изследвано поведението на загиналия, установено в контекста на изяснения по делото механизъм на произшествието. Така според САТЕ произшествието се е случило в слънчев, ясен ден при добра видимост и сухо пътно платно, без неравности. Лекият автомобил „Опел З.“ с, управляван от водача Х., се движел със скорост от около 50- 60 км/ч., като по-висока скорост би допринесла за по-големи щети върху велосипеда и автомобила. Пътното платно било с широчина 6,30метра, а дясната пътна лента, по която се движел автомобила, била с широчина 3,20 метра. Пътният участък бил прав с непрекъсната осева линия. Пред автомобила в същата посока се движел криволичейки велосипедистът С. И.. На 100 метра след десен завой, водачът на л.а. предприел изпреварване на последния, като навлязъл в лентата за насрещно движение, пресичайки непрекъснатата осева линия без да осигури нужна странична дистанция, като при това водочът на велосипеда се е оказал непосредствено пред изпреварващия го в гръб автомобил и предната дясна броня косо ударила от дясно задната гума на велосипеда. Сблъсъкът настъпил в дясната лента за движение на пътя. В момента на удара надлъжната ос на автомобила била насочена леко косо наляво към насрещната лента за движение, а велосипедът вероятно се е движел успоредно на оста на пътното платно или леко косо надясно – към дясната част на платното за движение. В следствие на този първоначален удар 8 велосипеда е бил завъртян с предната част надясно около 160 -170 градуса спрямо задната, като предното колело с гумата си е оставило протъркваща следа върху предния десен калник и предната дясна врата. В момента на завъртане на велосипеда пострадалият паднал назад върху предния десен калник, като с главата си ударил задната горна част на предния десен калник, след което се е приплъзнал отдясно на автомобила и паднал на пътното платно около средната част на дясната пътна лента. Водачът на л.а. спрял в лявата пътна лента. Във връзка с преценката на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия САТЕ изрично е изследвала въпроса къде точно по платното се е движел пострадалият велосипедист. Установено било, че на мястото на пътния инцидент не е била налице тротоарна площ, пътният банкет е изпълнен с покрити с пясък, дребни и едри камъни, като всеки от банкетите е с широчина 70 см. Банкетите от двете страни на пътя са на нивото на пътя. Ето защо в случая С. не е бил в състояние нормално да се движи с велосипеда по банкета освен при изключителни случаи и то за кратко време поради начина на изпълнението му неподходящ за велосипеди. Отчитайки, че към момента на удара автомобилът вече е бил насочен към лявата лента за движение експертизата посочва, че по време на удара пострадалият се е движел около средата на дясната лента за движение. При условие, че той, като водач на велосипед, се е движел възможно найвдясно на пътното платно, то при същата траектория на движение на автомобила по широчина на пътя не би настъпил удар между двете ППС, като водачът на л.а.би бил в нарушение при пресичане на непрекъснатата осева линия. Според същото заключение, велосипедистът е имал възможност своевременно да възприеме приближаващия зад него л.а. „Опел З.“ и в рамките на 1-2 секунди да премине от средата на дясната лента за движение до десния край на платното за движение. От свидетелските показания и САТЕ се установява още криволичещо движение на велосипеда предвид наклона на платното за движение нагоре, както и това, че той е бил без каска. СМЕ изказва предположение, че ако пострадалият е управлявал велосипеда с предпазна каска, тежестта на получената черепно-мозъчна травма би била по-малка и шансът за оцеляване би бил по-голям. При това положение, според съда, се налага извод, че пострадалият И. е избрал опасен за останалите участници в движението начин на движение с промяна на посоката по ширина на платното /криволичене/ и то в близост до самата разделителна линия, пресичаща в средата коридора на движението му. С това поведение, според съда, е нарушено изискването на чл. 80, т. 2 ЗДвП, съгласно което водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, като в конкретния случай край пътя е имало и банкет, който е позволявал да се ползва безопасно най-крайната част от платното. Вещото лице е категорично, че ако това задължение е било спазено автомобилът е можел да го изпревари. Ето защо съдът е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. При съпоставянето на тежестта на нарушенията на двамата участници в движението обаче с възможностите им да избегнат произшествието, съдът отчита значително по- високата степен на нарушение на правилата за движение от страна на застрахования водач. При вече явната опасност (видимо продължително криволичене на велосипедиста в средата на пътя, непосредствено преди обявено предупреждание за поредица от завои) водачът на л.а. е пренебрегнала предвидимо поведение на велосипедиста, като създаващо реален висок риск приближаване на траекториите при отклонението на дясно, и не е съобразила собственото си управление с изискванията за безопасност и задължението си за пази водача на двуколесното средство за придвижване. Тя не само че не е намалила скоростта си, за да избегне застигането на велосипеда, но е предприела и маневра за изпреварване без да отчете нужното безопасно странично разстояние. Затова и противоправното поведение на Х. е счетено за по-значимо от това на създалия опасността пострадал и съотношението 80/20 % адекватно отразява различното им значение в причино-следствената верига, като съответства и на обема, отчитан при подобни случаи (решение №50109/18.01.2023 по к.т.д. №1495/2021 на ВКС, 1 т.о.). Отчитайка така установения принос на пострадалия съдът е счел предявените искови претенции за доказани в размер на 144 000лв за ищеца Д. И. и в размер на 120 000лв за ищеца Е. И.. Обезщетенията седължат, ведно със законната лихва от датата на предявяване на извънсъдебните застрахователни претенции на 12.05.23г. до окончателното изплащане на задължението. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора следните въпроси: Във връзка с развитите от касатора-застраховате на ГО на виновния водач на МПС основания за касация по ал.1, т.1 на чл.280 ГПК са поставени въпроси, които се свеждат до: критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД, за това, дали следва да се вземат предвид при определяне на застрахователното обезщетение по застраховка ГО на водача на МПС и размерите на застрахователните лимити, както и следва ли съдът при произнасяне за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД да вземе в предвид всички събрани доказателства за правнорелевантните факти, които се установяват с тях и да изложи мотиви по тях, както и кои са предпоставките за намаляване на размера на обезщетението в хипотезата на чл.51 ал.2 ЗЗД -принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат; Липсва разминаване на произнасянето на ВАС с практиката на ВКС, по въпросите за критерия за справедливост при произнасяне по чл.52 ЗЗД. Решението е в съответствие с посоченото в мотивите на обжалваното решение, ППВС №4/68, съгласно което, при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. Съдебният състав е отчел всички релевантни към размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, отчитайки тежестта на получените неимущесвени вреди за двете малолетни деца от внезапната загуба на техния баща и как това се отразило на всеки от тя. При формиране на изводите си за опредлените размери на обезщетенията съдът е обсъдил и отчел и всички събрани доказателства за правнорелевантните факти, които се установяват с тях и е изложил съответните съображения в мотивите. Съдът е съобразил и датата на произшествието и обществено-икономическата конюнктура в страната към този момент. В своята константна практика по чл.290 ГПК, ВКС приема, че законовоопределените лимити се вземат в предвид само като косвен критерий, наред с всички останали обстоятелства, формиращи размера на обезщетенията за неимуществени вреди, и в никакъв случай не са решаващи. Процесуалният въпрос се основава на процесуални пропуски на съда, каквито, видно от гореизложеното съдържание на мотивите на обжалвания акт, не са допуснати и следователно същите се явяват без значение за изхода по конкретния спор. По отношение на приетия процент на принос по чл.51 ал.2 ЗЗД от страна на пострадалия като основание за редуцирането с 20 % на приетите от съда първоначални размери на обезщетението за всяко едно от двете деца, съдът се е обосновал с конкретното поведение на пострадалия водач на велосипеда на база на задълбочения анализ в претото по делото и неоспорено заключение на САТЕ, от което по безсъмнен начин става ясно, че ако пострадалият не се е движил в средата на пътното платно, а е бил спазвал изискването в чл. 80, т. 2 ЗДвП, съгласно което водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, то фаталният страничен сблъсък не би настъпил, отчитайки и това, че в конкретния случай край пътя е имало и банкет, който е позволявал да се ползва безопасно най-крайната част от платното. Следователно този въпрос се основава на нарушения на съда, каквито не се установява да са налице, и отговорът му не би довел до резултат по спора, който да е различен от този, приет в обжалваното решение. От изложеното следва, че не се обосновава основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. По отношение на разноските: Разноски в полза на ответника по КЖ не се дължат, поради липса на направата на такива. С оглед изложеното, съдът