Решение № 1139 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11912/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП подадена чрез юрк. Тодорова срещу Решение № 8402/07.10.2025 г. постановено по адм. д. № 2131/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен Ревизионен акт № Р-02000223005012-091-001/06.08.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, в частта, с която е потвърден с Решение № 113/24.10.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас, при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционния акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че липсата на обективен анализ и оценка на доказателствата от страна на първоинстанционния съд е довела до съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а оттам и до необоснования извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. Излага подробни доводи по същество на спора. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който да се отхвърли жалбата на „Сат Комерс“ ООД срещу оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - „Сат Комерс“ ООД, чрез адв. Толев в писмени бележки и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски съгласно представен списък. Постъпила е и молба от „Сат Комерс“ ООД, чрез адв. Толев с искане за изменение на първоинстанционното решение, в частта за разноските. Искането е решението да се измени, като се присъдят сторените в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по искането чрез юрк. Тодорова в писмен отговор излага доводи за неоснователност на същото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Осмо отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е бил Ревизионен акт № Р-02000223005012-091-001/06.08.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, в частта с която е потвърден с Решение № 113/24.10.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас, при ЦУ на НАП, с която на „Сат Комерс“ ООД са установени задължения за ДДС за данъчен период 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г., в размер на 182 523,47 лева, ведно с дължимите лихви. Административният съд е установил, че производството е образувано със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-02000223005012-020-001/18.08.2023 г., като ревизията е възложена за установяване на задължения на „Сат Комерс“ ООД за корпоративен данък за данъчен период 01.01.2018 г. – 31.12.2019 г., данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за данъчни периоди 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. и данък върху добавената стойност за данъчен период 01.09.2018 г. - 31.12.2019 г., със срок за извършване на ревизията до 3 месеца от връчването на заповедта. Със ЗИЗВР № Р-02000223005012-020-002/04.12.2023 г. е удължен срока на ревизията до 02.02.2024 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № № Р-02000223005012-092-001/20.05.2024 г., връчен електронно ведно с доказателствата на 23.05.2024 г. Ревизията e приключила с Ревизионен акт № Р-02000223005012-091-001/06.08.2024 г. издаден от началник сектор – възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. Ревизионният акт е обжалван по административен ред, като с Решение № 113/24.10.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Бургас, при ЦУ на НАП е частично потвърден. От фактическа страна административният съд е проследил извършените процесуални действия и констатациите на органите по приходите, приел е писмените доказателства и е допуснал съдебно-счетоводна експертиза. След извършена проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК, административният съд е потвърдил валидността на ревизионният акт и е приел, че същия е издаден при спазване на законовите изисквания за форма и предвидените за това процесуални разпоредби. По приложението на материалния закон съдът е изложил мотиви за незаконосъобразност на ревизионния акт. Първоинстанционният съд е анализирал приложимата нормативна уредба и представените доказателства в хода на ревизионното и съдебното производство, като е формирал следните изводи: На първо място съдът е приел, че не са налице основания за провеждане на ревизионното производство по реда на чл.122 от ДОПК. В тази връзка решаващия състав на административния съд е споделил и изводите изложени в Решение № 113/24.10.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - Бургас, с оглед на което е приел, че съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, фактическите констатации в обжалвания ревизионен акт не се смятат за верни до доказване на противното, предвид което в тежест на органа по приходите е да докаже, че са били налице основанията по чл.79, ал.1 от ЗДДС и дружеството е имало задължение да начисли ДДС по отношение на бракуваните стоки, в размер на ползвания данъчен кредит, преди да се пристъпи към изследване на хипотезите предвидени в нормата на чл.80 от ЗДДС, изключващи приложението на чл.79 от ЗДДС. На следващо място, след анализ на нормата на чл. 79 от ЗДДС съдът е приел за безспорно установено единствено, че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС и че процесните стоки са бракувани въз основа на заповед от 28.12.2018 г. издадена от управителя на дружеството А. А.. Като спорен между страните е очертал въпроса с кои фактури са закупени стоките, като в тази насока е съобразил твърденията на всяка от страните, а именно твърденията на дружеството, че закупуването е осъществено с изрично посочените фактури през периода 2008-2013 г. и въз основа на тях е ползван данъчен кредит, и тезата на органите по приходите съобразно която, те са закупени в един по-късен момент, след 2013 г., без посочване на конкретни фактури и без да е изследвано дали е ползван по тях данъчен кредит от дружеството или не. В тази връзка съдът е достигнал до извод, че в хода на ревизионното и съдебното производство не е установено с кои точно фактури са закупени тези стоки, след като приходната администрация приема, че не са придобити с фактурите сочени от ревизираното дружество, както и че по тези фактури е приспаднат данъчен кредит. Предвид изложеното е мотивирал извод, че в случая не се установяват изискванията предвидени в нормата на чл.79, ал.1 от ЗДДС за да бъде начислен и дължим данък при бракуването на стоките. В допълнение решаващият състав е приел, че дори тезата на приходната администрация, че при придобиване на стоките, описаните в справката на бракувани стоки е ползван пълен данъчен кредит да бъде приета за вярна, това би обосновало вярност и на твърденията, че това е станало с описаните фактури, през периода 2008 г.-2013 г. В тази връзка административният съд е посочил, че е налице предвидено в чл.80, ал.1, т.4, б.“а“ от ЗДДС изключение, съгласно което корекции по чл.79, 79а и 79б не се извършват за различни от недвижими имоти стоки или услуги, ако са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит, тъй като стоките са били бракувани въз основа на заповед от 28.12.2018 г., към който момент безспорно е изтекъл предвидения от законодателя пет годишен срок. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, обсъдил е релевантните за спора факти и в съответствие с доказателствата по делото е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите на съда за валидност на издадения ревизионен акт, а касационните оплаквания за постановяване на първоинстанционното решение при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, са неоснователни. При постановяване на решението първостепенният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. В случая от страна на приходните органи не са доказани основанията за провеждане на ревизията по особения ред по чл.122 и сл. ДОПК и съответно, не е налице презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Това обстоятелство се установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. В тази връзка обосновано е прието, че фактическите констатации в обжалвания ревизионен акт не се смятат за верни до доказване на противното, предвид което в тежест на органа по приходите е да докаже, че са били налице основанията по чл.79, ал.1 от ЗДДС. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. В чл. 80 от ЗДДС са предвидени случаи, при които не се извършват корекции на ползван данъчен кредит. Корекции не се извършват, ако са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит /чл. 80, ал. 1, т. 4, б. "а" от ЗДДС/. Съгласно чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС корекции по чл. 79 от ЗДДС не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина. В настоящия случай правилен е формираният от административния съд извод, че органите по приходите не са установили наличието на предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗДДС, за да бъде начислен и дължим данък при бракуването на стоките. Необосновано и недоказано е твърдението на приходните органи, че стоките са закупени след 2023г. В хода на производството не са събрани доказателства, които да оборят тезата на ревизираното лице, че стоките са закупени в периода 2008-2013г. Правилно административният съд е приел, че с оглед събраните писмени доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза, следва да бъде прието за установено, че стоките са закупени през периода 2008 г. - 2013 г. Жалбоподателят не оспорва, че при придобиване на стоките е ползвал пълен данъчен кредит, но приложение следва да намери нормата на чл.80, ал.1, т.4, б.“а“ от ЗДДС, съгласно която корекции по чл.79, 79а и 79б не се извършват за различни от недвижими имоти стоки или услуги, ако са изминали 5 години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит. В случая стоките са били бракувани със заповед от 28.12.2018 г., към който момент е изтекъл предвидения от законодателя пет годишен срок. Доводите в касационната жалба не водят до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Искането за изменение на решението в частта за разноските настоящата инстанция преценява като основателно. С Решение № 8402/07.10.2025 г. постановено по адм. д. № 2131/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, съдът е осъдил Национална агенция по приходите да заплати в полза на „Сат Комерс“ ООД разноски по делото в размер на 1 700,00 лева, представляващи 1 650,00 лева заплатено възнаграждение на вещото лице и 50,00 лева държавна такса за образуване на съдебното производство. В съдебния акт решаващият състав е посочил, че за договореното адвокатско възнаграждение не са ангажирани доказателства за плащане, поради не е присъдил претендираните на това основание разноски. Както правилно е посочил административният съд, съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 година по т.д. № 6/2012 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховен касационен съд, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Правилно първоинстанционният съд е съобразил и, че за да се присъди адвокатско възнаграждение, е необходимо да бъде направено искане за това до приключване на устните състезания. В случая преди даване ход на устните състезания, процесуалният представител на оспорващия е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размера посочен в представения договор за правна защита и съдействие. Представен е и списък на разноските включващ посочената сума. За удостоверяване на извършеното плащане дружеството представя фактура от 05.11.2024г. и извлечения от 17.01.2025г., 24.03.2025г., 08.04.2025г. и 02.05.2025г. за заплатени по банков път суми общо в размер на договореното възнаграждение. Следователно, оспорващото дружество е заплатило на адв. Толев договореното адвокатско възнаграждение в пълен размер и преди даване ход на устните състезания в производството пред административния съд, поради което на основание чл. 176а, ал. 4 АПК (нова ДВ бр. 65/2025 г.) първоинстанционното решение следва да се измени, като се присъдят разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение - 8 436,32 евро /левовата равностойност на 16 500 лв./. По разноските за касационна инстанция: При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане с представени доказателства за плащане на възнаграждението, на ответника по касация се следват разноски в претендирания размер от 8 436,32 евро /левовата равностойност на 16 500 лв./ - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Предвид предоставената процесуална защита, правната и фактическата сложност на спора, същото не е прекомерно. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК и чл.176а, ал.4 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение