Определение № 1723 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4584/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мина“ ЕООД със седалище в [населено място], подадена чрез адв. М. Б., срещу решение № 3414 от 03.06.2025 г. по в. гр. дело № 3305/2025 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решение от 08.01.2025 г. по гр. д. № 2409/2024 г. на Софийски районен съд, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ на В. П. М. за признаване за незаконно и отмяна на неговото уволнение, предприето на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ със заповед от 13.11.2023 г. на работодателя, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

Прието е за установено по делото, че между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово правоотношение по силата на трудов договор, сключен на 07.09.2022 г., като ищецът е заемал длъжността „инженер телекомуникация“ при ответника. Това правоотношение е прекратено от работодателя на 13.11.2023 г. със Заповед за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.

За да отмени уволнението въззивният съд е приел, че към датата на издаване на прекратителната заповед, ищецът е страдал от заболяване, което е било пречка за прекратяване на трудовия му договор с ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ без да е проведена процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 3, и ал. 2 КТ. В мотивите на обжалвания акт се посочва, че от представеното по делото Експертно решение № 0805, издадено на 13.04.2022 г. от трудово-експертна лекарска комисия на IV МБАЛ – II състав, се установява, че на ищеца е определена 20% трайно намалена работоспособност със срок до 01.04.2025 г., при водеща диагноза „захарен диабет 2 тип без усложнения“. Въз основа на горепосоченото съдебния състав е приел, че към датата на прекратяване на трудовия договор - 13.11.2023 г., работникът е боледувал от захарен диабет, която болест присъства в списъка по чл. 1, ал. 1, от Наредба № 5/20.02.1987 г.

От приетите по делото доказателства съдът не е установил, работодателят да е искал от работника, преди издаване на заповедта за прекратяване на трудовия договор, да му предостави информация дали страда от конкретно заболяване по Наредба № 5/20.02.1987 г. Меродавният момент, към който следва да се преценява дали работодателят е направил такова искане, е връчването на процесната заповед. В подкрепа на тези изводи съдът е отбелязал, че работникът няма легално задължение да уведомява работодателя си към момента, в който бъде диагностициран със заболяване по чл. 1, ал. 1 от Наредбата. Това задължение е налице само при поискване от работодателя по реда на чл. 2 от нея. В заключение е посочено, че по делото не е установено работодателят да е получил разрешение от Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК за процесното уволнение. Така също е отбелязано от съда, че в уволнителната заповед не са посочени никакви конкретни признаци на проявено от работника неизпълнение на трудово задължение, причинено от липса на знания, умения или навици. Съдебният състав е приел, че при всички положения от съдържанието на заповедта трябва да може да бъде направен несъмнен извод за същността на фактите, които основават преценката на работодателя за липсващи качества на работника. В процесния случай, в заповедта не са цитирани и не е направено препращане в никаква форма, към получените от служителя уведомления от 01.08.2023 г. и 01.09.2023 г., в които работодателят е изразил недоволството си от начина, по които работникът изпълнява трудовите си задължения. При тази липса на мотиви в уволнителната заповед, ищецът е останал в неведение за конкретните причини, които са обосновали извода на работодателя. С оглед на горните изводи въззивният съд е преценил уволнението като незаконосъобразно, а предявените по реда на чл. 344, ал. 1 КТ искове за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение.

В касационната жалба касаторът оспорва решаващите изводи на съда, като заявява, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението към жалбата касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 са повдигнати следните въпроси:

1. „Мотивирана ли е заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, когато работодателят е посочил в какво се състои трайното неефективно изпълнение на възложената работа?“;

2. „Фактическите основание за уволнението могат ли да се съдържат в друг документ, който е известен на служителя?“;

3. „Незаконосъобразна ли е заповед за уволнение, която не съдържа изрично препращане към документа, съдържащ фактическите основания за уволнението, но този документ е бил връчен от работодателя на служителят е бил запознат с причините за уволнението към датата на връчване на заповедта за уволнение?“;

4. „Ползва ли се от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ служител, който умишлено е затаил болест, посочена в Наредба № 5/1987 г. на МЗ, за която е знаел и е разполагал с медицински документи, когато работодателят е изискал от него информация за здравословното му състояние?“;

5. „Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество при проверката по чл. 269 от ГПК, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички събрани доказателства и отговори на всички доводи и възражения на страните?“;

6. „Как следва да процедира въззивният съд, когато първоинстанционният съд не е дал пълни и точни указания на страните за правната квалификация на предявените искове и подлежащите на доказване факти?“;

7. „Следва ли въззивният съд да събере доказателства при въведено оплакване във въззивната жалба за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, довело до неизяснена фактическа обстановка и необосновани изводи?“;

8. „Длъжен ли е въззивният съд служебно да допусне експертиза, когато във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за спорни факти, за изясняването на които се изискват специални знания?“.

Ответникът по жалбата В. П. М., чрез адв. М. П., заявява в писмен отговор, че твърденията в касационната жалба са неправилни и необосновани. Претендира разноски.

След преценка на изложените обстоятелства, Върховен касационен съд, III г. о., счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил правните изводи в решението,като следва да се обоснове и някое от специалните основания на нормата.

Въпроси от т. 1 до т. 3 касаят заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. За да е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ работодателят, следва да установи защо е счел, че установените като необходими качества, знания, умения, навици, в случая липсват (реш. №54 от 21.02.12г.по гр.д.№ 865/11г.на ВКС). От значение са конкретни обстоятелства и относимите към тях доказателства (реш.№ 134 от 12.02.10г.по гр.д.№ 97/09г.на ВКС). Тези насоки в практиката на ВКС са обобщени с приемането на т.3 от ТР №4/1.02.21 г. по т.д №4/2017г на ОСГК, според което признаците на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ са трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания,умения или навици. Софийски градски съд е приел, че в процесната заповед не са цитирани и не е направено препращане в никаква форма, към получените от служителя уведомления от 01.08.2023 г. и 01.09.2023 г., в които работодателят е изразил недоволството си от начина, по който работникът изпълнява трудовите си задължения. Тези оспорвани решаващи мотиви на съда по поставените въпроси, са резултат от съвкупна оценка на доказателства според указанията в установената пратктика на ВКС, включително цитираната от касатора.

Поставеният от касатора въпрос № 4 не обуславя достъп до касация. Въпросът е поставен некоректно и не кореспондира с фактическите изводи на въззивния Несъгласието на касатора с тях не може да обоснове достъп до касация. Правилността на въззивното решение подлежи на преценка, само ако касационното обжалване бъде допуснато. При липса на общата предпоставка за допускане до касационно обжалване по този въпрос не следва да бъде разглеждана и специфичната такава.

Формулираният по основанието на чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК общ процесуалноправен въпрос в т.5 до т.8 от изложението има обуславящо за правилността на решението значение, тъй като засяга принципа на правото на защита в процеса и задълженията на въззивния съд като втора инстанция, но на поставения процесуалноправен въпрос Софийски градски съд не е дал разрешение в противоречие с установената практика на ВКС, доразвита с приемането на Тълкувателно решение № 1/2013 г на ОСГТК и множество решения на състави на ГК и ТК на ВКС. Формираната практика на ВКС отстоява, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК въззивният съд е длъжен да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Въззивният състав не се е отклонил от застъпеното в практиката на ВКС разрешение на въпроса, като не е налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. На посоченото основание в практиката на ВКС е допускано касационно обжалване, за да се даде отговор на така поставените въпроси, когато въззивният съд явно не е обсъдил довод или възражение от решаващо значение, не и когато съображения на страната какво следва да се приеме за установено, не се възприемат от съда с мотивирано изтъкване на обстоятелства и съображения, изключващи претендирани от страната доказателствени изводи и правни последици.

Изложението към касационната жалба от ответника, с което е обосновано основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК в обратния смисъл, не извежда "вероятна недопустимост" на решението. Настоящият състав не го установява и при извършената служебна проверка (така т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС).

При този изход на делото следва да бъдат присъдени поисканите от ответника разноски за адвокатска защита, които съгласно представен с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 27.10.2025г. възлизат на 2 154 лв.Сумата следва да се присъди в евро

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.