Определение № 239 от 17.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1828/2019 г.

Производството е образувано по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдици на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), [населено място], срещу решение № 560/07.03.2019г. по т.д. № 2983/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с коeто e потвърдено решение № 777/16.04.2018г. по т.д. № 1526/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав за отхвърляне на предявения от синдиците на „КТБ” АД (н.) срещу „ГЛОБЪЛ ПЕТРОЛИУМ СЪРВИС”ЕООД иск с правно основание чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН за осъждане на ответника да върне имущество с произход банката. С определение № 252/14.04.2020г. по т.д. № 1828/19г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С определение № 181/26.10.2020г. по т.д. № 1828/19г. на ВКС, I т.о. е спряно производството по същото дело до приключване на конституционно дело № 9/2020г. на Конституционния съд на Република България. С молба вх. № 9862/14.12.2020г. А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на постоянни синдици на „КТБ“АД /н/ са поискали на осн. чл.53, ал.2 ЗБН да бъде допуснато обезпечение на предявения иск по чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН срещу „ГЛОБЪЛ ПЕТРОЛИУМ СЪРВИС”ЕООД чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнителното производство по изп.д. № 20197010400177 по описа на ЧСИ Ал.Ц., рег. № 701, с район на действие ОС-Благоевград. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение на ТК, намира следното: Молбата е недопустима. На осн. чл.389, ал.1 ГПК молба за обезпечение на висящ иск може да се подаде във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство от ищеца до съда, пред който е висящо производството. Следователно молба за допускане на обезпечение на предявен иск е недоспустимо да се подаде пред ВКС, вкл. и във фаза на допуснато до касационно обжалване въззивно решение. ВКС се произнася по определения за обезпечение на иска в две хипотези: на осн. чл.396, ал.1 вр. чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 ГПК - когато обжалваното определение по чл.389, ал.1 ГПК е постановено за пръв път от въззивния съд и на осн. чл.396, ал.2 вр. чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 и 2 ГПК – когато се обжалва определение на въззивния съд, постановено като втора инстанция, с което след отмяна на определения на първоинстанционния съд се допуска обезпечение на иска. Нормата на чл.53, ал.2 ЗБН предвижда кои лица са легитимирани да подадат молба за допускане на обезпечение на иск, с който се цели попълване масата на несъстоятелността и при какви условия се допуска обезпечение на такъв иск. С нея не се създава специален процесуален ред в отклонение от този по чл.389, ал.1 ГПК относно момента, до който може да бъде упражено правото на молба за обезпечение на предявен иск и подсъдността за разглеждане на тази молба. Като недопустима молбата по чл.389, ал.1 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ТК, Първо търговско отделение