Определение № 211 от 12.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1263/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответниците по делото Р. Б. К., К. К. К. и М. К. К. срещу решение № 3/15.02.2020 г. по в. гр. д. № 2688/2020 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 260013/02.10.2020 год. по гр.дело № 1059/2019 год. на Районен съд - Карнобат в частта, с която са осъдени при условията на солидарност да заплатят сумата от 20 755,80 лева - главница по т. 12.2. от предварителен договор за продажба на дружествени дялове от 12.04.2018 г. на „Агро Сигмен“ ЕООД, която сума е равна по размер на разликата между действителното и отразеното задължение на „Агро Сигмен“ ЕООД към „БАКБ“ АД към датата на подписване на договора, ведно със законната лихва върху главницата от 12.09.2019г. - от датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските. Касаторите искат отмяна на въззивното решение като неправилно, поради допуснати от съда съществени нарушения па съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по жалбата и ищец по делото, К. Б. Б., в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на решението до касационно разглеждане, като по същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените от него за настоящото производство разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. От фактическа и правна страна е прието за безспорно между страните, че на 12.04.2018г. между К. Б. Б., като купувач, и Р. Б. К. като продавач, и М. К. К., и К. К. К. в качеството им на встъпващи длъжници по смисъла на чл.101 ЗЗД, е сключен предварителен договор за продажба на дружествените дялове на „Агро – Сигмен“ ЕООД. Към посочения договор е налично приложение 1, което изрично е включено в клаузите на договора и представлява справка за задълженията на „Агро Сигмен“ ЕООД към 12.04.2018г. Безспорно също е сключването на окончателен договор на 18.04.2018г., за покупко- продажба на дружествените дялове на „Агро Сигмен“ ЕООД между ищеца К. Б. Б., в качеството му на купувач, и ответницата Р. Б. К., в качеството й на продавач на процесиите дялове. Въз основа на представените по делото 8 броя платежни нареждания от различни дати, обхващащи периода от 06.02.2018г. до 18.04.2018г., за обща сума от 700 000 лева, е счетено за доказано извършеното плащане по договора от страна ищеца, като в тази връзка е представено и споразумение от 18.04.2018г. между ищецът К. Б. Б., като кредитор, и „Неси агро“ ООД, като длъжник, обосноваващо причината, поради която плащанията по договора за покупко- продажба на дружествените дялове са извършени от трето лице. Въз основа на съдебно счетоводната експертиза е установено, че по счетоводни данни на дружеството „Агро Сигмен“ ЕООД и по данни на „БАКБ“ АД към дата 12.04.2018г., дължимата сума от дружеството към банката по кредит № 055055.01 / 02.08.2017г. е в размер на 115 755, 80 лева, като разликата с отразеното задължение на „Агро Сигмен“ ЕООД към „БАКБ“ АД е в размер на 20 755, 80 лева. От заключението на допълнителната съдебно счетоводна експертиза е констатирано, че кредитът към въпросната банка е погасен изцяло чрез плащане извършено на 04.07.2019г. От показанията на разпитаната по делото свидетелка В. Т. Г., която е била счетоводител в дружеството „Агро Сигмен“ ЕООД по време на изкупуване от ищеца на дяловете, е установено, че дължимата сума не е 95 000 лева, както е било посочено в предварителния договор, а е с 25 000 лева повече. Свидетелката сочи, че ищецът е разбрал за разликата в задължението, което дружеството има към „БАКБ“ АД, след като е бил вписан като управител в търговския регистър. По делото е кредитирана и банкова референция от 27.06.2018г. с изх. № 2.9841-В, от която е установено, че към 31.03.2018г. общото задължение на дружеството „Агро Сигмен“ ЕООД е било в размер на 119 889, 25 лева. Съдът е отчел, че с подписването на предварителния договор за продажба на дружествените дялове на „Агро - Сигмен“ ЕООД ответниците по делото в т.12.1 са декларирали, че спрямо дружеството няма публичноправни или частноправни вземания, включително и към фиска, които да са извън задълженията, описани в приложение № 1, което представлява неразделна част от договора. Взети са предвид и уговорените от страните в т.12.2. на предварителния договор последици от предявяването впоследствие на претенции за вземания по предходната точка към дружеството, за задължения възникнали при управлението на продавача, и ако тяхното съществуване бъде потвърдено с необжалваем съдебен акт, то общата покупна цена на дружествените дялове се намалява с техния размер, а ако покупната цена е била вече заплатена от купувача на продавача, последният дължи на купувача заплащане в пълен размер на тези нови вземания. Въз основа на кредитираните по делото доказателства, а именно справка за задълженията на „Агро – Сигмен“ ЕООД /приложение № 1/, банкова референция и справка за движение, заключението на ССЕ и показанията на свидетелката Г., съдът е заключил, че задължението на „Агро – Сигмен“ ЕООД към „БАКБ“ АД не е отразено точно в приложението към договора, тъй като посочената сума не отговаря на действителния размер на дълга, който е с 20 755, 80 лева по-голям. Въпросното задължение е налично към датата на подписването на предварителния договор за покупко- продажба на дружествени дялове и същото е възникнало при управлението на дружеството от продавача - ответник по делото. Цялото задължение, включително и непосочената му част в Приложение № 1, е изплатено от ищеца чрез трето лице. С оглед изложеното е прието, че претендираната главница, която е следвало да бъде посочена в декларираните от продавача задължения в Приложение № 1 към предварителния договор, е дължима. От заявените от страните позиции по делото съдът е достигнал до извода, че преди сключването на предварителния договор, между същите са били установени преддоговорни отношения, в рамките на които са били извършвани различни действия по установяване финансовото и имуществено състояние на дружеството „Агро Сигмен“ ЕООД, въз основа на което е била определена цената на продаваните дружествени дялове от капитала на същото. Тези намерения и отношения се признават и от двете страни, като ищецът в исковата молба заявява, че е решил да инвестира в дружеството при изяснена картина за неговата задълженост към трети лица и въз основа на това е преценил да плати определената с договора цена за 100 % от капитала на дружеството „Агро Сигмен“ ЕООД в размер на 700 000 лева. На свой ред ответниците, в подадените от тях отговори на исковата молба, също признават, че процесът на закупуване на дружествените дялове е продължил няколко месеца и през този период от време на ищеца е предоставен достъп до счетоводните книжа на дружеството, извършено е посещение на банките за проучване на всички кредитни досиета и всичко необходимо, за да бъде изготвен всеобхватен финансов анализ на дружеството. Израз на това са предвидените в договора редица декларации и гаранции, обективирани в клаузите от чл. 9.1 до чл. 12.2, като страните са се съгласили изрично, че клаузите по предварителния договор ще съществуват и ще се изпълняват и след сключване на окончателния договор /чл. 17/. Именно като израз на така формирана обща воля, страните са договорили и процесните клаузи на чл. 12.1 и чл. 12.2 от предварителния договор, в които са се съгласили, че при установяване на такива задължения, които са възникнали по време на управлението на продавача, но са извън задълженията, описани в Приложение № 1 към договора, общата покупна цена на дяловете се намалява с размера на тези задължения. Страните са предвидили, че в хипотеза, при която покупната цена вече е заплатена на продавача напълно, за последния възниква договорно задължение да заплати на купувача пълния размер на тези нови вземания. Въззивният съд е заключил, че неизпълнението именно на това задължение е основанието, на което почива предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. С оглед изложеното, съдът е намерил, че след като волята на страните относно определянето на цената на продаваните дялове е била тя да отразява действителния размер на всички задължения, които дружеството има към трети лица към датата на сключване на договора, то следва да се приеме, че при уговарянето на клаузата на чл.12.1 същите са имали предвид не само такива задължения, които са напълно нови (т.е. задължения, изобщо неизвестни за купувача и скрити от него), но и задължения, за които се установява по - висок размер от обявения в Приложение № 1 към договора. Счел е, че наличието на по - висок размер на задължението на „Агро Сигмен“ ЕООД към кредитора „БАКБ“ АД, който не е обявен в Приложение № 1 към договора, несъмнено би се отразил върху крайната продажна цена на дяловете, с оглед изяснената по - горе воля на страните относно начина за нейното определяне в зависимост от финансовото състояние на дружеството. Съответно съдът е заключил, че наличието на допълнително дължима сума в размер на претендираната главница от 20 755,80 лева, следва да се счете, че попада в хипотезата, предвидена в чл.12.1 от предварителния договор и нейната дължимост, е основание за приложение на клаузата, предвидена в чл.12.2. Отчел е, че в последната страните отнапред са уговорили задължението, което възниква за продавача, в случай, че продажната цена на дяловете е напълно изплатена. Окръжният състав е намерил, че с оглед принципа на добросъвестност, продавачът е този, който е следвало да положи необходимата грижа не само по изготвяне на пълен списък с всички кредитори на дружеството, но така също и по установяване на действителния размер на отразените в списъка задължения, който е имал значение за определяне на продажната цена на дяловете, представляваща един от съществените елементи на договора. По отношение на предпоставките за ангажиране отговорността на двамата солидарни длъжници М. К. и К. К., решаващият състав се е позовал на обстоятелството, че те не са изложили оплаквания /като възражения по този въпрос липсват и в отговорите на исковата молба/ и доколкото пределите на въззивната проверка са ограничени от посоченото във въззивната жалба, съдът е намерил, че не следва да излага мотиви относно правилността на проверявания съдебен акт по този въпрос. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „Може ли да се приеме, че въобще е налице основанието "за приложение на клаузата, предвидена в чл. 12.2." от процесния предварителен договор от 12.04.2018 г., тъй като "наличието на допълнително дължима сума в размер на претендираната главница от 20 755.80 лева, следва да се счете, че попада в хипотезата, предвидена в чл. 12.1 от предварителния договор и нейната дължимост, е основание за приложение на клаузата, предвидена в чл. 12.2."; Какви са основанията за приложение на клаузата, предвидена в чл. 12.2.?; Налични ли са предявени след 12.04.2018 г. претенции за вземания към "Агро Сигмен" ЕООД, които да са извън задълженията, описани в Приложение № 1.?; Кой, кога и защо е предявил подобни претенции?; Съществуването на подобни претенции потвърдено ли е с необжалваем съдебен акт?; Каква е волята на страните, формирана при установените преддоговорни отношения?; Как следва да се установи наличието на подобни задължения?; Не следва ли това да стане с влязъл в сила съдебен акт?; Този съдебен акт не следва ли да е последица от предявени и надлежно доказани пред компетентния съд претенции към "Агро Сигмен" ЕООД?“ Касаторите се позовават на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т. 1 и ал.2, предл. последно от ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Всички формулирани от касаторите въпроси са фактически, а не правни, тъй като отговорите им са обусловени от преценка на конкретните клаузи на процесния договор, поради което те са относими единствено към правилността на обжалвания акт, която не се обхваща от предмета на селективната фаза по допускане на касационното обжалване. Ето защо, спрямо въпросите не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е безпредметно обсъждането на наведената допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС, още повече, че касаторите не сочат и съдебна практика на ВКС, в противоречие с която поддържат, че е постановено атакуваното въззивно решение. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение в обжалваната част не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника по касацията следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение от 900 лева. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд