Определение № 1511 от 29.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3188/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М. против решение № 370/23.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 323/2023 г. от І-ви състав на САС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил като неоснователен иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ. Съдът е приел, че на 23.10.2019 г. М. е поискал изменение на мярката му за неотклонение по НОХД № 1018/2019г. по описа на ВКС, образувано по протест на Апелативна специализирана прокуратура и жалба от Е. М. срещу въззивна присъда на АСНС. Произнасянето на съда по мярката за неотклонение е в о.с.з. на 12.11.2019 г. Прието е, че произнасянето на състав на ВКС по искането на М. за изменение на мярката му за неотклонение е в разумен срок. Произнасянето е станало в първото съдебно заседание след сезиране на съда, в рамките на дело по което се изследва усложнена фактическа и правна обстановка и с повече от един подсъдими. Произнасянето на съда по мярката за неотклонение не е засегнало обективно права на настоящия ищец поради забавяне, въпреки че субективно ищецът е възможно да е изживял негативни емоции от произнасянето на съда. Същите обаче не се дължат на забавено правосъдие и са без отношение по настоящото дело. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се сочи конкретен правен въпрос, който да е разрешен от съда при наличието на коя да е от предпоставките на чл.280 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване. Твърди се, че молбата не е разгледана в разумен срок, без да се сочат конкретни въпроси в тази насока, като с оглед изложените фактически твърдения на касатора в изложението на касационните основания, касационното обжалване не следва да се допуска. Оплакванията на касатора във връзка с постановеното решение от първоинстанционния съд относно поправката на ОФГ са неоснователни и поставените в тази насока въпроси са разрешени в съответствие с практиката на ВКС и разпоредбите на закона, съгласно която съдът може както служебно, така и по искане на страните да отстрани допусната от него очевидна фактическа грешка. По отношение на решението в частта, с която се присъждат разноски, страната разполага и с друг път на процесуална защита, която не е осъществена от страна на касатора. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвянето на отговора на касационната жалба, в размер на 100 лева. Водим от горното, състав на ВКС