Определение № 60 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1139/2010 г.

[фирма],[населено място], П.. област е подало касационна жалба срещу въззивно решение на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2953/2009 год.. Ответникът Г. И. В. от[населено място] моли да се остави без разглеждане или без уважение касационната жалба, а решението на въззивния съд да бъде потвърдено. След проверка, касационният съд установи следното: Пловдивският окръжен съд, с обжалваното решение постановено на 12. 1. 2010 г. е потвърдил решението на Пловдивския районен съд от 30. 9. 2009 г. по гр. д. № 1474/2009 г., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на В., извършено със заповед от 15. 1. 2009 г. и той е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „кофражист бетонни отливки” във „В. - М„ ООД. Въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото не е установено В. да е извършил дисциплинарно нарушение – неявяване на работа в течение на два последователни дни на 5 и 6 януари 2009 г., поради което е незаконосъобразна заповедта № 4/15. 1. 2009 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, а това прави и незаконно прекратяването на трудовото правоотношение с последващата заповед № 60-4/15. 1. 2009 год. Жалбоподателят [фирма] е заявил искането си за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Искането е необосновано. Приложените решения на състави на различни съдилища, вкл. състави на касационния съд, не представляват задължителна съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не са изложени доводи относно приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основното съображение на жалбоподателя е, че първата заповед за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана и законосъобразна и това автоматически води до законосъобразност на последващата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Тези твърдения противоречат изцяло на фактите по делото. Въззивният съд е констатирал, че не е налице валидно наложено дисциплинарно наказание, поради допуснати от работодателя нарушения на закона и това обуславя липсата на основание за прекратяване на трудовото правоотношение като последица от изпълнение на наложеното дисциплинарно наказание. Касае се за преценка на конкретни фактически обстоятелства и техните прави последици, а не за разрешаване на правен въпрос, което е предпоставка за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд