Определение № 273 от 15.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4057/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 3572 от 19.04.2022 г. от Н. С. Г., чрез процесуален представител адв. Б., за изменение на постановеното по делото определение № 263 от 06.04.2022 г. в частта му за разноските. Иска се присъждане на по-нисък размер – до определения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на адвокатското възнаграждение за касационното производство. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по молбата И. С. Г., подаден чрез процесуален представител адв. Н., в който се поддържа, че молбата е недопустима, тъй като не е представен списък по чл. 80 ГПК от страната, както и, че не е налице основание за изменение на постановеното определение в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разглеждана по същество молбата е основателна. С постановеното в настоящото производство определение № 263 от 06.04.2022 г. е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. С. Г. срещу решение от 03.06.2021 г. по в. гр. д. № 12969/2019 г. на Софийски градски съд. Прието е, че цената на предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК е под минимално изискуемия праг за касационна обжалваемост по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което производството по отношение на иска е приключило с постановяване на въззивното решение и в двете си части – по исковете за главница и за лихва. Молителят - жалбоподател е осъден да заплати на ответника в производството по чл. 288 ГПК И. С. Г. сумата 800 лева разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Искането на молителя за намаляване поради прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на присъденото с определението адвокатското възнаграждение е основателно. Съгласно приетото в т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е свободен в преценката си да намали възнаграждението до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, без да е обвързан от ограничението за трикратния му размер. В случая, ответникът по касационната жалба е депозирал писмен отговор, с който е направил възражение за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, изложил е и съображения, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Производството е приключило с постановяване на определение по чл. 288 ГПК в закрито заседание, с което касационната жалба е оставена без разглеждане като недопустима. С оглед обема на съществената защита и цената на предявения иск – 4279,50 лева присъденото адвокатското възнаграждение на ответника по касационната жалба, следва да се намали до минималния предвиден размер съгласно чл. 9, ал. 3, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от цитираната Наредба, а именно сумата 529,56 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение