Определение № 277 от 22.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5055/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Р. Р. от [населено място] чрез адв. Д. и адв.Н. срещу решение № 1060/20.05.2013 год., постановено по в. гр.д. №1145/2013 год. на Варненския окръжен съд, с което се потвърждава решение №366/31.01.2013 год. по гр.д. № 12042/2011 год. на РС, [населено място], 12-ти състав в частта, в която са отхвърлени предявените от Ж. Р. срещу [фирма] [населено място] искове по чл. 200 КТ за размера над 20 000 лв. до 60 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпени в резултат на трудова злополука неимуществени вреди и за разликата над 2243,41 лв. до пълния размер от 3 205,23 лв. обезщетение за имуществени вреди и са присъдени разноски. В касационната жалба се правят оплаквания, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е взел предвид всички обстоятелства, които са от значение за адекватното им обезщетяване- характер на уврежданията и последиците от тях, срокът и интензитетът на понесените болки и страдания, неудобствата, които ще търпи и занапред, призната 75% нетрудоспособност. Счита, че при определяне обезщетението за претърпени имуществени вреди не са съобразени представените доказателства, касаещи направените разходи за транспорт във връзка с причиненото увреждане. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковете да бъдат уважени в пълния им размер. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация [фирма] счита, че не са изпълнени законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване като излага съображение в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, в която е отхвърлен иска за имуществени вреди за размера над 2243,41 лв. до пълния размер от 3 205,23 лв. е процесуално недопустима на осн. чл. 280,ал.2 ГПК и следва да се остави без разглеждане. Последното следва от обстоятелството, че цената на този иск,определена съгл. чл. 69,ал.1 ЗЗД е под 5 000 лв. и решението не подлежи на касационно обжалване. В останалата част касационната жалба като подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. В тази част касационно обжалване следва да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК като постановено в противоречие с т. ІІ ППВС № 4/23.12.1968 год., по въпроса относно това как следва да бъде определяно обезщетението за неимуществени вреди, който въпрос съдът уточнява съобразно доводите на касатора и цитираното от него ППВС №4/1968 год. с оглед правомощията му съгласно ТР № 1/19.02.2010 год. по ТД № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.