Определение № 289 от 27.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 990/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. К. против решение № 1363 / 24.07.2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение - 1 състав по гр.д.№ 836 / 2012 год., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд, ГК, І отд. – 11 състав по гр.д.№ 8026 / 2010 год. в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният от ищеца – касатор против [фирма] иск по чл.226 ал.1 от КЗ, за сумата над 51 000 лв.и до претендираните 100 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща му, настъпила при ПТП от 07.11.2009 год.. Касаторът навежда основания за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, възприет за основателен до размера на 85 000 лева, но намален до присъдената сума, с оглед уважено възражение на ответника за съпричиняване вредоносния резултат от пострадалия, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД. Твърди противоречие на въззивното решение и с нормата на чл. 51 ал.2 ЗЗД. Неправилното прилагане критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, касаторът обосновава с неотчитането на претърпените и търпими неимуществени вреди във времеви аспект. Относно приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД касаторът навежда вътрешна противоречивост в направените от въззивния съд изводи, въз основа заключението на медицинската експертиза от една страна и обясненията на вещите лица, дадени в с.з. от 28.09.2011 год. от друга, според които не е отговорено еднозначно на въпроса дали и с предпазен колан за пострадалия биха настъпили същите вреди и би бил преодолян леталния изход. Обосновава хипотеза на допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК - противоречие на въззивното решение, по прилагане критерия за справедливост на чл.52 ЗЗД в противоречие със задължителна съдебна практика - ППВС № 4 / 1968 год. и по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК - за уеднаквяване съдебната практика по определяне размера на обезщетенията по справедливост, в съответствие с действително търпимите неимуществени вреди и съобразно икономическата конюнктура, на основание лимитите на застрахователна отговорност, като необходимо за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочи въззивното решение постановено в противоречие със задължителна съдебна практика по определяне обезщетенията съобразно икономическата конюнктура - реш. № 749 / 05.12.2008 год. на ВКС. Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба, като намира че касаторът не обосновава основание за допускане касационното обжалване в нито една от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото наведените от него доводи са относими към правилността на фактическите констатации по спора и адекватната им преценка за формиране правните изводи на съда, а не тълкуването на закона от последния. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и съответства на изискванията на чл.284 ГПК, както и че атакуваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, намира следното: Производството е образувано по иск на К. К. с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ПТП от 07.22.2009 год., причинено по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност ” при ответното дружество лек автомобил – С. Т., при което е загинал наследодателя на ищеца, негов баща - И. К.. В съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът е приел справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 85 000 лева, потвърждавайки първоинстанционното решение за отхвърляне иска за разликата над 51 000 лева, предвид уважено възражение за съпричиняване от пострадалия, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, до претендираните 100 000 лева. За последното съдът е отчел установения и неоспорван от касатора факт, че наследодателят не е ползвал предпазен колан към момента на злополуката, както и заключението на съдебно-медицинската експертиза, което категорично приема, че при използването на предпазен колан за пострадалия не биха настъпили увреждания в претърпяната степен и би могъл да се спаси живота му. Теоретичното обосноваване и на друга хипотеза, извън конкретиката на ПТП – „ изследване на реално проявилите се факти „, съдът не е приел за достатъчно да изключи приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД. В изложението по чл. 284 ал.3 от ГПК не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторът формално се позовава на драстични разминавания в размера на присъдими от съдилищата обезщетения и необходимост от тяхното уеднаквяване / независимо от спецификата на всеки конкретен случай /, което от една страна не е свързано с отговор на разрешим по конкретното дело правен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда при определяне на обезщетението, а от друга страна е необусловено от тълкуване на конкретна правна норма, вкл. тази на чл.52 ЗЗД, респ. чл. 51 ал.2 ЗЗД. Не се и сочи друга непълна, неясна или противоречива правна норма, предпоставила противоречива съдебна практика по тълкуването й или налична непротиворечива такава, но подлежаща на преодоляване,с оглед развитието в обществените отношения или изменения в законодателството – в обосноваване допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС. В аспект на последното и доколкото единствената конкретика в изложението касае приложението на лимитите на застрахователна отговорност, следва да се посочи, че значението на същите е предмет на произнасяне с решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК - № 95 / 24.10.2012 год. по т.д.№ 916 / 2011 год. на І т.о. на ВКС, в което е възприето, че определимите от съда обезщетения за неимуществени вреди следва да бъдат съобразени с действително търпимите вреди, съобразно критериите по чл.52 от ЗЗД, а не с лимитите на отговорността на застрахователя, които са преценими само при отчитане на конкретните икономически условия, които имат значение при формиране критерия за справедливост. Доколко, обаче, конкретното решение е съобразено с действително претърпените и търпими неимуществени вреди, както и с икономическата конюнктура към момента на увреждането, е въпрос на преценка за правилност и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК, извън обхвата на настоящото производство. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение