Определение № 29 от 29.06.2021 г. на ВКС по д. № 12/2021 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 АПК. С определение № 20107631 от 28.04.2021г. по гр.д. № 3088/2021г., Софийски районен съд (СРС) е повдигнал спор за подсъдност с Административен съд София – град (АССГ) за определяне на компетентния съд, който да се произнесе по жалба с вх. № 37463/27.11.2020г. на Н. О. Г. срещу отказ на Директора на ОДМВР - Враца за изплащане на обезщетение по чл. 236, ал. 1 ЗМВР, обективиран в писмо с рег. № 369р-20174 от 17.11.2020г., която жалба съдържа искане отказът да бъде отменен и Директорът на ОДМВР – Враца да бъде осъден да заплати на жалбоподателя дължимото обезщетение при преместване на държавния служител на работа в други населени места за срок по-дълъг от 6 месеца. Н. О. Г. е сезирал АССГ с жалба с вх. № 37463/27.11.2020г. срещу отказ на Директора на ОДМВР - Враца да изплати обезщетение по чл. 236, ал. 1 ЗМВР по заявление на жалбоподателя с вх. № 369000-17229 от 12.11.2020г., обективиран в писмо с рег. № 369р-20174 от 17.11.2020г.. В подадената жалба Г. поддържа, че след отмяна на уволнението му с решение на ВАС, при възстановяването му на държавна служба в структурите на МВР, е бил преназначен от длъжност в ГДНП - МВР – София на длъжност в ОДМВР- Враца, при която хипотеза счита, че за Директора на ОДМВР - Враца е възникнало задължение да му изплати регламентираното в чл. 236, ал. 1 ЗМВР обезщетение при преместване на работа в други населени места за срок по-дълъг от 6 месеца. Поради това счита обжалвания отказ на Директора на ОДМВР - Враца за незаконосъобразен, като такъв го обжалва и иска да бъде отменен като постановен при съществено нарушение на материалния закон и административнопроцесуалните правила, след което административният съд да осъди Директора на ОДМВР - Враца да му изплати претендираното обезщетение по чл. 236, ал. 1 ЗМВР в размер на 1 183. 25 лв.. По горепосочената жалба е образувано адм. дело № 12125/2020г. по описа на АССГ, но с определение № 353 от 15.01.2021г. административният съд е констатирал лаконично, че предмет на административното производство е отказ за изплащане на обезщетение по чл. 236, ал. 1 СМВР, но понеже в жалбата се съдържа искане за присъждане на обезщетение, производството следва да се разгледа по общия исков ред. По тези съображения АССГ е прекратил производството пред себе си и го е изпратил по подсъдност на СРС. СРС е счел, че с жалбата си, вкл. след уточненията й в производството пред него, Г. оспорва отказа да му бъде изплатено обезщетение по чл. 236, ал. 1 ЗМВР като незаконосъобразен, моли той да бъде отменен и като последица от неговата отмяна – да му бъде присъдено претендираното обезщетение по чл. 236, ал. 1 ЗМВР. Приел е, че жалбоподателят е държавен служител в системата на МВР, а съгласно чл. 124 ЗДСл, доколкото в ЗМВР липсва специална уредба, споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези свързани с дисциплинарната отговорност, са подсъдни на административните съдилища. Подсъдни на гражданските съдилища съгласно чл. 125 ЗДСл са останалите имуществени спорове, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административен орган, какъвто не е процесният спор, като в тази връзка районният съд се е позовал на определение №3 от 17.01.2020г. по гр.д. № 49/2019г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС. СРС е посочил, че с влизането в сила на АПК, в чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК е възприето принципно ново положение, според което компетентни да разглеждат спорове за обезщетения от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административните органи и длъжностни лица са административните съдилища. Заключил е, че в случая се касае за производство по чл. 203 и чл. 204, ал. 2 и ал. 4 АПК, според които разпоредби исковете за обезщетение за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи могат да бъдат предявени заедно с оспорването на административния акт и се разглеждат по реда на глава XI на АПК. Намерил е, че не е компетентен да разгледа подадената жалба на Н. Г., каквато компетентност има АССГ и поради това е повдигнал спор за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да се произнесе по жалба с вх. № 37463/27.11.2020г. на Н. О. Г. е Административен съд София-град. Служебните правоотношенията между страните във връзка с държавната служба се основават на чл. 1 и чл. 2 ЗДСл и са административноправни. От друга страна според чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК в компетентност на административните съдилища са възложени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и техни длъжностни лица. Претенцията, свързана с правото на държавния служител да оспори законността на административен акт, какъвто е обжалваният отказ на на Директора на ОДМВР - Враца за изплащане на обезщетение по чл. 236, ал. 1 ЗМВР, както и свързаната с нея претенция за отстраняване на неблагоприятните последици от незаконосъобразния административен акт след неговата отмяна, се разглеждат по реда на съдебно - административния контрол (чл. 128, ал. 1, т. 1 и т. 6 АПК). Според чл. 124 ЗДСл споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, са подсъдни на административните съдилища или Върховния административен съд. Според чл. 125 ЗДСл, по общия исков ред се предявяват останалите имуществени спорове, извън тези по Глава шеста ЗДСл, т. е. само споровете, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган, какъвто настоящият случай не е. Същевременно с влизането в сила на АПК е предвиден нов процесуален ред за осъществяване на вземания за обезщетения, произтичащи от незаконосъобразни административни актове, като кодексът (чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК) се отнася към ЗДСл, в частност към нормата на чл. 125 ЗДСл, като по-нов специален закон към по-стар. Ето защо с влизане в сила на АПК на 01.03.2008г. следва да се считат изключени от подведомствеността на общите граждански съдилища исковете за обезщетения на основание на отменени административни актове, независимо от разпоредбата на чл. 125 ЗДСл. Жалбата, с която е сезиран АССГ, има за предмет отмяна на индивидуален административен акт като незаконосъобразен и като последица от тази отмяна – присъждане на обезщетение по чл. 236, ал. 1 ЗМВР, поради което приложима е нормата на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, определяща компетентността на сезирания административен съд да я разгледа, ведно с претенцията за присъждане на обезщетение за вреди от незаконосъобразния административен акт, постановен в рамките на служебно правоотношение за държавна служба. На основание изложеното, петчленният състав на Върховният касационен съд и на Върховният административен съд, формиран на основание чл. 135, ал. 5 АПК