Определение № 1990 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 623/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК[ЕИК], против решение № 706/21.11.2023 г. по в.т.д. № 732/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 260670/28.04.2023 г. по т.д. № 5531/2020 г. на Софийски градски съд, в частта, с която по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на Р. Ч. К. сумата от 37 605,47 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско плюс”, по щета № 44012952000015/2020 г. за причинени имуществени вреди вследствие противозаконно отнемане на лек автомобил “АУДИ”, модел “А6” с рег. [рег.номер на МПС] на 12/13.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2020 г., до окончателното й изплащане, и сумата от 762,56 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 07.04.2020 г. до 18.06.2020 г.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа се, че още с отговора на исковата молба е направено възражение за недействителност на сключената полица поради невъзможен предмет, тъй като за валидно застрахователно правоотношение следва да има технически изправно МПС – годен обект на застраховане. Наведени са доводи, че заявеният за откраднат автомобил е бил тежко увреден и невъзстановен и за него е била налице тотална щета по смисъла на Кодекса за застраховането. Сочи се, че съгласно приетата по делото САТЕ установените увреждания по автомобила са от такова естество, че същият не подлежи на възстановяване, доколкото това е икономически нецелесъобразно. Релевира се, че от Германия са закупени останки от автомобил, а не годно за движение по пътищата превозно средство, и единствената цел била да се използва неговата рама, която да се сложи на друг автомобил от същия модел и да се постигне регистрация на последния и застраховането му в страната. Изтъква се, че от ищеца не са представени никакви доказателства за отремонтиране на л.а. “Ауди А6”, рама № WAUZZZ4G3EN085609. Прави се оплакване, че в нарушение на съдопроизводствените правила САС не е допуснал събиране на доказателства, поискани пред първата инстанция и поддържани във въззивната жалба и посредством които би се установило, че представените по делото снимки са на процесното МПС. Допълва се, че поради допуснатите процесуални нарушения се е стигнало до постановяване на неправилно решение. Поради горното се счита, че сключената застраховка е недействителна, което влече и неоснователност на предявените искове.

Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Може ли застрахователят да откаже правомерно изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка “Каско” при положение, че по делото се установява, че сключеният застрахователен договор е недействителен поради невъзможен предмет? ”.

2. “При позоваване на обстоятелствата водещи до нищожност на сключен застрахователен договор не следва ли съдът да допусне направените от страната доказателствени искания свързани с установяването им при положение, че същите са от значение за правилното разрешаване на повдигнатия правен спор?”.

Претендира се и директен достъп до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение, като се излагат аргументи за пропуск на съда, въз основа на събраните по делото доказателства да приеме, че сключеният застрахователен договор е недействителен поради невъзможен предмет.

Ответникът по касация Р. Ч. К. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК възразява по основателността на искането за достъп до касационен контрол и оспорва подадената жалба като неоснователна.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В случая въззивният съд, за да потвърди първоинстанционно решение в обжалваната уважителна част, е приел, че от съвкупния анализ на приобщените по делото доказателства се установява по безспорен начин обвързването на страните от валиден договор за имуществена (автомобилна) застраховка “Каско+”, при условията, посочени в полицата от 24.06.2019 г., респ. приложимите Общи условия на застрахователя въззивник. Договорът е сключен в изискуемата от специалния закон – КЗ, писмена форма и има съдържание, съответстващо на изискването на чл.345 КЗ, като е подписан и от двете страни. Съдържанието му сочи еднозначно, че е договор за застраховка на имущество според дефиницията по чл. 399 вр. с чл. 343 КЗ, като към застрахователната полица е приложен опис на застрахованото имущество, изготвен от самия застраховател. Намерени са за несъстоятелни оплакванията във въззивната жалба за неправилно приложение от първоинстанционния съд на материалния закон - чл. 26, ал.2, предл. първо ЗЗД, с аргумент, че договорът има невъзможен предмет - технически неизправно МПС, тъй като процесният автомобил бил тежко увреден до степен на тотална щета по смисъла на КЗ и не бил възстановен. Съставът на САС е акцентирал, че въпреки твърденията си в този смисъл в хода на производството въззивникът ответник не е установил същите при условията на пълно и главно доказване, а и такъв извод не може да се направи нито от представените снимки към отговора по исковата молба (приобщени като доказателства /веществени/ от първоинстанционния съд), нито от заключението на изслушаната САТЕ, частично основана на последните, предвид че сред тези снимки липсва такава, която безсъмнено и по неоспорим начин да установи, че заснетото превозно средство е имено това с № на рамата WAUZZZ4G3EN085609. Счел е също, че наличната информация на посочения и от вещото лице електронен сайт AUTO/online Solera не може да се приеме за достоверна и автентична, доколкото по делото не е установено кой е нейният автор и въз основа на какви данни е изготвена. Добавил е, че според твърденията на ответника тази информация е била налична на този електронен сайт към датата на сключване на процесния застрахователен договор, и ако той е имал съмнение относно изрядността на представените пред него документи на автомобила или относно достоверността на тези, представени пред компетентните за регистрирането на МПС-то органи, е могъл да постави допълнителни въпроси на застрахования или да откаже да сключи договор за застраховка. След като същият е приел към момента на възникване на застрахователното правоотношение, че са налице всички предпоставки за сключване на валидно такова по отношение на конкретно посочения обект на застраховка, вкл. е изразил ясна и недвусмислена воля в тази насока (с подписване на договора и приемане на изпълнението по него от насрещната страна чрез заплащане на три от дължимите вноски), то тези му не само конклудентни, но и изрични действия сочат на извод, че застрахователят е приел, че обектът на застраховката е годен и е технически изправен. Аргумент в този смисъл е извлечен и от факта, че процесното застрахователно правоотношение е второ по ред между страните по делото по отношение на същия обект на застраховане, което се установява от застрахователна полица № 440118213073029/22.06.2018 г. и протокол за опис към нея. Заключение в тази насока е направено и от анализа на събраните по делото писмени доказателства - договора за продажба от 12.07.2017 г., сключен между “Райс Аутомобиле” Нойхадхоф, Германия и въззиваемия К., в който са посочени всички идентифициращи признаци на автомобила, свидетелства за регистрация част I и част II, издадени от ФРГ, въз основа на които е извършена и първоначалната регистрация на автомобила в РБългария от компетентните органи, удостоверение за техническа изправност на същото, издадено въз основа на извършен преглед на 08.10.2019 г., горецитирания протокол за оглед на автомобила, изготвен от самия застраховател към момента на сключването на договора, в който са отразени два увредени детайла, които обаче не могат да обосноват извод за наличие на “тотална щета”.

Апелативният съд е намерил за несъстоятелно оплакването във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в превратна преценка на приобщените по делото доказателства касателно наличието на идентичност между автомобила, представен за оглед при сключване на застрахователния договор, и процесния. Според въззивната инстанция, съвкупният анализ на събраните писмени доказателства, част от тях изходящи от самия въззивник като протокола за оглед, сочат на обоснован извод за наличие на такава идентичност. Не са споделени и оплакванията за извършени съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи отказ от допускането и събирането на поискани от ответника доказателства, поради неотносимостта им към предмета на спора (дали автомобилът е бил застрахован в друга държава - Германия преди регистрирането му в РБългария, при коя застрахователна компания и т.н.), както и поради заявяването им след изтичане на преклузивния срок за ангажирането им.

При тези данни въззивният съд е стигнал до заключението, че ищецът е установил в хода на производството предвидените в чл. 405, ал. 1 КЗ елементи от фактическия му състав - наличие на действително застрахователно правоотношение към момента на увреждането между пострадалия застрахован и застрахователя по договор за имуществено застраховане на увредената вещ и право на застрахования да получи претендираното обезщетение, съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, както и настъпване на покрито застрахователно събитие (риск) – факт, установен от писмените доказателства (удостоверение от 24.01.2020 год. на 06 РУ-СДВР и постановление за спиране на наказателно производство на прокурор при СРП). Решаващият състав е акцентирал, че независимо от направеното от ответника възражение последният не е ангажирал по делото доказателства, оборващи отразените в посочените документи факти относно времето, мястото и обстоятелствата по противозаконното отнемане на лекия автомобил. Такива не са приобщени и в подкрепа на възражението застрахованият да не е изпълнил свое конкретно договорно задължение и това бездействие да е довело до реализиране на застрахователното събитие. Апелативният съд е взел предвид, че по делото се установява, че застрахованият е изпълнил добросъвестно и в срок задължението си да представи на застрахователя необходимата информация за установяване на фактите и обстоятелствата, касаещи застрахователното събитие, като му е представил и съответните документи за това, вкл. е изпълнил задължението си да уведоми органите на МВР. Добавил е, че при неустановяване на предпоставките за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение, правилно предявеният иск е уважен до определения от неоспорената съдебно-автотехническа експертиза размер, съответстващ на действителната стойност на откраднатото имущество, респ. на причинената на застрахованото лице вреда.

Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът претендира допускане на въззивното решение до касационен контрол поради “очевидна неправилност” на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същата е предпоставена от съществуването на такъв тежък порок в обжалвания съдебен акт, който може да бъде констатиран от решаващия състав пряко от мотивите на решението, без извършване на същинската контролна дейност на касационната инстанция. Според формираната казуална практика на ВКС по приложението на горецитираната разпоредба очевидно неправилен би бил само въззивен съдебен акт, в който законът е приложен в неговия противоположен смисъл (“contra legem”), приложена е несъществуваща или отменена правна норма (“extra legem”), не са съобразени императивните процесуални правила и основополагащи правни принципи или са грубо нарушени правилата на логиката. Такива основания не се твърдят от касатора и не се констатират от съдържанието на въззивното решение. В останалите случаи, какъвто е твърденият пропуск на апелативния съд да “приеме” застрахователния договор за недействителен, не обосновава наличието на очевидна неправилност по смисъла на сочената разпоредба, а представлява оплакване за обикновена неправилност по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК. Тези доводи биха могли да бъдат преценени едва при произнасяне по същество по реда на чл. 290 ГПК, а не в селективната фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. Поради гореизложеното не се обосновава наличие на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за директен достъп до касация.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото.

Поставените от касатора два въпроса са некоректно зададени, тъй като предпоставят извършване на преценка на конкретния фактически и доказателствен материал по делото, съответно на правилността на въззивното решение. Съдържанието им обуславя и проверка на валидността на процесния договор за имуществена застраховка. Това излиза извън предметния обхват на фазата по селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. С оглед на горното така формулираните въпроси нямат характер на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен в т. 1 на Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.е. не е налице общата селективна предпоставка за допуск до касация. Липсата на обосноваването й изключва необходимостта от обсъждане на поддържания от касатора допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.

По разноските:

Поради недопускане на касационно обжалване ответникът по касация има право на разноски. В случая се претендира адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ на основание чл. 38 ЗА, като не са представени доказателства за договорянето на такава. В приложения по делото пред първата инстанция договор за правна защита и съдействие е уговорено адвокатско възнаграждение пред СГС, платено в брой (л. 104 и л.147 от първоинстанционното дело). С оглед липсата на доказателства за осъществена безплатна правна помощ възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА не се присъжда.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,