Определение № 1738 от 08.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4463/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Д. И. И., чрез адвокат М. П. от АК – Бургас, срещу решение № 600/04.07.2024 г. по в.гр.д. № 351/2024 г. на Окръжен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 14 от 04.01.2024 г. по гр.д.№ 1747/2023 г. на Районен съд Бургас в частта относно режима на лични отношения на бащата М. С. Ш. с малолетния Д. М. Ш., род.на * и определения размер на месечната издръжка на детето. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1.„Кои са критериите, които следва да съблюдава въззивният съд и на които следва да отговори разширен режим на лични контакти с другия родител за осигуряване на равна възможност двамата родители да контактуват с детето в почивни, празнични дни и през ваканциите?“ 2. „Длъжен ли е съдът в производство по чл.127 от СК служебно да следи за най-висшия интерес на детето, съобразно т.1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС?“ 3. „Когато детето физически не е контактувало с единия от родителите продължително време, следва ли да бъде определен режим на лични контакти, който да включва подготвителни срещи и за какъв период, като едва след осъществяването му да се определи по-интензивен режим с пътувания и преспиване?“ 4. „При извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл.59, ал.4 от СК и по §1, т.5 от ДР на ЗЗакрД, той трябва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка, и в частност – следва ли съдът да обсъди и вземе предвид желанията и чувствата на детето?“ 5. „Следва ли при определяне на режима на бащата по време на официалните празници (коледни, новогодишни и великденски), както и по време на личните празници (рожден ден и имен ден на детето), изрично да постанови, че през следващата година (съответно четна или нечетна), детето ще прекарва същите със своята майка, както и че по време на тези официални празници, личните празници на детето и ученическите ваканции, не се прилага общия режим на бащата с детето през всяка нечетна седмица от месеца?“ 6. „Следва ли при определяне на размера на издръжката, съдът да се ръководи от висшия интерес на детето и критериите за осигуряване на нормални условия на живот на детето, каквито би имало, ако родителите му живеят заедно, съгласно императивната разпоредба на чл.59, ал.5 СК? При предявен иск от майката за осъждане на бащата да заплаща издръжка на малолетното им дете от момента на фактическата им раздяла, длъжен ли е съда с оглед извършваната от него задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл.59 от СК и по §1, т.5 от ДР на ЗЗакрД, да постанови, че началният момент на дължимата издръжка е от датата на фактическата раздяла на родителите, а не от датата на предявяване на иска и/или от влизане в сила на решението?“ Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а разглеждането им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че е налице очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК. От М. С. Ш., чрез адвокат М. С. от АК – Бургас, е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че решението е правилно и съобразено със съдебната практика по сходни дела, и претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните по делото са родители на Д. М. Ш., род.на *. След фактическата раздяла на страните, детето остава при майката, на която съдът е предоставил да упражнява родителските права /в тази част решението не е било обжалвано/, а предмет на спор е режима на лични отношения с т.н. „адаптационен период“ от три месеца, в който бащата има право да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от 10ч. до 18ч., без преспиване. След изтичане на три месеца, режимът на лични контакти с бащата е от 17.30ч. в петък до 17,30ч. в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като са посочени периодите на контакти през официалните и лични празници на страните. Съобразявайки заключението на съдебно-психологичната експертиза, че и двамата родители имат родителски капацитет и възможности да осигурят подходящи условия и адекватна грижа на детето, съдът е приел, че с оглед интересите на детето, неговата възраст, физическото и емоционалното му развитие и установената емоционална връзка с бащата, следва да се предостави по-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между него и детето. Според мотивите решението, с оглед ниската възраст на малолетния и обстоятелството, че е отглеждано от майката, правилно е определен адаптационен период с по-ограничен режим на лични отношения с бащата, за да се укрепи тяхната връзка, предвид установените до този момент привременни мерки. Въззивният съд възприема като справедлив определения режим на лични контакти по време на празниците, с оглед родителския капацитет на страните, а относно месечната издръжка на детето, съдът съобразява изискването за нейния минимален размер в чл.142, ал.2 СК и приема, че бащата следва да заплаща по 360 лева. При тези фактически и правни изводи в обжалваното решение, не е налице поддържаното основание за „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като не са нарушени основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния касационен съд, при решаване на спорове по молби за определяне режим на лични отношения с родителя, при когото детето не живее постоянно. Липсва явна необоснованост на мотивите - да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, законът да е приложен в неговия обратен смисъл или да са нарушени правилата на формалната логика, а решението съдържа конкретна преценка на решаващия съд за установените по делото факти и приложението на закона към тях. Доводите за наличие на съществен порок, в тази връзка, поради колизия на определения режим на лични отношения не обосновават хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като волята на съда е ясна и разбираема - определеният с решението общ режим на лични отношения с детето без съмнение не следва да се прилага по време на личните или официални празници, вкл. през лятната ваканция или по общо съгласие на родителите. Само при липсата на съгласие и взаимни отстъпки между страните, следва да се приложи определения от съда режим за осъществяване на контакти между бащата и детето: всяка първа и трета седмица от месеца с право на преспиване от 17:30 часа на петъчния ден до 17:30 часа на неделния ден. Не представлява съществен порок липсата на изрично посочване в диспозитива на съдебното решение, че през останалото време, извън определения режим на бащата, детето ще живее при майката, която да полага грижи за неговото отглеждане и възпитание през Коледните, Новогодишните и Великденските празници /този извод следва и от влязлото в сила решение относно предоставеното упражняване на родителските права на майката/. Ето защо, не може да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената защита. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради следните съображения: Съгласно мотивите на цитираното решение № 131/14.06.2016 г. по гр.д.№ 4490/2015 г., III г.о., критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне на личните контакти на детето с родителя, който не упражнява родителските права, намират израз в ППВС № 1/12.11.1974 г. В производството съдът следва да извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, като при определяне на подходящ по времетраене и начин режим на лични отношения изхожда от конкретно установените обстоятелства и особености за всеки отделен случай. В случая, според касатора, даденото от съда разрешение на поставените въпроси е в противоречие със съдебната практика на ВКС относно правнорелевантните факти -възрастта на детето, момента на фактическата раздяла между родителите, както и обстоятелството, че бащата не е изградил силна емоционална връзка с детето, не познава навиците и установения режим на детето. Видно от мотивите на решението обаче, тези обстоятелства са подробно и задълбочено преценявани, като въззивният съд е изложил конкретни мотиви по тези възражения, че посредством установения привременен режим на осъществяване на лични отношения между детето и бащата всъщност е осигурен напълно достатъчен период на адаптация. Съдът е възприел решаващият извод на първоинстнационния съд, че не се налага ограничаване на режима с бащата, след като то посещава детска градина, без непосредствена и постоянна майчина грижа и е обосновал възможността на бащата самостоятелно и адекватно да се грижи за детето със констатациите на психологичната експертиза по делото. Ето защо, не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради неспазване на критериите, които съдът следва да преценява при определяне режима на личните отношения с детето. Вторият поставен въпрос, за задължението на съда служебно да следи за най-висшия интерес на детето, също не е разрешен в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС – напр. решение № 108/18.06.2019 г. по гр.д.№ 3665/2018 г., IV г.о., решение № 127/24.06.2022 г. по гр.д.№ 4531/2021 г., IV г.о. и решение № 24 от 26.02.2021 г. по гр.д.№ 1541/2020 г., III г.о., че при произнасяне на мерките относно упражняването на личните отношения между родител и дете, задължение на съда е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правно-релевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето, като в случай че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция, независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба. В случая, обаче, в хода на производството са събрани доказателства за битовите и хигиенни условия в жилището на бащата, при които следва да се упражнява по-разширения режим на лични отношения с преспиване на детето. Мотивите на съда се основават на представения по делото социален доклад и дадените свидетелските показания, въз основа на които е преценявал релевантните за спора обстоятелства, с оглед на което не може да се приеме, че въззивният съд е нарушил задължението да следи служебно за най-висшия интерес на детето. Третият въпрос се основава на фактически твърдения, които се различават от констатациите на съда в обжалваното решение относно правнорелевантните факти. В съдебната практика на ВКС е изяснено, че когато формулираният от касатора въпрос е мотивиран с твърдения за факти, които не са възприети във въззивното решение, той е неотносим, тъй като не покрива изискванията за правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Четвъртият въпрос също се обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като се поставя, въз основа на твърдения за фактически обстоятелства, които съдът приема за недоказани. При преценка на доказателствата по случая и критериите в чл.59, ал.4 СК, съдът е установил, че детето се чувства добре при своя баща, поради което достигнал да извод, че следва да бъде осигурена възможност за изграждане на пълноценна връзка с детето. Според мотивите на решението, твърденията на майката за промяна в поведението на детето в детската градина поради умишлено и тенденциозно поведение на бащата са недоказани и в този смисъл въпросът не е обуславящ в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице противоречие с практиката на ВКС и по въпроса за начина на определяне на дължимата издръжка и момента от който тя се дължи. Съгласно практиката на ВКС, вкл. цитирани от касатора – напр. решение № 385/23.01.2014 г. по гр.д.№ 2537/2013 г., IV г.о. и решение № 204/17.10.2014 г. по гр.д.№ 2664/2014 г., III г.о., при определяне на издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и възможностите на родителите им съобразно конкретиката на случая, като се отчитат и грижите на родителя, при когото се отглеждат децата. Нужната цялостна издръжка на децата се определя така, че да се задоволят потребностите им по начин, както биха били задоволени ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите са основание за присъждане на по-голям размер издръжка, която се определя и съобразно действителните нужди на децата така, че да може да бъде разходвана за цели, присъщи за предназначението ѝ. Издръжката се присъжда от датата на исковата молба. В случая, съдът е съобразил тези критерии, като е възприел релевантните факти и принципното становище, че по-голямата част от определената издръжка на детето следва да остане в тежест на родителя, при когото то не живее постоянно. Изцяло несъстоятелни са доводите за началната дата на издръжката, след като с привременните мерки по чл.127, ал.3 СК, бащата следва да заплаща издръжка на детето от предявяване на иска - 29.05.2023 г., т.е. в решението по същество не се присъжда месечна издръжка за минал период, ако вече е присъдена издръжка като привременна мярка в същия период. В тази връзка, правните изводи за размера на присъдената издръжка, с оглед потребностите на малолетното дете и стандарта на живот в страната, са направени от съда по негово вътрешно убеждение, което в производството по чл.288 ГПК не може да бъде проверявано за необоснованост, според т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. След като е съобразена установената съдебна практика на ВКС, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на аргументи за необходимостта да бъде изменена или създадена нова съдебна практика по повдигнатите от касатора въпроси не може да се приеме, че са налице и предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. М. С. Ш., чрез адвокат М. С. от АК – Бургас, е поискал разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, но съдът не присъжда такива, с оглед липсата на доказателства, че са били заплатени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение