Определение № 2597 от 18.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “Водоснабдяване и канализация –Варна“ О. срещу въззивно решение № 1322 от 10.12.2025 г., постановено по гр. д. № 829/2025 г. на Окръжен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 421 от 06.02.2025 година, постановено по гр. д. № 10281/2023 г. по описа на РС – Варна, съдът е осъдил “Водоснабдяване и канализация – Варна“ О. да заплати на [община] сумата от 18 120.25 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от настъпило непозволено увреждане, изразяващи се в увреждане на новоизградена асфалтова и тротоарна настилка на улица - по [улица]под № 25, възникнало вълнообразно асфалтово покритие от № 32 до 28, под „К." № 34, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила; същото е и необосновано, поради което се моли за неговата цялостна отмяна като бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявеният от [община] иск като неоснователен и недоказан; евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. При предявен иск за обезщетение от непозволено увреждане длъжен ли е въззивният съд да обсъди и констатира наличието на всички елементи от фактическия състав на правната норма съобразно дадената от него правна квалификация на спора?

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, относими към правния спор, както и да разгледа всички твърдения, доводи и възражения на страните?

3. Длъжен ли е въззивният съд да направи разграничение между отговорността за непозволено увреждане по двата състава на чл. 49 ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД с оглед наличието на приетите доказателства по делото и твърденията и възраженията на страните по спора?

4. Допустимо ли е съвместяване на качеството „пострадал“ и на качеството „собственик“ на вещта, причинила вредата, в едно и също лице?

5. Какво е съдебното решение, постановено при смесване на две отделни правни основания, всяко едно от които е със самостоятелен и различен фактически състав - неправилно или недопустимо?

Според касатора тези въпроси са решени в противоречие с трайно установената практиката на ВКС - решение от 02.10.2007 г. на ВКС по гр. дело № 1278/2006 г., III г.о.; решение № 61 от 29.04.2011 г. на ВКС по т. дело № 495/2010 г., II т.о., ТК, решение № 446 от 04.07.2024 г. на ВКС по гр. дело № 4916/2022 г., I г.о., ГК; решение № 213 от 14.04.2025 г. на ВКС по гр. дело № 2066/2024 г., I г.о., ГК; решение № 77 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. дело № 968/2012 г., III г.о., ГК; Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленум на ВС; Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленум на ВС; Постановление № 7 от 1959 г. на Пленум на ВС; решение № 215 от 02.4.2024 г. на ВКС по гр. дело № 1597/2023 г., I г.о., ГК.

На следващо място касаторът сочи като основание за допускане на решението до касационен контрол разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предложение второ ГПК, с твърдения за неговата вероятна процесуална недопустимост с оглед произнасянето на въззивния съд по нередовна искова молба, както и основанието чл. 280, ал. 2, предложение трето ГПК в частта му относно присъждането на законна лихва върху обезщетението за непозволено увреждане от момент, предхождащ причиняването на твърдените вреди, поради неговата очевидна неправилност в тази му част.

По така депозираната касационна жалба не е постъпил отговор от ищеца [община].

При преценка на допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед цената на иска - чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е очертал предмета на спора, а именно: производството по делото е било образувано по предявен от [община] иск против „Водоснабдяване и канализация - Варна" О. с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата в общ размер от 18 120.25 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от настъпило непозволено увреждане, изразяващи се в увреждане на новоизградена асфалтова и тротоарна настилка на [улица], [населено място] в района на кръстовището с [улица]и в участъка от [улица]до [улица], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2019 година до окончателното изплащане на задължението.

В мотивите си въззивният съд е възпроизвел изцяло съдържанието на исковата молба. Посочил е, че процесната улица, в участък от която има дефекти на асфалта, е собственост на [община] по силата на закон (§7, ал.1, т.4 ПЗР на ЗМСМА във вр. с чл.2, ал.1, т.1 ЗОС); водопроводната и канализационната мрежа на територията на [община] също е публична общинска собственост по закон (§7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 19, ал.1, т.4, б."б" от ЗВ във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС); съгласно чл.198о, ал.1 от Закона за водите стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Съдът е констатирал, че между Асоциация по ВиК на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация - Варна" О. и „Водоснабдяване и канализация - Варна" О. е сключен договор с изх.№ РД-16-0415-31/09.03.2016 г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на който [община] е предоставила изключителното право на ответника да стопанисва, поддържа и експлоатира съществуващите и бъдещи публични активи, при спазване на изискванията и ограниченията на ЗВ и че на посоченото основание водопроводът на улица К. също се стопанисва, поддържа и експлоатира от ВиК дружеството.

Съдът е отразил текстовете на Наредба на Общински съвет - Варна за условията и реда за прокопаване на елементите на техническата инфраструктура, като е посочил, че ремонтните работи след разкопаване следва да се извършват при спазване изискванията на чл. 74 ЗУТ; според разпоредбите на чл. 17, чл. 18 и чл. 19 от посочената наредба разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно квартални пространства при аварии по водоснабдителната и/или канализационната мрежа се извършва незабавно, след изпращане на уведомление по електронен път до предоставения от [община] е-мейл адрес, на дежурния служител в [община] и районната администрация, с данни за местонахождението на аварията, както и за евентуалната необходимост от затваряне за движение на съответната улица. Посочена е процедурата по тази наредба.

Въззивният съд е констатирал, че видно от материалите по делото на 04.09.2020 година, 25.09.2020 година, 19.10.2021 година и 06.01.2022 година, след извършени огледи, са съставени КП от комисия с участието на представители на [община], в които са отразени констатираните дефекти при извършеното възстановяване на настилките от ответника, като са дадени и предписания със срок за отстраняването им; изготвена е количествено-стойностна сметка от [община] за ремонт на участък на [улица]между [улица]и [улица]на стойност 18 120.25 лева с ДДС, представени са договор № Д./02.03.2023 г. и договор № Д./26.04.2024 г. за „Текущ ремонт на пътна и улична мрежа, пътни съоръжения, паркове и елементи на техническата инфраструктура за нуждите на [община] на територията на район „П.", с които ищецът обосновава размера на иска; представена е Извадка от регистъра за авариите, поддържан от В и К-Варна /л. 390/.

Въззивният съд подробно е отразил показанията на разпитаните по делото свидетели.

Посочил е, че св. А. М. заявява, че от 21.04.2019 година работи в [община]; запозната е с извършения от [община] ремонт на ул. К., била е ръководител на обекта; на 31.08.2020 г. след сигнал, че се разкопава улицата посетила мястото и видяла багер да разкопава цялата улица, поради авария; имало наноси по пътното платно, защото преминала вода с голям дебит; от техниката на „ВиК-Варна" била нарушена целостта на пътната настилка, на платното за движение и на тротоарната настилка; след многобройна кореспонденция и след други аварии „ВиК-Варна" О. възстановило единствено пътната настилка на пътното платно в участъка от [улица] към кръстовището с ул. Д.; не била възстановена целостта на тротоарната настилка в този участък; от авариите била компрометирана надолу асфалтовата настилка и тротоарната настилка на ул. К., от кръстовището с Д. до кръстовището с Т. и този участък не бил възстановен от „В и К-Варна" О., нито асфалтовата настилка на пътното платно, нито асфалтовата настилка на прилежащите тротоар; в момента на аварията и след това забелязали, че голямо количество пясък и земна маса е влязла в линейния отводнител; не е ремонтирана тротоарната настилка в този участък, като след ул. Д. до пресечката с ул. Т., на кръстовището е разбита тротоарната настилка, има големи коловози по пътното платно, защото водата е прониквала под асфалта и също така големи слягания и повдигания на тротоара, както и на пътното платно.

Отразени са и показанията на свидетелката Х. Н., която работи в Общинско предприятие „Инвестиционна политика“,а именно: на [улица] година бил извършен основен ремонт - цялостно асфалтиране на улицата, въведен в експлоатация през 2020 година, който бил в гаранционен срок; били уведомени за възникнали В и К аварии; била част от екипа, който е извършвал огледи и съставял КП; констатирали, че има участъци, които са възстановени частично, след В и К авариите, които били на ул. К.; В и К възстановили част от улицата, където е копал багера, където е имало компрометиран участък; дупката била запълнена и асфалтирана, но некачествено.

На следващо място въззивният съд е отразил заключенията на вещите лица по двете приети съдебно-технически експертизи, а именно: според заключението на в.л. лице В. К. се установява, че през 2019 година [община] е предприела действия за извършване на основен ремонт на уличната мрежа по плана на 25-ти микрорайон „П.", [населено място], в обхвата на който попада и ул. „К.; за периода от м. 06.2019 г. до м. 08.2023 г. е получена информация за В и К аварии по ул. „К.; при извършения оглед на 22.08.2024 г. вещото лице е констатирало, че в района на кръстовището на [улица]с [улица]не е възстановена тротоарната настилка от бетонови плочи; не са изпълнени залегналите препоръки в констативен протокол № КП 1/19.10.2021 година; не са възстановени от "В и К - Варна" О. асфалтовата и тротоарна настилка - участък на [улица]в района на кръстовището с [улица]и участък „Д." и [улица]в рамките на 182 кв.м.; появилите се коловози в този участък са в резултат на пластични деформации на асфалтовите пластове вследствие на аварии на водопровод, станали в участъците на [улица] до [улица]; компрометираната настилка по трасето на [улица]- южно от кръстовището с [улица]до сградата с адрес [улица] и трасето между [улица]и [улица]е вследствие на голямо количество вода, получено в резултат отстраняването на трите аварии, като при огледите на 26.08.2024 година и 10.09.2024 година техническото им състояние е променено - не е отремонтиран и тротоарът на кръстовището на [улица]с [улица]; стойността на необходимите дейности за възстановяване на асфалтовата и тротоарна настилка в участъците [улица]между [улица]и [улица]и кръстовището на [улица]с ул. „Детелината възлиза на 18 761.20 лева.

Съдът е посочил, че вещото лице изрично е изяснило и механизма на настъпване на вредите - според него деформациите, които са се получили по износващия пласт на асфалтовата настилка са вследствие на проникване на голямо количество вода в порите на асфалта и под повърхността на асфалта се създава налягане; това довежда до образуването на пукнатини и дупки, които се превръщат в големи дефекти, изискващи скъпо струващо отстраняване от форса на асфалта; голямото количество вода се е получило при отстраняването на авариите по [улица] [улица]; монтираните линейни отоци преди кръстовището на [улица]с [улица]не са поели изпуснатото отводнително водно количество, поради това, че не са били почистени преди това; при нарушена асфалтова структура на пътното платно и едно интензивно движение на моторни превозни средства се е стигнало до образуване на коловози и приплъзването на износващия асфалтов пласт към бордюрите.

Въззивният съд е посочил и констатациите на изслушаната повторна СТЕ, изготвена от двама експерти, според които повдигането и деформирането на асфалтовата настилка по [улица]от № 28 до № 32 категорично е вследствие на проникване на водни маси под нея като голям воден поток е проникнал в чакълената основа от ъгъла с [улица]и е излязъл пред № 28, след като е повдигнал асфалта над уличния бордюр; този воден поток е нарушил хоризонталната основа и е надигнал биндера; след това автомобилният поток е затиснал надигналия се асфалт върху разуплътнената основа и разбъркана чакълена подложка и така са се образували процесните изпъкнали деформации по асфалтовата настилка.

Съдът е посочил и останалите констатации на вещите лица, касаещи ремонтирани асфалтови участъци по [улица]. Посочено е, че съобразно изявленията на вещото лице Г. в о.с.з. няма невъзстановени участъци по ул. К. в резултат на авариите; вещото лице предполага, че по време на авария 2 - по [улица]под № 25, е възникнало вълнообразно асфалтово покритие от № 32 до 28, под „К." № 34 като водата е надигнала целия асфалт, но не го е разкъсала - тази щета е извън обхвата на посочените 5 аварии, по които щетите са възстановени от В и К; надигнат е асфалт около 20-30 м - от № 32 до № 28; изглежда като гърбица, като „легнал полицай”, което не пречи на преминаването на автомобили.

Съдът е посочил, че от изслушаната пред въззивния съд СТЕ, изготвена от в.л. К. М. М., е видно, че процесният участък се намира на [улица]от кръстовището с [улица]до [улица]; експертът изяснява, че [улица]е двупосочна улица, с налични отводнителни съоръжения, където цената само за ремонта на този участък е в размер на 18 120.25 лева, а пазарната стойност е в размер на 102 065.28 лева към датата на експертизата; че наличните отводнителни съоръжения имат за цел да поемат водата върху асфалта, а не под него, т.е. те не служат за аварии на водопреносната мрежа - следователно състоянието им е без значение и не би повлияло на станалото.

При тези отразени подробно данни, касаещи събраните по делото доказателства, въззивният съд е посочил, че няма спор, че този, които виновно причини вреди другиму, следва да отговаря за тях; тази отговорност съществува обективно и се осъществява чрез заплащане на обезщетение, което се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от деликта; доказването на вредите и на причинно- следствената връзка между тях и поведението на ответника, е изцяло в тежест на ищеца, сезирал съда с иск за заплащане на обезщетение по реда на ЗЗД; обезщетението на настъпилите вреди се дължи при наличие на причинна връзка между увреждането и претърпените вреди; то следва да се съизмерва с обществения критерий за справедливост и да възмезди увредения за всички имуществени и неимуществени вреди; в тежест на ищеца е да докаже, че действително е претърпял вреди, респ. техния размер, както и причинната връзка между действията на ответника и вредоносния резултат.

Съдът се е позовал на показанията на свидетелите на ищеца А. Н. и Х. М., от които, според него става ясно, че техниката на „В и К-Варна" е нарушила целостта на пътната настилка, на платното за движение, на тротоарната настилка, и че след многобройна кореспонденция и след други аварии „В и К-Варна" О. възстановило единствено пътната настилка на пътното платно в участъка от [улица] към кръстовището с ул. Д., но не била възстановена целостта на тротоарната настилка в този участък и че е компрометирана надолу асфалтовата настилка и тротоарната настилка на ул. К., от кръстовището с ул. Д. до кръстовището с ул. Т. като този участък не бил възстановен от „ВиК- Варна" О., нито асфалтовата настилка на пътното платно, нито асфалтовата настилка на прилежащите тротоари.

Изводът за отсъствието на ремонт на процесния участък - възникнало вълнообразно асфалтово покритие от № 32 до 28, под „К." № 34, където водата е надигнала целия асфалт, но не го е разкъсала, според въззивния съд се потвърждава от повторната СТЕ на в.л. В. К. Т. и В. Н. Г. и се закрепва и от заключението на в.л. М. - касае се за надигнат асфалт около 20-30 м - от № 32 до № 28, които изглежда като гърбица, тип - „легнал полицай".

Въззивният съд е направил извод, че „В и К“-Варна не е изпълнило задълженията си да възстанови състоянието на имоти-публична общинска собственост, представляващи новоизградени улици и тротоари в състоянието, в което същите са били преди да ги разкопае и вследствие на това е причинило значителни финансови вреди на [община], причинява неудобство и влошаване на условията за живот на гражданите - конкретно за участъка - [улица]под № 25, е възникнало вълнообразно асфалтово покритие от № 32 до 28, под „К." № 34, където водата е надигнала целия асфалт, но не го е разкъсала, като тази щета не е била възстановена от В и К, за разлика от другия участък на същата улица, за които експертите сочат, че е възстановен от В и К оператора.

Съдът е приел, че въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата от 18 120.25 лева - така, както я предявена. По така изложените съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявения иск.

При така установените данни касационната инстанция намира следното:

За да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното съдебно решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК.

В настоящото производство от значение са само основанията за допускане до касационно обжалване. Касационните отменителни основания не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване са изчерпателно изброени в чл. 280, ал. 1 ГПК и те са две – едно общо основание, представляващо конкретно поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, и специални основания, които са посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество, при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело.

Въпрос № 1 на касатора е общо теоретичен и не е поставен в контекста на конкретната фактическа обстановка. Същият изразява становището на касатора за липса на анализ от страна на въззивния съд за наличието на елементите от фактическия състав на твърдяното в производството непозволено увреждане, който въпрос подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 290 ГПК, но не и в производството по селектиране на касационните жалби по чл. 288 ГПК.

Въпроси 3, 4 и 5 са поставени от касатора във връзка с неговата защитна теза, че причинените вреди не са вследствие на действия от страна на ответното дружество, а са в резултат на настъпили аварии. Въпросите са неотносими в настоящото производство, тъй като въззивният съд не е давал отговор по тях и не е формирал решаващите си изводи на тази плоскост.

По посочените въпроси № 1, 3, 4 и 5 от изложението на касатора не се обосновава общата предпоставка за допускане на въззивното решение на касационен контрол, поради което не подлежи на изследване и специалния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, относими към правния спор, както и да разгледа всички твърдения, доводи и възражения на страните е относим във всяко едно производство. По въпроса е налице многобройна съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава. Въззивното решение следва да се допусне на касационно обжалване по този въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се провери съответствието му с тази практика.

Що се отнася до наведените основания за нередовност на исковата молба и за присъждане на законна лихва за забава от дата, предхождаща твърдяния деликт, касационната инстанция ще се произнесе с акта си по съществото на спора.

Касаторът следва да внесе държавна такса съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 180.30 евро.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение