Определение № 822 от 03.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1891/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Сийк фаундейшън“ ЛЛС, [населено място], щат Мисури, САЩ срещу определение №718 от 06.10.2023 г. по в.ч.т.д.№444/2023 г. на АС Варна. С обжалваното определение е потвърдено определение №260067 от 29.03.2023 г. по т.д.№123/2018 г. на ОС Добрич, с което е отказано разглеждане по същество на искането на „Сийк Фаундейшън“ ЛЛС, [населено място], щат Мисури, САЩ, за разрешаване на спорни въпроси относно признаване на права на това лице като кредитор с приети вземания в производство по несъстоятелност на длъжника „Хил Сити“ АД и обусловени от това признаване, искания за отмяна на действия и актове и възстановяване на възможностите му за участие в осребряване на масата. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, основани на допуснати нарушения на чл.6, §1 от ЕКПЧ и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че определението е очевидно неправилно, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречи ес практиката на ВКС и СЕС: 1. Разполага ли въззивният съд с дискреционна власт да откаже изпълнението на „съдебните функции на сезиран съд“ по отношение на упражняваното от „Сийк фаундейшън“ ЛЛС в несъстоятелността на „Хил сити“ АД право на защита срещу „фалшифицирането на списъците на приетите вземания“, с който акт е отписано притежанието на вземанията от трансферните инструкции от 27.05.2013 г. и това притежание е разпределено в полза на трети лица. 2. Разполага ли въззивният съд с дискреционна власт да отхвърли релевантността на чл.63 от ДФЕС, чл.17 от Хартата, чл.1 от Първия протокол от ЕКПЧ, чл.47, чл.52, §1 и чл.54 от Хартата, чл.6, §1, чл.13 и чл.18 от ЕКПЧ, за упражняваното от „Сийк фаундейшън“ ЛЛС в несъстоятелността на „Хил сити“ АД право на защита срещу „фалшифицирането на списъците на приетите вземания“. 3. Задължен ли е въззивният съд при преценка на ефекта от оттеглянето на ООО „Алгебра логики“ от управлението, представителството и събирането на вземанията от трансферните инструкции от 27.05.2013 г., да се произнесе по приложимото право от трансферните инструкции, като приложи разпоредбите на чл.44 и чл.93 от КМЧП. 4. Установените в производството по несъстоятелност на „Хил сити“ АД по основание и размер парични вземания от трансферните инструкции, които съгласно чл.693 от ТЗ се ползват със статут на приети вземания, трябва ли да бъдат повторно предявени от „Сийк фаундейшън“ ЛЛС като новопридобити по причина оттеглянето на ООО „Алгебра логики“ от тяхното управление, представителство и събиране и по силата на кой законов текст това ново предявяване трябва да бъде направено. 5. Съвместими ли са приложените в случая ограничителни мерки от материалноправно и процесуално естество, с които без участието на „Сийк фаундейшън“ ЛЛС, притежанието на паричните вземания от трансферните инструкции е отписано от несъстоятелността на „Хил сити“ АД, а на упражненото в несъстоятелността срещу това право защита, е отказано право на съд, с чл.17, чл.21, §2, чл.47, чл.52, §1 и чл.54 от Хартата и с чл.1 от Първия протокол от ЕКПЧ, чл.6, §1, чл.13, чл.14 и чл.18 от ЕКПЧ и с формираната по тях задължителна тълкувателна практика на СЕС и ЕСПЧ. Направено е и искане за отправяне на преюдициално запитване по поставените въпроси, отнасящо се до тълкуване на чл.47 от Хартата и чл.6, §1 от ЕКПЧ. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е извършил изключително подробен анализ на осъществените в производството по несъстоятелността на „Хил сити“ АД действия от кредиторите, длъжника, синдика и частния касатор и на постановените от съда по несъстоятелност актове, вкл. и разпореждане № 260424/17.05.2021 г. /л.4013 от т.12 на т.д.№123/18 г. на ОС Добрич/, с което във връзка с дадени от ВКС с определение №179 от 5.04.2021 г. по ч.т.д.№512/2021 г. ВКС, ТК, Второ отделение указания, е разпоредено връчване на искането на „Сийк Фаундейшън“ ЛЛС за приемане на правата му върху предявени вземания за произнасяне от синдика, който е обявил своята преценка за неоснователност на искането, като го е включил в списък на неприети вземания, оповестен в търговския регистър по партида на длъжника на 08.07.2021 г. Приел е, че след стабилизиране на акта на съда по несъстоятелност за откриване на производството спрямо търговеца, в следващите фази съдът, разгледал молбата за откриване на производството, само администрира действията на участниците в производството и органите по управление на масата, като със своите актове им оказва съдействие при упражняване на безспорни процесуални права или упражнява предварителен, текущ или последващ контрол. Посочил е, че след пропускане на възможността за оздравяване, производството навлиза в типичната фаза на осребряване на активите на предприятието, в която се упражняват съответно процесуалните права на принудително удовлетворяване на кредиторите при разпределение на постъпленията от установената и попълнена маса на несъстоятелността. Намерил е, че специалната уредба за реализиране на универсалното право на изпълнение върху маса на несъстоятелен търговец от съвкупността от кредитори, урежда и съответна на спецификата на това производство легитимация на лицата за участие в принудителното осребряване, като установява техния кръг като носители на процесуални права на кредитори с един обвързващ всички заинтересовани лица акт по чл.693 от ТЗ след провеждане на специалната процедура по предявяване и приемане на вземания. Посочил е, че съдът по несъстоятелността управлява тази процедура, като осигурява равно участие и възможност за очертаване на същински спорове относно материалните права чрез регистриране на предявени за участие в производството претенции на кредиторите, оповестяване на първоначалната преценка за документалната им обоснованост от синдика, натоварен с правомощия да управлява предприятието на длъжника и да съхранява налични търговски книжа и обявяването на безспорните права, наред с неубедително оспорени с необосновани възражения претенции в одобрен списък на приетите вземания. Счел е, че друга компетентност по въпросите относно легитимацията на кредиторите в това производство съдът по несъстоятелността няма, тъй като останалите неразрешени, но ясно очертани в тази предварителна процедура, спорове по съществуването на вземанията на правоимащите лица подлежат на отделно разрешаване по общия исков ред, извън производството по несъстоятелност и то от различен състав на съда - чл.694 ал.6 от ТЗ. Приел е, че правомощия на съда по несъстоятелността да провежда типично исково производство по разрешаване на спор относно съществуване или притежание /титулярство/ на материални права, заявени за упражняване като процесуално право за участие в производство по несъстоятелност, не могат да се обосноват и със субсидиарно съответно приложими в тази фаза общи правила на гражданския изпълнителен процес /чл.621 от ТЗ/. В този смисъл е намерил, че няма никакво основание да се изисква от съда, разглеждащ производство по несъстоятелност след обявяване на несъстоятелността и начало на осребряването, да упражнява общата си компетентност като сезиран с граждански спор правораздавателен орган, който да дължи организиране и провеждане на състезателен процес, съдебно дирене и преценка на доводи и доказателства до издаване на акт, с който да се разрешат със сила на присъдено нещо въпросите относно съществуване и притежание на материални права /вкл. фалшифициране на документите, които ги установяват/, а оплакванията относно лишаването на страна от правосъдие и справедлив процес, респективно съществено нарушаване на неотменими основни права на личността и закрила на притежавана собственост /гарантирани в международни и европейски източници на право като ДФЕС, ХОПЕС, ЕКПЧ/ са съвсем неприложими към настоящия казус - с разглеждането на обобщените искания на жалбоподателя, търсещ формална легитимация като кредитор в производството, като молба за предявяване на вземане по реда на чл.695 и сл. от ТЗ, първоинстанционният съд изцяло е изчерпил своята компетентност. Установил е, че претенцията на молителя е била преквалифицирана по този ред въз основа на задължителните указания на по-горните инстанции, тъй като в производството по несъстоятелност няма ред за „коригиране“ на титулярство в легитимационния акт на съда по чл.693 от ТЗ, извън случаите на очевидни фактически грешки, които не засягат произнасянето на съда, респ. възприето от синдика произнасяне по приетите за удовлетворяване права /каквито в случая не се установяват и твърдят/. Посочил е, че самият молител, въпреки че твърди че е оповестил на длъжника, но не и на синдика, действителното си титулярство върху „подчинените“ права, се позовава на овластяване на приетия за титуляр цесионер като делегиран агент, който като „доверено лице“ да поеме лично и от свое име процесуалната защитата в производството по несъстоятелност по поръчение и за сметка на възложителя, което означава, че грешка в първоначалния списък няма и посочването на действащия от свое име /като косвен представител/ агент ООО „Алгебра логики“, като титуляр – цесионер по всички трансферирани права към този момент, изцяло съответства не само на цесиите, обявени на синдика, но и на целта на възложителя указана изрично в необявените трансферните нареждания /да бъде временно заместен от друг субект при упражняване на права в несъстоятелността до изчерпването на защитата по оздравителна програма, внесена лично от агента/. Установил е, че на този извод кореспондира и поведението на доверителя, който не е упражнил никаква защита, чрез оспорване на публично оповестения първи списък, в който като титуляр на всички „трансферирани като подчинени права“, приети като вземания на кредитор в това производство е посочено руското дружество ООО „Алгебра логики“, а не самия доверител „Сийк Фаундейшън“ ЛЛС, като представляван от пряк пълномощник кредитор. В тази връзка е счел, че липсва каквато и да е процедурна възможност в универсалното производство по несъстоятелност след пропускане на възраженията по чл.690 от ТЗ по този първи списък, да бъде установено било пряко упълномощаване за действие от името на доверителя, било основание за процесуална субституция на агента, упражняващ от свое име процесуални права, в защита на чуждо материално право и при това положение, единствено възможната процедура за разглеждане на молбата за допускане до участие в производството на лице, различно от отразения в списъка титуляр на тези вземания е по реда за допълване на списъците /чл.695 от ТЗ/. Изложил е съображения, че когато притежавани материални права се „възложат“ за упражняване на агент, те се считат за права на доверителя само във вътрешните му отношения с довереника и евентуално недобросъвестни лица /какъвто е уведомения за условията на трансфера длъжник/, но по отношение на трети добросъвестни лица обаче /каквито са синдика, останалите кредитори и всички заинтересовани, запознати с публично оповестен стабилизиран като неоспорен списък по чл.693 от ТЗ/, предявените права са били придобити и упражнявани от цесионера лично и не могат автоматично да се признаят като такива на неговия доверител. Посочил е, че за да се легитимира на мястото на представителя си, косвено представлявания довереник /„действителен собственик“/ следва да обоснове промяната, настъпила след одобряване на списъците като ново основание за приемане на новата лична претенция, на място на тази на процесуалния му субституент, а в случая, предвид заявените нови факти /оттегляне на овластяване на агента/, евентуално посочените по делото от другите участници обстоятелства /прекратяването на субекта с признати права/ или установени по приложените доказателства условия /непостигане на целта на овластяването за управление на чуждите права след отхвърляне на предложения оздравителен план/, несъмнено се касае за новопридобити /възстановени в резултат на нов фактически състав в лицето на довереника права/, които изискват нова процесуална легитимация след допълване на списъка. Същевременно е приел, че тази факти несъмнено са били вече спорни /предвид оповестени възражения на други претенденти като частни правоприемници на легитимирания до момента кредитор/ и затова съдът по несъстоятелността е следвало да гарантира равната възможност на всички заинтересувани лица да защитят своята позиция по спорните правоприемства и легитимации чрез възражения, а евентуално и чрез искове по чл.694 от ТЗ. В този смисъл е достигнал до извод, че с оповестяването на списъка на неприето вземане е изчерпена изцяло процедурата по искането на молителя за допускането му да реализира свои права в тази несъстоятелност, тъй като продължаването на защитата му с ангажиране и на съда по несъстоятелността в преценка на доказателствата за съществуването на тези права е осуетено от бездействието на самия молител като единствено заинтересовано лице да възрази срещу подобен списък, като е намерил за изцяло несъстоятелно оплакването за прехвърляне на компетентност на неправораздавателен орган, тъй като не съдът по несъстоятелността се е оттеглил от вземането на решение по спора, а защитата е била преустановена от самата страна - без подадено възражение в срока за публично запознаване с предварителната преценка на синдика, не може да се проведе нито проверката за обоснованост на претенцията от съда по несъстоятелността /чл.692, ал.2 от ТЗ/, нито искова защита по общия ред с установителен иск за съществуване на оспореното материалното право като основание на процесуална легитимация за участие в бъдещо разпределение /чл.694, ал.2, т.1 и ал.8 и чл.726, ал.1 от ТЗ/. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, формулираните от частния касатор въпроси не са обусловили правната воля на съда. Основният решаващ извод на въззивния съд, не е обоснован с обстоятелството, че в закона не е предвидена възможност „Сийк Фаундейшън“ ЛЛС да защити правата си, вкл. да установи фалшифициране на документите, които ги установяват, нито е обоснован с неприложимост на разпоредбите на Хартата и на ЕКПЧОС, както се предпоставя с поставените въпроси. Както бе посочено съдът е приел за недопустимо процесното искане /депозирано пред съда по несъстоятелността/, с оглед установеното процесуално поведение на дружеството „Сийк Фаундейшън“ ЛЛС, което не се е възползвало от предвидения в закона ред /съобразен с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20.05.2015 г. относно производството по несъстоятелност и с целта на чл.6 от ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС/ и не е подало възражение срещу списъка, с който претендираните от него вземания не са приети /изготвен от синдика по разпореждане на съда по несъстоятелността във връзка с дадени от ВКС с определение №179 от 5.04.2021 г. по ч.т.д.№512/2021 г. ВКС, ТК, Второ отделение указания/. Именно поради процесуалното бездействие на частния касатор не се е развило предвиденото в закона производство по оспорване на списъка /чл.690 от ТЗ/, евентуално производство по някой от предвидените в чл.694 от ТЗ установителни искове. Предвид изложеното и при липсата на общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК по поставените въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато, което предпоставя неоснователност и на искането по чл.628 ГПК, а тъй като при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение