Определение № 268 от 26.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 195/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 162 от 15.11.2011г. постановено от Варненски апелативен съд по гр.д. № 315/2011г., с което е потвърдено решение от 08.03.2011г. по гр.д. № 2620/2009г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на предявения от Й. Д. Д. и С. К. Д. против Р. К. Х. и М. Г. Х. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху *% идеални части от недвижим имот в [населено място] на [улица], представляващ склад с площ * кв.м. с идентификатор * с принадлежащите идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор *, както и за отмяна на нотариален акт на основание чл. 573, ал.2 ГПК. Касационната жалба е подадена от ищците по иска Й. Д. Д. и С. К. Д. чрез пълномощника им адв. К.. Поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Сочат, че основният материалноправен въпрос, разрешен от съда, е дали е необходимо процедурата по преустройство на една жилищна сграда да завърши със строително разрешение, за да може Държавата да прехвърли правото на собственост върху новообособените обекти по реда на Н. /отм./. По този въпрос касаторите считат, че решението противоречи на практиката на ВКС, като се позовават на две решения. Освен това намират, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответниците по касационната жалба Р. К. Х. и М. Г. Х. са представили писмен отговор, в който поддържат, че не са налице основанията на чл. 280, ал.1 ГПК. П. страна [фирма] не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск по чл. 108 ЗС. Ищците претендират, че са собственици на *% идеални части от процесния склад въз основа на договор № 30832 от 15.11.1994г., сключен с [община], по силата на който са закупили жилище №1 на първия етаж в бл. 23 на [улица], с площ * кв.м. с принадлежащо избено помещение, таванско помещение и *% ид.ч. от правото на строеж. /Искът първоначално е предявен и от други собственици на жилищни обекти в сградата, но впоследствие спрямо тях производството е прекратено./ Не се спори, че ответниците са във владение на склада. Те се легитимират с нотариален акт от 21.12.2005г. за покупко-продажба на складови помещения в полуподземния етаж на жилищната сграда на [улица] със застроена площ * кв.м., състоящи се от пет помещения и коридор, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. Собствеността е придобита от третото лице-помагач [фирма], което от своя страна разполага с констативен нотариален акт за собственост върху складовите помещения, издаден през 2001г. Установено е, че сградата всъщност е представлявала общежитие на три етажа и към 1993г. в нея не са били обособени самостоятелни жилища. През 1993г. е одобрен проект за преустройство на общежитието чрез обособяване на отделни обекти в него - 6 апартамента и три ателиета. За преустройството обаче не е било издадено разрешение за строеж, което е било необходимо съгласно чл. 225, ал.,т.1 ППЗТСУ/отм./ При тези констатации съдът е приел, че строежът е незаконен, изграденият обект също и ищците не са могли да придобият собственост с договора от 15.11.1994г., сключен с [община]. Според съда незаконният обект на договора обуславя нищожността му. По тези съображения съдът е отхвърлил иска, без да обсъжда правата на ответниците върху имота. При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното: Поставеният правен въпрос дали за преустройство на сграда от общежитие в такава със самостоятелни жилища, е необходимо издаване на строително разрешение и съответно дали липсата на строително разрешение е пречка за придобиване правото на собственост върху продадените от държавата обособени жилища, действително е решаващ за изхода на спора. В. съд е приел, че липсата на строително разрешение прави обекта незаконен и поради това му качество той не може да бъде придобит от купувачите по договора за покупко-продажба с държавата. Този извод е в противоречие с представената практика - Решение № 56 от 3.02.1997г. по гр.д. № 1018/96г. на І г.о., според което незаконни строежи, подлежащи на узаконяване, могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки. Решение № 234 от 18.03.1998г. по гр.д. № 1177/96г. на І г.о. пък сочи, че е допустима делба на сграда, която е освидетелствана като износена и негодна за ползване, след като не е била премахната, т.е. че правото на собственост съществува до премахване на сградата, независимо дали е незаконна или негодна за ползване. Визираното противоречие съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.