Определение № 141 от 23.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1280/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. Р. срещу решение №60 от 14.02.2020 г. по в.т.д.№727/2019 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №327 от 25.07.2019 г. по т.д.№6/2019 г. на ОС Смолян, с което е отхвърлен предявеният от Д. К. Р. срещу „Интернешънъл Асет банк“ АД иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че ответникът не притежава ипотечно право по отношение на подробно описания в решението недвижим имот. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по формулирани от касатора въпроси, които се свежда до следния, уточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпрос, за който се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: Какво е правното действие на новото вписване по чл.172, ал.2 от ЗЗД на неподновена ипотека, спрямо третите лица, придобили и вписали права върху ипотекирания имот в рамките на действието на първоначалното вписване по чл.172, ал.1 от ЗЗД. Ответникът по касация „Интернешънъл Асет банк“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ипотечното право цели да даде защита на кредитора и да обезпечи неговото вземане към длъжника, като вписването на ипотеката има действие в две насоки – от една страна конститутивно действие, тъй като ипотеката възниква с вписването й съгласно чл.166, ал.1 от ЗЗД, а от друга, от реда на вписването в имотния регистър зависи и реда на удовлетворяване на ипотекарните кредитори при наличие на няколко ипотеки, учредени върху един и същ имот - чл.175, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Посочил е, че съгласно чл.172, ал.1, изр.1 от ЗЗД правните последици на вписването траят 10 години от деня, в който е било извършено, като съгласно чл.172, ал.1, изр.2 от ЗЗД е налице възможност за продължаване действието на вписването преди изтичане на десетгодишния срок – подновяване на вписването, а втората възможност е за вписване наново на същата ипотека /а не учредяване на нова ипотека, тъй като законът не изисква повторно изпълнението на първата част от фактическия състав - ново сключване на ипотечен договор - ново съгласие на длъжника и спазване на другите изисквания на чл.167 от ЗЗД /, ако десетгодишният срок изтече, без да се извърши подновяване /чл.172, ал.2 от ЗЗД/. Анализирайки и разпоредбата на чл.22 от Правилника за вписванията, е счел, че след изтичане на десетгодишния срок, правните последици от вписването не отпадат автоматично, вписването на ипотеката не се заличава служебно, а е необходимо изрично искане от заинтересованата страна, като в хипотезата на чл.172, ал.2 от ЗЗД законът не изисква учредяването на нова ипотека, а се извършва ново вписване на вече уречената ипотека, като единствената последица е, че тя има ред от новото вписване. Посочил е, че в разпоредбите на чл.172, ал.1 и ал.2 от ЗЗД не става дума за погасяване на ипотеката, а се урежда само действието на вписването, но не и съществуването на ипотеката, като погасяването на ипотеката е уредено в чл.179, ал.3, изр.1 от ЗЗД, посочващ, че само заличаването погасява ипотеката, респективно ипотечното право на ипотекарния кредитор съществува, макар и да е изтекъл десетгодишния срок от първото вписване, доколкото то не е заличено по предвидения в чл.22 от ПВ ред до вписването на 07.03.2017 г. В този смисъл е изразил становище, че единствената разлика между подновяването на вписването на договорната ипотека по чл.172 ал.1 от ЗЗД и новото вписване е в това дали се запазва или не реда на вписването, а не и в погасяване на ипотечното право на банката – кредитор, респ. в необходимостта от сключването на нов договор, включително в изразяване на съгласие от новия собственик на имота, като само заличаването на вписването на договорната ипотека по чл.22 от ПВ води до нейното погасяване с оглед конститутивния характер на вписването. В светлината на изложеното е достигнал до извод, че правата на ищцата са непротивопоставими на ответното дружество в качеството му на ипотекарен кредитор, тъй като е придобила право на собственост върху ипотекиран недвижим имот при действието на първото вписване на ипотеката, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 173 ал. 1 от ЗЗД, банката има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той. С оглед изложените в обжалваното решение мотиви, настоящият състав намира, че поставеният въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд - даденото от съда разрешение е обусловило направения извод за неоснователност на предявения иск и в този смисъл въпросът отговаря на общото изискване, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. От друга страна е налице и селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато за проверка на направените от съда изводи с възприетото в решение №101 от 13.02.2020 г. по т.д.№2992/2018 г. разрешение /наличието на което изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/. В посоченото решение след тълкуване на разпоредбите на чл.149-155 и чл.166-179 от ЗЗД, установяващи общата правна уредба на ипотеката /но не и на съдържащите се в Правилника за вписванията разпоредби, тъй като е недопустимо разпоредби на закон да бъдат тълкувани с помощта на съображения, извлечени от разпоредби на подзаконов нормативен акт, още повече, че съобразно делегацията по чл.116 от ЗС, на която се основава ПВ, правомощията за издаване на подзаконов нормативен акт са ограничени единствено до реда за извършване на съответните вписвания и до събираните за това такси/ е изразено становище, че за придобилия имота в рамките на срока по чл.172, ал.1 от ЗЗД отговорността за чуждия дълг произтича от самата ипотека /поради противопоставимостта на възникналото от вписването ипотечно право/, а не от ипотечния договор, по който той не е страна. Поради това при прекратяване на ипотечното право на основание чл.172, ал.1 от ЗЗД и доколкото не е страна, нито е встъпил като страна в ипотечния договор, приобретателят повече не носи отговорност за обезпеченото задължение и следователно не може да се счита за учредило ипотеката лице. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,