Определение № 3813 от 30.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2280/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Д. И. срещу въззивно решение № 2/17.01.2023 г., постановено по в.гр.д. № 260 /2022 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е отменено в една част първоинстанционно решение, с което на основание чл.59, ал.9 СК е изменен режима на лични отношения между бащата П. Л. А. и детето Д. П. А. и е определен друг режим на лични отношения между бащата и детето. Ответникът П. Л. А. не е подал писмен отговор на жалбата. Касационната жалба е допустима, подадена е в срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и жалбата е редовна. Детето е родено на 20.05.2016 г. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Спор по фактите няма. Те са установени най-вече от показанията на разпитаните свидетели, които се изчерпват с родителите на ищцата и бащата на ответника и социалния доклад и писмени доказателства за местоживеенето и работата на майката и за записването на детето в подготвителната група в българското неделното училище в Л.. Бащата живее и работи в САЩ, а майката и детето са живели последователно във В., Б. и П. в дома на бащата на майката. През 2020 г. майката е заминала да работи в А., като е оставила детето при баща си, който е полагал непосредствените грижи за него. В П. детето е посещавало детска градина, а от есента на 2022 г. детето и дядото по майчина линия са заминали при майката в А.. Въззивният съд е обсъдил задълбочено свидетелските показания. Въз основа на това е установил, че е налице съществена промяна на обстоятелствата, при които е бил определен режимът на лични отношения на бащата и детето. Майката е променила местоживеенето и работата си, като от 2020 г. се е установила в друга държава. Спецификата на казуса е в отдалечеността между детето и бащата и от обтегнатите отношения между бащата и майката, които не способстват за осъществяване на връзката между бащата и детето. Въззивният съд е обосновал в какво се изразява интересът на детето от запазване на връзката му с бащата, за което се е позовал на практиката на ВКС. Въззивният съд е изложил мотиви за неоснователността на искането за ограничаване на този контакт, който според съдебната практика има за цел поддържането на емоционалната връзка между родител и дете. Съдът е обосновал, че контактът трябва да е с достатъчен период от време за изграждане и утвърждаване на отношенията на обич, приемане, споделяне, разбиране, доверие, които са същностната част на отношенията родител – дете. Съдът е обосновал необходимостта от мерки, които да съответстват на конкретните обстоятелства – отдалечеността по местопребиваване чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка. След това е изложил мотиви за необходимостта от определяне на режим на непосредствен контакт между бащата и детето. След това въззивният съд е изложил мотиви за конкретния режим на лични отношения. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Жалбоподателката извежда следните правни въпроси, за които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: Кои са предпоставките, при които съдът определя най-добрия интерес на детето при определяне на режима на лични отношения между малолетното дете и неговия баща; При извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите на чл.59, ал.4 СК и по § 1,т.5 на ДР на ЗЗакрД., той следва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка. Въпросите са обуславящи, но не са разрешени в противоречие, а в съответствие с установената практика. Въззивният съд е обсъдил всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето и въз основа на преценката им е направил извод за това какви конкретни мерки на лични отношения между детето и бащата следва да бъдат определени в съответствие с интереса на детето. Жалбоподателката се позовава и на очевидна неправилност - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Жалбоподателката не е изложила аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените твърдения за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК – решението не съответства на интереса на детето и не осигурява неговата защита, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане по касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед на този изход на делото жалбоподателката няма право на разноски. Ответникът не претендира разноски и не е представил списък на разноски и доказателства за направени разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат Воден от изложеното съдът