Определение № 2416 от 17.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Д. Й. и Д. С. Й. против определение № 50007/03.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 4745/2021 г. от състав на ІІІ гр.отд. на ВКС. Ответникът по частната жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане касационна жалба на касаторите И. Д. Й. и Д. С. Й. срещу същото въззивно решение в частта, с която е отхвърлен като погасен по давност искът им по чл.55, ал.1 ЗЗД за периода 4.02.11 -16.02.16 г./ а в мотивите 4.02.11 – 16.02.11 г./ за връщане на сума по кредита, вследствие на валутната разлика между швейцарския франк и еврото. Съдът е приел, че касационната жалба против този иск е недопустима, поради цената на отхвърления с обжалваната от тях част от въззивното решение иск – 4 114 ,25 лв.. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по искове с цена на иска под 5 000 лева, като доколкото цената на предявения иск, предмет на настоящото производство, е 4 114,25 лева, то определението на състава на ВКС е правилно и следва да бъде потвърдено. Цитираната разпоредба на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не противоречи на Съюзното право и на практиката на СЕС, тъй като приложението на последните е въпрос по съществото на спора – относно дължимостта на сумите, предмет на иска, но не и относно процесуалната възможност да се обжалва пред ВКС въззивното решение. Предвид изложеното, определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, състав на ВКС