Определение № 2498 от 19.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4440/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 22875 от 04.09.2024 г., подадена от името на А. В. К. и Н. В. К.-Н. чрез адв. П. К., срещу решение № 807 от 08.07.2024 г. по в. гр. д. № 2737/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 260766 от 29.05.2023 г. по гр. д. № 13901/2020 г. на Софийски градски съд касаторите са осъдени да заплатят на Н. Г. Д. по 12742,32 лева всяка - обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен имот за периода от 01.01.2016 г до 31.12.2016 г. по иска с правно основание чл.31, ал.2 ЗС.

Касаторите считат, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, а част от тях били тълкувани превратно. Изцяло игнорирани били договорът за наем от 01.05.2015 г. и двата констативни протокола от 27.05.2015 г. и от 06.08.2015 г. на СО-район Възраждане. От тях се установявало, че процесният имот се е ползвал от „Техноевропа“ ЕООД, представлявано от Н. Т. Н. за показване на различни битови и промишлени елементи като изложбена площ. Двата протокола опровергавали извода на съда, че през процесния период имотът е бил използван за представяне и продажба или наемане на стълби и др. подобни съоръжения, както и че ищецът бил лишен от възможността да ползва имота чрез поставяне на врата с катинар и че в имота имало изграден склад и търговски обект, в който се продават метални домакински и промишлени стълби. Според жалбоподателките не е имало пречка ищецът да посещава и ползва имота, тъй като той не бил ограден и до него имало свободен достъп.

Доказателствата сочели, че в имота няма изграден склад или друг търговски обект, не се е извършвала търговска дейност, както и че ищецът не е бил възпрепятстван да посещава и ползва имота, напротив, той не се интересувал от него. Размерът на месечното обезщетение бил неправилно определен

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.3, както и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Срещу всеки съсобственик ли може да се упражни искът по чл.31, ал.2 ЗС или само срещу ползващия съсобственик, както и след смъртта на съсобственика /наследодател/ - срещу всеки наследник ли може да се упражни иска по чл.31, ал.2 ЗС или само срещу ползващия такъв?

2. Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупна преценка.

3. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

4. Кои са критериите за определяне на размера на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС.

Ответникът по касация Н. Д. излага в отговор становище за неоснователност на жалбата и липса на предпоставки за допускане на касационен контрол. Сочи, че решението на въззивния съд е правилно и постановено в съответствие с процесуалния и материален закон.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което подлежи на касационен контрол.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че процесният имот е съсобствен между страните: ищецът Н. Д. притежава 5/8 идеални части от имота, а ответниците А. К. и Н. К.-Д. като наследници на В. К. са собственици на общо 3/8 идеални части. Установил, че наследодателят на ответниците предоставил имота на трето лице и по този начин лишил ищеца от възможността да ползва лично имота. Съобразено е влязлото в сила решение по гр.д.№ 33614/2015 г. на СРС, с което наследодателят на ответниците е осъден да заплати на ищеца сумата 3625 лева - обезщетение за ползите, от които го е лишил за месец май 2015 г. чрез използване на имот за търговска дейност.

След обсъждане на писмените и гласните доказателства и трите съдебно-оценителни експертизи относно пазарната наемна цена за имота, въззивният съд е приел, че през процесния период общият имот се е ползвал от наследодателя на ответниците лично като с това той е възпрепятствал ищеца да ползва имота според своите права.

По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът е кредитирал заключението на вещото лице М., която е определила средната пазарна наемна цена на имота за процесния период общо на сумата 40776 лева, съответно – 3398 лева месечно. Изложени са съображения защо не се кредитират заключенията на втората единична и на тричленната експертизи.

При тези данни касационният съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Касаторите не са посочили коя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК твърдят, че е налице по отношение на формулираните правни въпроси, а са се позовали общо на трите хипотези по т.1, т.2 и т.3, които са взаимно изключващи се. Независимо от това посочените основания не са налице. На първо място, по всички въпроси е формирана трайна съдебна практика, която не се нуждае от промяна и с която въззивното решение е съобразено. Според нея искът по чл.31, ал.2 ЗС може да се упражни срещу ползващия съсобственик и в случая съдът е приел, че за процесния период наследодателят на ответниците е ползвал имота, поради което именно е ангажирана отговорността на ответниците като негови наследници по закон. Критерият за определяне размера на обезщетението е средният пазарен наем за имота. В този смисъл е и произнасянето на съда, който е обсъдил относимите доказателства и доводите на страните.

Не е налице и основанието чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. От прочита на решението не се установява грубо нарушение на закона или на правилата на формалната логика. Съдът е изложил съображения защо кредитира заключението на вещото лице М. в съответствие с чл.202 ГПК и практиката на ВКС по прилагането му, когато са налице противоречиви заключения на вещи лица.

Касационно обжалване не следва да се допуска. На ответника по касация се следват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, доказано в размер на 300 лева.

По изложените съображения съдът