Определение № 130 от 09.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 878/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Техно строй България" О., ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 10014 от 08.01.2021 г. по в.т.д. № 532/2020 г. на Апелативен съд - С., Търговско отделение, тринадесети състав, с което е потвърдено решение № 2196 от 04.12.2019 г. по т.д. № 2315/2018 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-9 състав. С посоченото решение дружеството касатор е осъдено да заплати на [община] сумата 25 722.36 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за отстраняване на появили се в гаранционните срокове недостатъци в монтирани осветителни тела, изпълнени по договор за възлагане на обществена поръчка от 01.09.2014 г., по проект „Реконструкция и изграждане на ефективно енергоспестяващо и екологично улично осветление на [населено място], [населено място] поле, [населено място] и [населено място] бърдо, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, с искане за неговото касиране. Твърди се, че при безспорно установени обстоятелства за наличието на валиден договор, сключен по реда на Закона за обществените поръчки, в съответствие с: параметрите на офертата, техническата спесификация, остойностените количествени сметки и за реализирано надлежно изпълнение от страна на търговското дружество, прието без възражения, съдът е формирал неправилен извод за ангажиране на гаранционната отговорност на изпълнителя. Сочи се, че изводът е изведен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в невъзприемане на категоричното и неоспорено заключение на техническата експертиза, според което, преобладаващият брой лампи са повредени вследствие пренапрежение в мрежата /токов удар/, в какъвто смисъл са и представените от общината писмени доказателства. Освен това, касаторът счита, че въззивният съд неправилно не е приложил нормата на чл.83 ЗЗД, както и чл.81, ал.1 ЗЗД. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, като обуславящи въпроси се сочат: 1. Има ли право изпълнителят по договор за строително-монтажни работи, сключен по реда на Закона за обществените поръчки, да се отклони от предмета на поръчката, ако това нарушава параметрите на обществената поръчка; 2. Представлява ли неполагане грижата на добрия търговец от страна на изпълнител по договор за строително-монтажни работи, сключен по реда на ЗОП, стриктното спазване на параметрите на обществената поръчка; 3. Представлява ли неполагане грижата на добрия търговец бездействие на строителя, ако не изгради допълнителни защити срещу пренапрежение на обект от техническата инфраструктура, при положение, че това не е предвидено в предмета на договора за строително-монтажни работи, сключен по реда на ЗОП; 4. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви за това, в какво конкретно се изразява грижата на добрия търговец; 5. Длъжен ли е съдът да се мотивира подробно за начина, по който е стигнал до констатациите, на база на които е формулирал решението си, когато те са различни от приетото в съдебно-техническата експертиза; 6. Може ли съдът, при липса на специални знания в дадена област на науката, да разреши спора в противоречие с отговорите на приетите по делото заключения, изготвени от вещи лица със специални знания в същата тази област на науката; 7. Длъжен ли е съдът да направи своите фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допуснати и относими доказателства, възражения и доводи на страните; 8. Осветителните тела представляват ли съоръжения, които са неразделна част от техническата инфраструктура на уличното осветление и 9. Попада ли услугата по доставка на стоки в приложното поле на гаранционната отговорност на строителя за преносни и разпределителни проводи /мрежи/ и съоръжения към тях на техническата инфраструктура. Поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е основано на: решение по т.д. № 1200/2019 г. на ВКС, II т.о. /по първия въпрос/; решения на ВКС по гр.д. № 408/2010 г., I г.о. и по гр.д. № 5932/2015 г., II г.о. /по въпроси №№ 4, 5 и 6/ и на решения на ВКС по гр.д. № 241/2011 г., I г.о. и по т.д. № 2804/2015 г., I т.о. / по седмия въпрос/. По останалите въпроси се поддържа допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.З ГПК, подробно мотивирана. От ответника по касационната жалба Община Роман, чрез процесуален пълномощник, е постъпил писмен отговор, в който се поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол на атакуваното решение, а по същество - за неговата правилност. Претендира разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, съставът на Апелативен съд - С. е възприел изведените от първостепенния съд фактически изводи относно: валидността на процесния договор за изработка, изпълнението и предаването на изработеното, съответно извършеното от възложителя плащане. За безспорно е приел, че са възникнали дефекти по осветителите на уличното осветление, като повредените осветителни тела са били предадени с протоколи от ищеца на ответника, за отстраняване на констатираните дефекти. Дефектните продукти са били обследвани от техния производител - „А. консултинг" Е., с посочени резултати в представени по делото протоколи и снимков материал. Последните доказателства /макар и представени от ищеца като приложения към исковата молба/ не са съобразени от въззивния съд. Протоколите са счетени за частни експертизи, а снимковия материал - за неясен и неустановяващ дефектите на осветителните тела. Съдът е констатирал, че изслушаната в първата инстанция техническа експертиза е изготвена въз основа именно на протоколите на производителя, които не се ползват с доказателствена сила. Едновременно с това е счел, че не са налице предпоставки за служебно назначаване на експертиза за установяване на причините, довели до пренапрежение във всяко от осветителните тела, вследствие на което са настъпили процесиите дефекти. Въззивният съд е приел за приложим договореният между страните 8-годишен гаранционен срок, т.к. осветителните тела са съоръжения, неразделна част от техническата инфраструктура на уличното осветление. Изложени са и съображения за дължимата от изпълнителя грижа на добрия търговец. Съдът е изтъкнал, че след като дължи такава грижа, и когато е уговорил гаранционен срок от 8 години, изпълнителят е бил длъжен да предвиди евентуални вреди от пренапрежение върху изграденото от него улично осветление, неразделна част от което са монтираните осветителни тела. Последното е мотивирало становището на съда за неоснователност на твърденията на ответника, че непоставянето на задължителни защити за предотвратяване на пренапрежението, не може да му се вмени във вина, след като обществената поръчка е изпълнена съобразно техническата спесификация и проекта, в които са липсвали изисквания за поставяне на допълнителни защити. При определяне стойността на претендираните от ищцовата община вреди, решаващият състав е застъпил разбирането, че размерът на разходите на възложителя за отстраняване на повредите и обезпечаване на нормалното функциониране на продукта следва да е идентичен с представените от ответника оферти за отстраняване на процесиите дефекти. Крайният правен извод на апелативния съд е за доказаност на предпоставките за ангажиране на гаранционната отговорност на ответника за появили се скрити дефекти в осветителните тела, като искът с правно основание чл.160, ал.4 ЗУТ, вр. т.16.2 и 16.3 от договора е уважен в посочения по-горе размер, ведно със законната лихва от исковата молба. Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото по процесуалноправните въпроси под №№ 5, 6 и 7 от изложението по чл.284, ал.З, т.1 ГПК, свързани със служебното задължение на въззивния съд да изложи фактически и правни изводи след обсъждане на всички доводи и възражения на страните и всички релевантни доказателства, и с регламентираното в чл.202 ГПК задължение на решаващия съд за цялостна оценка на заключението на вещото лице, заедно с другите доказателства по делото. По тези въпроси, обжалването следва да се допусне за проверка за съответствие на въззивното решение с посочената от касационния жалбоподател практика на ВКС, а освен това и с други, надлежно публикувани решения на ВКС, относими към въпроси №№ 5 и 6: по т.д. № 311/2010 г., II т.о., по гр.д. № 1295/2018 г., I г.о., по т.д. № 806/2009 г., решение по т.д. № 475/2012 г. на II т.о., решение по гр.д. № 1814/ 2009 г., IV г.о., в които е прието, че: заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено в пълнота, наред с всички останали доказателства по делото, като решаващият съд е длъжен да изложи мотиви, обективиращи преценката му за годността на експертизата; възприемането на заключението от съда не е обусловено от оспорването му от страните по делото, като отсъствието на възражения срещу експертното становище е правно ирелевантно за неговата обективност и за значението му за крайния правен резултат по делото; съдът, включително и въззивният, следи служебно дали заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано, и когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставените задачи, съдът има задължение съгл. чл.201 ГПК да постави допълнителна задача на експерта, или да допусне повторна експертиза за изясняване на релевантните за правния спор факти. Останалите въпроси са относими към поддържаните от касационния жалбоподател основания по чл.281, т.З ГПК и по тях касационната инстанция дължи произнасяне в производството по чл.290, ал.2 ГПК. За разглеждане на касационната жалба по същество се дължи държавна такса в размер на 514.45 лева. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение