Определение № 1211 от 04.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1259/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Т. Г., чрез адв. Г. С. от САК, против определение № 296 от 15.06.2023 г. по ч.гр.д.№ 218/2023 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 371/10.03.2023 година, пост. по гр.д.№ 108/2023 г. на Плевенския окръжен съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата молба, по която е образувано същото дело и производството по него е прекратено. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, тъй като с исковата молба е представен договор № 98-00-1011/17.06.2016 г., с който са уредени отношенията между сдружението на собствениците и [община] бряг във връзка с реализирането на националната програма за енергийна ефективност, както и че в нея са цитирани договор № РД-02-37-177/10.10.2016 г. между МРРБ като управляващ орган на Оперативна програма „Региони в растеж” 2014 - 2020 г. (ОПРР) и [община] бряг (ОбЧб), както и Общите условия към него, и доклад на АДФИ, с който са констатирани извършени от общината „незаконосъобразни процедури“ по плащания във връзка със ЗУСЕСИФ. Изложено е, че въпреки цитирането на тези писмени доказателства в обжалваното определение, съставът на Великотърновския апелативен съд не ги е обсъдил и не е приложил законодателството на ЕС по отношение на задълженията на [община] бряг по чл.5 от договора, във връзка с Националната програма за енергийна ефективност да предаде обекта в завършен вид съгласно законодателството на Р. България. Наведен е довод, че поради допуснати от съда процесуални нарушения, делото е останало непопълнено с факти и доказателства, като съставът на Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по „некомплектовано дело“. Поддържа се, че са налице условията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК е посочено, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, в противоречие на практиката по чл. 290 от ГПК, формирана по гр.д.№ 5980/2014 г., гр.д.№ 2683/2015 г. и гр.д.№ 890/2011 г., всички на I г.о. на ВКС и гр.д. № 1798/2016 г. на IV г.о. на ВКС. Посочено е, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните норми на чл. 12 от ГПК и чл. 236, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 269 от ГПК, като е изложил единствено констатации относно правилността на фактическите и правни изводи, съдържащи се в определението на първата инстанция, и само въз основа на тях е направил извод за липсата на правен интерес от предявяване на иска по делото, а не е изложил собствени съображения въз основа на тях. Заявено е искане за отмяна на определението на Великотърновския апелативен съд като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна. Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно легитимирано лице, с правен интерес от неговото обжалване. С исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 280/2023 г. по описа на Плевенския окръжен съд Г. Т. Г. е предявил срещу [община] бряг, иск с формулиран петитум, с решението си по него съдът да признае за установено, че по вина на общината не е било завършено санирането на жилищна сграда с ЕИК 80501.802.247.1 и ЕИК 80501.802.247.2, с административен адрес [населено място] бряг, [улица], съгласно договор № 98-00-1011/17.06.2016 г. сключен между общината и сдружението на етажните собственици. В исковата молба изрично е посочено, че от една страна, ищецът е предявил иска в качеството на председател на сдружението на собствениците, а от друга- че искът е предявен по реда на чл. 385, ал. 2 от ГПК, т.е. като колективен иск за установяване на нарушението. За да потвърди определението на Плевенския окръжен съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата молба и производството по делото е прекратено, съставът на Великотърновския апелативен съд е изложил съображения, че съгласно чл. 380, ал. 2 от ГПК, в исковата молба, отделно от обстоятелствата, на които се основава колективният иск, ищецът е длъжен да посочи обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица и начинът, по който се предлага да бъде разгласено предявяването на иска. Споделил е становището на сезирания първоинстанционен съд, че от обстоятелствената част на исковата молба не може да се направи извод дали с предявения установителен иск се търси защита на по-широк колективен интерес, или единствено установяване неизпълнението на конкретен договор, сключен между сдружението на собствениците и [община] бряг. Констатирал е, че в отговор на ясните и точни указания на съда, в рамките на продължения по реда на чл. 63 от ГПК срок ищецът е представил единствено писмени доказателства, но не е поправил нередовностите в обстоятелствената част на исковата молба. В съгласие със становището на окръжния съд, въззивният съд е посочил, че доколкото правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на изложените от ищеца обстоятелства и формулираното искане за защита на нарушеното материално право, нередовностите в обстоятелствената част и петитума на исковата молба не могат да бъдат отстранени чрез препращане към представени от ищеца писмени доказателства. При горните данни, по допускането на касационно обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд, настоящият касационен състав намира следното: Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, допускането на касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, с които са оставени без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, каквото е това за връщането на исковата молба, поради неотстранени нередовности и като последица – прекратяване на производството по делото, е обусловено от наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Според задължителните указания, дадени с ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение, но не и за неговата правилност, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби, касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, което е предмет на производството по чл. 290, ал. 2 от ГПК. Формулираният въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол за неправилност на въззивното решение, но не е идентичен с тях (чл. 290, ал. 2, във връзка с чл. 293, ал. 2 от ГПК). Във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК, формулираните от касатора въпроси определят рамките, в които касационната инстанция осъществява селекцията за достъп до касационно обжалване, поради което съобразно правомощията си съдът може само да ги уточни и конкретизира, но не и да допусне касация по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, но който не е посочен от касатора, нито самостоятелно да формулира такъв въпрос, вместо него, въз основа на инвокираните в касационната жалба оплаквания на касатора. В случая в частната касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане на всички твърдяни от ищеца обстоятелства и представени писмени доказателства, които той счита за относими към редовността на исковата молба, в частност, към определяне на кръга от увредените лица, носители на засегнатия колективен интерес и липсата на изложени от въззивния съд собствени мотиви, свързани с надлежното отстраняване на констатираните от въззивния съд нередовности, съобразно дадените от него указания. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обаче, касаторът не е формулирал материален или процесуален въпрос, обусловил изхода на делото, разбиран като краен процесуален резултат от решаващата дейност на въззивния съд, който да е разрешен от него в противоречие с цитираната казуална практика на Върховния касационен съд и който да удовлетворява общия селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Вместо това, в изложението са възпроизведени същите доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост, по смисъла на чл. 281, т. 3, във връзка с чл. 283, ал. 2 от ГПК, които са заявени и със самата частна касационна жалба. Поради смесването на основанията за отмяна на обжалвания съдебен акт, предмет на инстанционен контрол при произнасяне по съществото на жалбата, с тези за допускане на касационно обжалване на определението, касаторът не е формулирал въпроси, удовлетворяващи общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не е налице и нито една от хипотезите за достъп до касация, регламентирани в бланкетно цитираната в изложението норма на чл. 280, ал. 2 от ГПК, които не са предпоставени от формулирането на такива въпроси. Обжалваното определение не е нито нищожно, нито недопустимо, доколкото е постановено от надлежен съд, в рамките на правораздавателната му компетентност и на предмета на спора, очертан от частната жалба на ищеца против първоинстанционното определение. То не може да бъде квалифицирано и като очевидно неправилно, доколкото не е опорочено от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, свързана с допуснати от съда нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, нито е постановено в нарушение на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа установените по делото факти, чиито резултат е прилагането на закона в неговия несъществуващ, в т. ч. противоположен (contra legem) или отменен смисъл. Предвид горното, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Великотърновския апелативен съд. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,