Определение № 12380 от 03.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11375/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на М. И. Д., притежаващ [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Велико Търново, [адрес], действащ в качеството си на наследник на лицето А. И. Д., с [ЕГН], заличен като ЕТ "А. Д. - Г. ", с ЕИК 104061012, против Определение № 3277/15.10.2025 г. на Административен съд - Велико Търново, VI състав, постановено по адм. д. № 826 по описа за 2025 г. на този съд. С определението е оставена без разглеждане исковата молба с вх. № 4655/10.10.2025 г. в деловодството на АДмСВТ, подадена от М. И. Д., в качеството му на наследник на А. Д. А., бивш ЕТ с фирма "А. Д. - Гранит", понастоящем заличен и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита определението за неправилно, т.к. е постановено в нарушение на чл.127, ал.2 АПК, чл.760ж, ал.1 от Търговския закон. Позовава се на чл.21, т.2 от Директива № 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно престуктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване ефективносттта на производства по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 / параграф 98 ЗИД на ТЗ/, транспонираната в българското законодателство чрез създаване на чл.760ж ЗИД на ТЗ, обнародван в ДВ, бр.66 от 01.08.2023 година. Частният жалбоподател твърди, че не е било необходимо да се обръща към административен орган за откриване на процедура, допълнителна към посочените в параграф 1. Моли за отмяна на определението и връщане делото на съда с указания за произнасяне по приложението в случая на чл.760ж, ал.1 ТЗ. Ответникът по ЧЖ - Община Велико Търново, не е подала възражение срещу нея и не е изразила становище. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на ЧЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение, прецени ЧЖ като процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: М. И. Д., действащ в качеството си на наследник на А. Д. А. - бивш ЕТ с фирма "А. Д. - Гранит", понастоящем заличен, е предявил искова молба, съдържаща искане, на основание чл.760ж, ал.1, т.5, б. "б" ТЗ вр. с чл. 21, пар.1, б. "б" от Директива № 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета, съдът да прогласи, че към момента на подаването, публичните задължения на ЕТ "А. Д. - Г. ", начислени в регистрите на Служба "МДТ" при Община Велико Търново, са опростени по силата на закона след 26.05.2017 г. и да бъде задължена Община Велико Търново да заличи установените публични задължения по партидата на заличения търговец. Съдът е направил служебно справка в ТР, поддържан от Агенцията по вписванията, установявайки, че с Решение № 260004/23.08.2024 г., постановено по т.д. по несъстоятелност № 145/2013 г. на ОС - Силистра, на основание чл.632, ал.4 ТЗ, е прекратено производството по несъстоятелност за ЕТ "Гранит - А. Д." - гр. Силистра. Търговецът е заличен от ТР. Решението е оставено в сила. Съдът е обсъдил нормата на чл.760ж, ал.1 ТЗ, предвиждаща, че неизплатените задължения на едноличен търговец или предприемач се погасяват след откриване на производство по несъстоятелност, ако е изпълнена някоя от изчерпателно изброените в същата норма предпоставки. В случаят е претендирано погасяване задълженията на ЕТ "А. Д. - Г. ", вследствие изтичане на тригодишен срок от датата на влизане в сила на решението на съда по чл.632, ал.4 ТЗ, /при липса на искане за възобновяване на спряно производство по несъстоятелност/, с което е обявена неплатежоспособността, установено е, че наличното имущество не е достатъчно за покриване разноските в производството по несъстоятелност и производството е прекратено. Съдът е посочил в определението си, че предпоставките по ал.1, т.2 и 3 се установяват по съдебен ред, като съгласно чл.763з ТЗ едноличният търговец и предприемачът подават молба до компетентния съд по несъстоятелността и тя се разглежда по реда на чл.752 - 755 ТЗ. А разпоредбата на чл.128, ал.2 АПК предвижда, че всеки може да предяви иск за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Административният съд се е мотивирал още, че предпоставката за погасяване на задълженията по чл.760ж, ал.1, т.5, б. "б" ТЗ, може да бъде установена по искане на лице с правен интерес, по извънсъдебен ред, включително в рамките на административно или изпълнително производство. По отношение на задължения, възникнали или установени в резултат на административно производство, установяването на тази предпоставка може да бъде направено и от административния съд по реда на чл.128, ал.2 АПК, ако заинтересованото лице не разполага с друг ред за защита. Съдът е посочил решението си обаче, че в случаят съществува такъв "друг ред" - това са способи за погасяване на публични вземания, регламентирани в чл.168 ДОПК. Сред тях е и погасяването на задължения на ЕТ или предприемач, относно който производството по несъстоятелност е прекратено, вследствие изчерпване масата на несъстоятелността, установено при условията и по реда на чл.760ж ТЗ вр. с чл.168, т.8 ДОПК. Обсъдена е също така възможността с разпореждане на съответния общински служител да бъде прекратено производството по принудително изпълнение на публични вземания, служебно или по искане на заинтересовано лице (чл.4, ал.1 ЗМДТ вр. с чл.225 ДОПК). Според административния съд, в правомощията на такъв орган е установяването и наличието на предпоставките по чл.168, т.8 ДОПК вр. с чл.760ж ТЗ за погасяване на публично задължение, както и осъществяването на проверка за надлежната легитимация на лицето, направило искането. В тези производства, погасяването на публичните задължения, включително на основание чл.760ж, ал.1, т.5, б. "б" ТЗ, може да бъде установено от горестоящия орган или от административния съд, в рамките на извършвания контрол за законосъобразност върху актовете/действията на публичния изпълнител. В процесния казус не било установено формирането на отказ на публичен изпълнител, както и евентуалното му оспорване пред горестоящ административен орган. Съдът е направил обобщаващ извод, че подадената от М. И. Д. искова молба е процесуално недопустима и производството е прекратено. Определението на АДмСВТ е валидно, допустимо и правилно. Същото трябва да бъде оставено в сила. Административният съд е формулирал мотиви, които се споделят от настоящият състав на ВАС, Осмо отделение. Процесуалните предпоставки за допустимостта на установителен иск по чл.128, ал.2 АПК са: наличието на спор за съществуване на претендирано административно право или правоотношение, който да обосновава правен интерес на претендиращия за търсената защита по съдебен ред, както и липсата на друг ред за нейното осъществяване. Именно втората предпоставка е неналична в разглеждания казус, защото погасяването на публичните задължения следва да бъде установено от публичен изпълнител в производство по принудително изпълнение. Административният съд обосновано се е мотивирал, че не е доказано по делото формирането на отказ от публичен изпълнител, респективно неговото оспорване пред горестоящ административен орган. Искът по чл.128, ал.2 АПК е процесуално недопустим, поради което законосъобразно исковата молба е оставена без разглеждане и производството прекратено. Така е прието от друг състав на ВАС, Първо отделение по идентичен казус в Опр. №11218/11.11.2025 т. по адм. д. № 11004/2025 година. Цитираното от частния жалбоподател съдържание на чл.760ж, ал.1, т.5, б. "б" ТЗ, не кореспондира с текста на тази норма в действаща й редакция, (ДВ, бр.66 от 2023 г.), която гласи следното: Неизплатените задължения на ЕТ или предприемач се погасяват след откриване на производството по несъстоятелност, когато е изтекъл тригодишен срок от датата на влизане в сила на решението на съда по чл.632, ал.4, с което се обявява неплатежоспособността, установява се, че наличното имущество не е достатъчно за покриване на разноските в производството по несъстоятелност и производството се прекратява. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение