Определение № 26 от 18.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4218/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на съделителката – ответница Ж. И. Я. от [населено място],[жк], вх., ет., ап., срещу решение № 611 от 09. 05. 2016г. по в.гр.дело № 236/2016г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, V въззивен състав, с което е потвърдено решение № 5093/16. 12. 2015г. на ВРС – ХІІ състав по гр. дело № 1656/2014г. в частта му, с която е допусната на основание чл. 34, ал. 1 ЗС съдебна делба на апартамент № 106, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ 92 кв.м., самостоятелен обект с идентификатор съгласно кадастрална карта и кадастрален регистър, одобрени със заповед № РД 18-30/19. 06. 2007г. на ИД на АГКК, състоящ се от три стаи, кухня – трапезария, баня, тоалет, килер, входно антре, заедно с прилежащото му избено помещение № 106 и с 1.0815% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, между касаторката и съделителя – ищец В. В. И. от [населено място], [улица], ет., ап., при равни квоти – по 1/2ид.ч.. Касаторката поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради необоснованост и поради нарушения на материалния и процесуалния закони, тъй като въззивният съд не е извършил съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, при което е достигнал до неправилния извод, че процесният апартамент е съсобствен между бившите съпрузи при равни квоти и че презумпцията за съвместен принос в придобиването му чрез договор за продажба по време на брака между съделителите не е оборена. Моли то да бъде отменено като неправилно, а вместо него – постановено ново решение, с което искът за делба да бъде отхвърлен поради липса на съсобственост между страните, тъй като процесният апартамент е придобит по време на брака между страните с изцяло лични, извънсемейни, средства на бившата съпруга – касаторката, подарени й от нейната майка. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба касаторката релевира основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос: „Допустимо ли е, след като в одобреното от бракоразводния съд споразумение съпрузите са се съгласили, че придобитият по време на брака им имот остава съсобствен между тях, в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК /1985 г.– отм./, респективно чл. 23, ал.2 СК?“, който може да бъде изведен съобразно правомощията на касационната инстанция, очертани в т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по касационната жалба – съделителят В. В. И. не подава отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба на ответницата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск за делба на недвижим имот, т.е. същата е процесуално допустима. Въззивният съд, приемайки за установено, че съделителите - бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод на 03. 06. 2014г., са придобили по време на брака си, с договор за продажба от 11. 01. 1996г., обективиран в нот. акт № 91, том 1, нот. дело № 234/1996г. на нотариус А. Т. при Варненски районен съд, процесното жилище в режим на съпружеска имуществена общност, е допуснал делбата му на основание чл. 34 ЗС, при необорена презумпция за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК - при равни дялове за съделителите. Възражението на ответницата Я. за пълна трансформация на лично имущество в придобития по време на брака апартамент е счетено за неоснователно. Въззивният съд е заключил, че в одобреното по бракоразводното дело споразумение по чл. 49, ал. 5 СК между страните, последните са обективирали волята си да останат съсобственици, като то ги обвързва спрямо изявлението им за наличие на съсобственост върху вещта. Макар да са посочили в това споразумение, че процесният апартамент остава в идеална съсобственост, без посочване на конкретни дялове, решаващият съд е намерил, че следва да се предполага установената от закона в чл. 28 СК съсобственост при прекратяване на съпружеската имуществена общност, при равни дялове за бившите съпрузи. Посочил е също, че признаването на съсобствеността в бракоразводното споразумение дерогира възможността страните да се позовават впоследствие на пълна трансформация на лични средства по чл. 23, ал. 1 СК, като няма пречка да релевират частична трансформация по чл. 23, ал. 2 СК, каквато не е установена по конкретното дело. След указване на носената от ответницата тежест за доказване на твърдените обстоятелства досежно частична трансформация на дарени й от майка й парични средства за закупуване на процесното жилище, въззивният съд е счел, че не е проведено успешно пълно и главно доказване от бившата съпруга относно правнорелевнтните факти по чл. 23, ал. 2 СК. С оглед направено от съделителката Я. възражение, е приел че посочената в нот. акт № 91, том 1, нот. дело № 234/1996г. на нотариус А. Т. при Варненски районен съд продажна цена от 130 000 неденом. лв. е симулативна, като действителната цена е 1 130 000 неденом. лв., установена с предварителен договор от 1995г., сключен между продавачите и съпрузите – купувачи и съдържащ техните подписи, счетен за начало на писмено доказателство – основание за допускане на гласни доказателства по реда на чл. 165, ал. 2 ГПК. Разглеждайки горепосочения предварителен договор като разписка, удостоверяваща плащането от купувачите на продавачите на част от договорената продажната цена, въззивният съд е счел, че преди сключване на окончателния договор купувачите са заплати на продавачите сумата 330 000 неденом. лв. /последният факт е удостоверен в и върху самия предварителен договор от 1995г./. Останалата част от действителната продажна цена в размер на 800 000 неденом. лв., според Варненски окръжен съд, е заплатена в деня на нотариалното изповядване на продажбата, който факт се установява от представеното от ответницата платежно нареждане с дата 11. 01. 1996г. за изтеглена същата сума от банковата й сметка в „СЖ Експресбанк“. Въпреки приетите по делото гласни доказателства, ангажирани от ответницата, допустими в хипотезата на чл. 165, ал. 1 ГПК /удостоверение от „СЖ Експресбанк“ АД, според което не може да бъде представено исканото извлечение за движението по влоговата сметка на ответницата, от която е изтеглена на 11. 01. 1996г. сумата 800 000 неденом. лв., поради това, че архивът на банката не се съхранява за период от повече от 10 години назад във времето/, неопровергани от гласни доказателства на ищеца /такива не са ангажирани/ или от други доказателства в процеса, установяващи влагането при закупуване на процесния апартамент на подарените от майката на бившата съпруга 500 000 неденом. лв., които майката е взела назаем от сестра си с цел горепосоченото дарение в полза единствено на дъщеря й Я., второинстанционният съд е заключил, че не може да се установи със сигурност произходът на тези средства – лични на съпругата или семейни. Изложените аргументи са, че няма твърдение, че подарената от майката на ответницата сума от 500 000 неденом. лв. впоследствие е била преведена по банковата сметка на дъщерята, а и сумата по влога на ответницата е била набрана по време на брака, при действието на СК от 1985г. /отм./, предвиждащ режим на общност и по отношение на паричните влогове, при което презумпцията за семейния характер на вложената сума от 500 000 неденом. лв. при закупуване на процесното жилище, не е оборена. По изложените по – горе съображения възражението за частична трансформация на лично имущество на бившата съпруга в придобитото по време на брака жилище, съдържащо се имплицитно в направеното възражение по чл. 23, ал. 1 СК за пълна трансформация на лично имущество, е прието за неоснователно от една страна поради признаването в бракоразводното споразумение на обикновена съсобственост между страните при презумирано равенство на дяловете съгласно чл. 28 СК и от друга страна поради недоказаност на възражението. По поставения от касаторката правен въпрос, към настоящия момент, е постановено ТР № 3/29. 11. 2018г. по тълк. дело № 3/2015г. на ОСГК на ВКС, според което щом в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК от 1985г. (отм.), съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК от 2009г., съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. 21, ал. 2 СК от 1985г. (отм.), съответно чл. 23, ал. 2 СК от 2009г.. С оглед направеното от ответницата възражение за пълна трансформация на лично имущество в придобития по време на брака процесен апартамент № 106 и изключването му на това основание от делбената маса, респективно допускане на съдебната делба при различни квоти за бившите съпрузи при установяване на частична трансформация на лично имущество по чл. 23, ал. 2 СК, правният въпрос е от значение за правилното разрешаване на настоящия правен спор и удовлетворява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото един от изложените решаващи мотиви на въззивния съд за приемане за неоснователно на възражението за частична трансформация на лично имущество в придобито по време на брака имущество, имплицитно съдържащо се във възражението по чл. 23, ал. 1 СК, е наличието на бракоразводното споразумение, в което е призната обикновена съсобственост между страните, изключващо приемането на нещо различно от презумпцията за равенство на дяловете съгласно чл. 28 СК, следва да се приеме за осъществено и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следователно по поставения правен въпрос са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /общо и допълнително/ за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,