Определение № 133 от 04.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1831/2014 г.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 383 от 04.12.2013 г. по гр.д. № 638 /2013 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 22.05.2013 г. по гр.д. № 7811 /2010 г. на Пернишкия районен съд, в обжалваната част, с която е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу [фирма], с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на трафопост с идентификатор № 55871.510.722.3, индивидуализиран в решението. Насрещната страна [фирма] в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване: Разгледаният установителен иск за собственост с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, е оценяем. Съгласно разпоредбата на чл.69,ал.1,т.2 ГПК цената му е в размер на данъчната оценка. По делото е представена данъчна оценка за процесния имот - трафопост с идентификатор № 55871.510.722.3 (лист 18) за 1670.40 лева, което е по-ниско от 5 000 лева и съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., въззивни решения с такава цена не подлежат на касационно обжалване. С определение № 4 от 03.01.2013 г. по гр.д. № 1011 /2012 г. на Пернишки ОС (л.184), по частна жалба на ищеца е прието, че цената на иска за трафопоста като съвкупност от сграда и енергийно съоръжение, е в размер на данъчната оценка. Съгласно чл. 70 от ГПК цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото. В случая (л.155, номерацията не е последователна, след 188 следва отново 139 ) въпросът не е повдиган. При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът и в това производство не претендира разноски и не е представил доказателства и списък за разноски, поради което и на него разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното съдът