Определение № 685 от 10.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 381/2026 г.

ВКСI търговско отделение10.03.2026 г.докладчик Мадлена Желева

Диспозитив

ОТМЕНЯ разпореждане № 386 от 21.01.2026 г. по ч. гр. д. № 1834/2024 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на действията по администриране на частна касационна жалба вх. № 19467 от 18.07.2024 г., подадена от С. Г. С. срещу определение № 1684 от 04.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1834/2024 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. срещу разпореждане № 386 от 21.01.2026 г. по ч. гр. д. № 1834/2024 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, с което е върната частна касационна жалба вх. № 19467 от 18.07.2024 г., подадена от С. срещу определение № 1684 от 04.07.2024 г. по същото дело. Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното разпореждане е „недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно“ и прави искане за отмяната му. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1 ГПК в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да върне подадената частна касационна жалба с обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че в указания с разпореждане № 1347 от 24.03.2025 г. срок частната жалбоподателка не е отстранила нередовностите на подадената жалба, изразяващи се в липса на представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Обжалваното разпореждане е допустимо, но неправилно. Неоснователни са бланкетно заявените доводи в частната жалба за недопустимост на атакуваното разпореждане, тъй като с него с оглед депозираната частна касационна жалба срещу акт на въззивния съд последният е осъществил дължимата проверка за редовност и допустимост на жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и за частните касационни жалби, въззивният съд връща частната касационна жалба, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности. Приложението на неблагоприятните последици по цитираната процесуална норма е следствие от неотстраняване в срок на правилно посочени от съда нередовности на частната касационна жалба. В случая не би могло да се приеме, че се е осъществило основанието по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщане на частната касационна жалба с оглед неизпълнението от частната жалбоподателка на указанията на въззивния съд за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение, респ. определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Основанията за достъп до касация по чл. 280, ал. 2 ГПК са различни от посочените в ал. 1 и са регламентирани като самостоятелни предпоставки за допускане на касационно обжалване. Те се прилагат независимо от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо и с оглед предписаното от разпоредбата на чл. 284 ГПК съдържание на касационната жалба не се изисква представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, когато се прави позоваване на предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК. Законодателят свързва редовността на касационната жалба с наличие на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване само в хипотезата на изтъкнати предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая при обжалване на определението на въззивния съд с частна касационна жалба вх. № 19467 от 18.07.2024 г. С. С. поддържа, че атакуваното определение е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно. С оглед на това следва да се приеме, че е въведено основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното определение. Липсва кумулативно позоваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това частната жалбоподателка не дължи представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения извършената от въззивния съд преценка за осъществяване на основанието по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщане на частната касационна жалба на С. С. срещу определение № 1684 от 04.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1834/2024 г. на Софийски апелативен съд е неправилна, което налага обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски апелативен съд за продължаване на действията по администриране на тази жалба. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Цитирани разпоредби

8