Определение № 1418 от 21.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 330/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД “Алианц България“ АД срещу решение № 1464/09.12.2025 г. по в.гр.д. № 800/2025 г. на САС в частта, с която е отменено решение № 6765/09.12.2025 г. по гр.д. № 11717/2023 г. на СГС – за отхвърляне на предявения от Г. Д. Х. срещу касатора иск до размера от 85 284 лв., и вместо това в полза на ищцата е присъдена сумата от 85 284 лв. – застрахователно обезщетение за имуществени вреди. Сочи се от касатора, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Поддържа се, че по делото е установено, че не съществува автомобил с характеристиките, описани в застрахователния договор – л.а.“Порше М.“ с рег. [рег.номер на МПС], номер на рама /шаси/VIN/ WP1AD2957HLB70755. Повдигнат е от касатора довод, че представеното за оглед при сключване на застраховката МПС е с неавтентичен номер на рама/VIN, защото автомобил с такъв номер на рама е бил произведен в Южна Корея и не е бил предмет на износ. Доказано е по делото, че автомобил с посочените белези не е известен и на италианската администрация, а ищцата твърди, че процесният автомобил е бил закупен в Република Италия. Автомобил с посочените данни в издаденото от Република Италия свидетелство за регистрация е бил регистриран като л.а.“Фиат 500“, а процесният е л.а.“Порше“. Изложени са съображения, че след като вписаният в застрахователната полица идентификационен номер на автомобила е неавтентичен, застрахователният договор е нищожен поради невъзможен предмет. Установените по делото факти са основание да се направят изводи, че ищцата не е придобила собствеността върху посочения в застрахователната полица автомобил, поради което застрахователният договор е нищожен поради липса на застрахователен интерес. Наведено е възражението, че правилото на чл.364 ал.4 КЗ не следва да се прилага, защото то предполага валидно възникнало застрахователно правоотношение, каквото в случая липсва, тъй като застрахователният договор е недействителен. Повдигнат е довод, че застрахователят е извършил оглед на автомобила и е установил съответствие с представения за него документ, а при регистрацията на автомобила не е било установено от КАТ наличието на подправен идентификационен номер на рамата, тъй като в противен случай автомобилът нямаше да бъде регистриран – чл.143 ал.2 и ал.3 ЗДвП.

Ответницата Г. Д. Х. е подалa отговор, с който оспорва касационната жалба и наличието на посочените в нея основания за допускане на касационен контрол.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, сред които и предоставената писмена информация от официалния представител за България на марката "Порше", че към сключване на процесния застрахователен договор представеното на застрахователя за оглед МПС не е съответствало фактически на това, което е посочено в регистрационния талон на КАТ. Автомобил с удостоверените от КАТ идентификационни данни съществува, но е произведен в Южна Корея и не е бил предмет на износ, съответно не е бил внесен в България. Решаващият съд е констатирал, че МПС с процесните индивидуализиращи белези - номер на рама/шаси, не е известен и на италианската администрация, а ищцата твърди и е представила при регистрацията на автомобила в България документи за неговото закупуване в Република Италия. Фактическият извод, че не е налице идентичност между застрахования автомобил и действителния, е възприет от решаващия съд и въз основа на направените от в.лице констатации в заключението на СТЕ. Вещото лице е ползвало данни от официалния представител на процесната марка за България – чрез "разчитане" на съдържащата се в ключа на автомобила информация.

Въззивният съд е констатирал, че не са представени доказателства, а и не са повдигнати твърдения за факта, че ищцата е знаела за фактическото несъответствие в идентификационните белези на двете МПС-та - застрахованото и произведеното в чужбина, нито към момента на придобиване на собствеността върху автомобила, нито към момента на фактическото представяне на автомобила пред застрахователя за оглед. Решаващият съд е намерил, че в случая следва да се приложи правилото на чл.364 ал.4 КЗ, което не дава право на застрахователя да откаже да плати застрахователно обезщетение.

Като допълнение към горните изводи са изложени в мотивите на въззивното решение съображения, че по отношение на ищцата може да се приеме, че е била извършена документна или друг вид измама при покупката на автомобила, който е преминал през физическа проверка, а от КАТ не е била установена физическа интервенция върху номера на рамата. Процесният автомобил като фактически съществуваща вещ е бил представен на застрахователя за оглед при сключване на застраховката, а в тежест на застрахователя е било да направи надлежна физическа и техническа проверка за съответствие на рамата /шасито/ на автомобила. Прието е от въззивната инстанция, че последиците от неизвършването на такава проверка не може да се възложат в тежест на ищцата.

Отчетени са от второинстанционния съд и фактическите обстоятелства, че застрахователната премия е изцяло платена, както и че към сключване на застрахователния договор обектът на застраховане физически е съществувал - това е представеният пред застрахователя за оглед реално съществуващ автомобил. Наличието на този факт и настъпването на застрахователното събитие са обосновали извода, че не са налице основания застрахователят да откаже да плати застрахователно обезщетение.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните правни въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК -

1. „ Налице ли е невъзможен предмет по смисъла на чл.26 ал.2, предл.1-во ЗЗД в хипотеза, когато описаното МПС като обект на застрахователна закрила в застрахователния договор не може да бъде индивидуализирано поради наличието на неавтентичен номер на рама/VIN и други несъответствия по отношение на индивидуализиращите белези на МПС? Наличието на допълнителния селективен критерий се обосновава от касатора с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение N 95/09.07.2015 г. по т.д. N 2416/2014 г. на ВКС.

2. „Длъжен ли е въззивният съд, когато отменя първоинстанционното решение, да изложи ясни и конкретни мотиви защо приема решавашите правни изводи на първата инстанция за неправилни и защо достига до различен правен извод? Представлява ли липсата или неяснотата на такива мотиви нарушение на чл.236 ал.2 и чл.235 ал.2 ГПК?“

3. „Длъжен ли е въззивният съд, когато отменя първоинстанционното решение, да обсъди всички своевременно въведени възражения на страните и липсата на такива мотиви нарушава ли чл.236 ал.2 и чл.235 ал.2 ГПК?“

Поставени са следните въпроси по чл.280 ал.1, т.3 ГПК –

1.„ Приложим ли е институтът на неточно обявяване на обстоятелства и правилото на чл.364 ал.4 КЗ при установено несъответствие между договорно индивидуализирания застрахователен обект /неавтентичен номер на рама/VIN / по застрахователния договор и реално отненетатa вещ в хода на съдебно дирене, при липса на неверни или непълни изявления и на знание у застрахования, и може ли чрез това правило да се ангажира отговорността на застрахователя при липса на договорно определен предмет по чл.399 КЗ, вр. с чл.26 ЗЗД?“

2. „Има ли задължение застрахователят по имуществена застраховка “Kаско на МПС” да обори материалната доказателствена сила на официални документи /свидетелство за регистрация на МПС, издадено от компетентен орган/ към момента на сключване на застрахователния договор?“

Настоящият състав на касационния съд намира, че по отношение на първия въпрос по чл.280 ал.1, т.1 ГПК – по какъв начин рефлектира върху действителността на договора за имуществена застраховка „Каско“ фактът, че посоченият в застрахователната полица номер на рама/VIN на застрахования автомобил е неавтентичен, са налице предпоставките за допускане на касационен контрол. Поставеният въпрос е решаващ за крайните правни изводи на въззивния съд, обусловили изхода на спора. По отношение на този значим за изхода на спора въпрос е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. С решение N 95/09.07.2015 г. по т.д. N 2416/2014 г. на ВКС е прието, че е „налице невъзможен предмет по чл. 26, ал. 2, предл.1 от ЗЗД, когато описаното в застрахователната полица по имуществена застраховка на МПС, като обект на застрахователна закрила, не може да бъде индивидуализирано поради извършена, преди сключването на договора, интервенция върху основния индивидуализиращ белег на моторното превозно средство - поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, водещо до несъответствие с останалите, допълнителни индивидуализиращи белези на моторното превозно средство. За проверка на съответствието на обуславящите изхода на делото изводи на въззивния съд с дадените в практиката на ВКС разяснения следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

По втория и третия въпрос по чл.280 ал.1, т.1 ГПК – относно задължението на въззивния съд да изложи ясни и конкретни мотиви защо приема решавашите правни изводи на първата инстанция за неправилни и защо достига до различен правен извод, както и да обсъди всички своевременно въведени възражения на страните, касационният съд намира, че тези въпроси не са съобразени с мотивите на въззивното решение. Въззивният съд е изложил свои мотиви досежно правнорелевантните за спорното право факти, а несъгласието на касатора с формираните във въззивното решение правни изводи не може да е основание за касационен контрол. Извън предмета на дължимата в настоящата фаза на касационното производство проверка е правилността на формираните от въззивния съд правни изводи.

По първия въпрос по чл.280 ал.1, т.3 ГПК - приложим ли е институтът на неточно обявяване на обстоятелства и правилото на чл.364 ал.4 КЗ, когато е установено, че номерът на рама/VIN на застрахования автомобил е неавтентичен и липсва договорно определен предмет по чл.399 КЗ, вр. с чл.26 ЗЗД, касационният съд намира, че не отговаря на общия критерий по чл.280 ал.1,т. 1 ГПК. Формулираният въпрос не държи сметка за обстоятелството, че решаващ за изхода на спора е изводът на въззивния съд, че процесният застрахователен договор не е недействителен, защото към неговото сключване описаният в застрахователната полица автомобил фактически е съществувал.

По втория въпрос по чл.280 ал.1, т.3 ГПК - има ли задължение застрахователят по имуществена застраховка „Каско“ да обори материалната доказателствена сила на свидетелството за регистрация на МПС, касационният съд намира, че не е съобразен с мотивите на въззивното решение. Въззивният съд не е формирал извод, че застрахователят носи доказателствената тежест да обори верността на свидетелството за регистрация на автомобила в КАТ, а искът не е отхвърлен поради непроведено успешно оборване на верността на този документ. Напротив – решаващият съд е достигнал до доказателствения извод, че от събраните по делото доказателства се установява фактът, че автомобил с номер на рама-шаси, посочени в застрахователния договор и в издаденото от КАТ свидетелство за регистрация, не е бил внесен в страната, защото се намира в Южна Корея. Второинстанционият съд е приел, че при сключване на застраховката, т.е. преди делото, е било необходимо застрахователят да извърши техническа проверка за съответствие на рамата, но формулираният въпрос – относно задължението на страна по делото да обори материалната доказателствена сила на свидетелството за регистрация на МПС, не съответства на този извод.

С оглед на изложеното касационният съд намира, че на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос, който съгласно указанията по ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС следва да се уточни по следния начин – „Налице ли е невъзможен предмет по смисъла на чл.26 ал.2, предл.1-во ЗЗД в хипотеза, когато описаното МПС като обект на застрахователна закрила в застрахователния договор не може да бъде индивидуализирано поради наличието на неавтентичен номер на рама/VIN?“

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд