Определение № 441 от 20.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 2035/2016 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против Определение № 1261 от 13.04.2016г. по ч.гр.д.№ 373/2016г. на Софийски апелативен съд. Апелативният съд е оставил без разглеждане частната въззивна жалба на дружеството срещу определение № 505 от 04.01.2016г. по ч.гр.д.№ 16045/2015г. на СГС, постановено по частна жалба срещу отказа на Председателя на СГС по молба от 06.08.2015г. за възстановяване на освободена с определение от 23.09.2013г. по ч.гр.д.№ 22708/2012г. на СГС гаранция в размер на 2 500лв. С частната жалба /неправилно наименована частна касационна жалба/ се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че връщането на гаранцията от 5 000лв. е направено още с молбата за отмяна на допуснатото обезпечение от 29.07.2013г., съдът с определение от 23.09.2013г. е разпоредил освобождаването на внесената гаранция „с две платежни нареждания в размер на по 2 500лв.”, но счетоводството на СРС е възстановило само част от сумата - 2 500лв. Поддържа се, че при тези безспорни факти, неоснователно Председателят на СРС се е произнесъл по молбата от 06.08.2015г. за възстановяване и на остатъка от 2 500лв., оставяйки я без уважение на основание чл.82 ГПК, като непотърсена в едногодишния срок от настъпването на изискуемостта на вземането. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Разглеждането на частната жалба не е обусловено от наличието на предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК, тъй като неин предмет е определение на апелативен съд за оставяне без разглеждане на частна въззивна жалба. Частната жалба е неоснователна. С определение от 09.05.2012г. по ч.гр.д.№ 22708/2012г., СРС е допуснал обезпечение на бъдещи осъдителни искове, които ще бъдат предявени от молителя [фирма] пред АС при Б., при внасяне на гаранция в общ размер 5 000лв. С молба от 29.07.2013г. дружеството е поискало от СРС да отмени допуснатото обезпечение и да бъде освободена внесената гаранция. С определение от 23.09.2013г., на основание чл.402 ГПК СРС е отменил обезпечението на бъдещите искове и е постановил „да се освободят в полза на И.”ЕАД внесените по сметка на СРС парични гаранции с платежни нареждания в размер на по 2 500лв. след влизане в сила на определението”. Няма спор, че след влизане в сила на това определение, което не е било обжалвано, на страната е възстановена сумата 2 500лв. и че с молба от 06.08.2015г. е поискано възстановяване на остатъка от сумата, която да бъде преведена по посочена банкова сметка. С писмо изх.№ 2258/10.11.2015г. Председателят на СРС е отказал уважаването на молбата от 06.08.2015г. по съображения, че сумата не е потърсена в едногодишния срок, от който вземането е станало изискуемо- чл.82 ГПК. При тези данни следва да бъде споделен изводът на Софийски апелативен съд, че с влязло в сила и неподлежащо на обжалване /т.3 от ТР № 6 от 23.10.2015г. по тълкувателно дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС/ определение от 23.09.2013г., компетентният - чл.403,ал.2 ГПК съд се е произнесъл по искането за възстановяване на внесените като парична гаранция суми и този въпрос е окончателно разрешен. Не подлежи на обжалване и актът на Председателя на СРС, който е във връзка с фактическото изпълнение на определението на съда за освобождаване на внесената като гаранция сума. Като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт, частната въззивна жалба правилно е оставена без разглеждане. Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.