Определение № 104 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2393/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. К. срещу решение № 524 от 22.11.12г.по в.гр.дело № 625/12г.на Софийски окръжен съд.С него е отменено решение № 166 от 13.12.11г.,поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 94 от 4.06.12г.на РС гр.Сливница,постановени по гр.дело № 440/09г.и по иск на Й. В. К. е обявено за нищожно на основание чл.42 б”б” ЗН,поради неспазване на чл.25 ал.1 ЗН,саморъчно завещание от г.от името на В. К. К. в полза на К. К. К.,обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от г.,рег.№ на нотариус Р. Г. с рег.№ на НК,с район на действие РС-С.; както и на основание чл.537 ал.2 ГПК е отменен констативен нот.акт № г. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК. В писмен отговор ответницата в производството Й. В. К. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК с оглед данните по делото,намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищцата Й. К. е единствен наследник по закон като дъщеря на покойния си баща В. К. К.,починал на 15.05.08г.Ответницата К. К. е сестра на В. К.,в чиято полза с универсално саморъчно завещание от 9.04.08г.същият е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество,което е притежавал към момента на смъртта си.Автентичността на цитираното завещание е била оспорена от ищцата по делото с твърдението,че не е било написано и подписано от К. и се иска обявяване на неговата нищожност.За да уважи предявения иск с правно основание чл.42 б.”б” ЗН въззивният съд е приел,че от назначените по делото графически експертизи не е доказано по категоричен начин,че завещателят е написал саморъчното завещание,а правилата на доказателствената тежест,която лежи върху ответницата,налагат извода,че след като не е доказано,не го е написал. Поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест при оспорване на автентичността на завещание е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 60 от 23.04.13г.по гр.дело № 693/12г.на ІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.