Определение № 1023 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 576/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма],[населено място], чрез пълномощника му адвокат А. Ч., против решение № 1388 от 12.11.2009 г., постановено по гр.д. № 2536 по описа за 2008 г. на С. апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 2.01.2005 г. по гр.д. № 1403/2004 г. на С. градски съд, ГО, І-9 състав за отхвърляне на предявения от „И. Л.” И.,[населено място] против [фирма],[населено място] насрещен иск за сумата 31170.30 лв. Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място] не изразява становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване. В съдебното производство касаторът е предявил насрещен иск за заплащане на разходи, направени за запазването на наетия имот, както и на многобройните подобрения /индивидуализирани по вид/, водещи до значително увеличаване на неговата стойност, основан на твърденията, че ремонтите са извършени след сключването на договор за наем от 1.03.1998 г. от наемателя [фирма], чието предприятие е закупил. Апелативният съд е приел, че със закупуването от ищеца на предприятието на едноличния търговец-наемател по договора като съвкупност от права и задължения и фактически отношения по реда на чл.15 ТЗ, купувачът на предприятието е придобил и правата, произтичащи от направените в наетия имот подобрения. Уважени са исковете за присъждане увеличената стойност на имота от изграждане на нови складови помещения /2197.60 лв./, изграждане на инсталация за парно отопление /3300 лв./ и метална ограда /1548 лв./, за които е прието за установено, че са извършени от наемателя, а останалите претенции са счетени за недоказани. Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросът за правоприемството в правата на наемателя за извършени от праводателя му и предишен наемател подобрения, които следва да бъдат признати на основание чл.15, ал.1 ТЗ. В случая поставения въпрос е разрешен в интерес на касатора, като е прието, че същият е придобил и правата, произтичащи от направените от праводателя му подобрения, а съответно въпросът е неотносим към обстоятелството, че исковете не са изцяло уважени. Останалите наведени твърдения са свързани с наличието на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК и не подлежат на разглеждане в производството по чл.288 ГПК. В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение