Определение № 50547 от 06.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2534/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“АД, представлявана от юрисконсулт Б. К., против решение №899/26.07.2021г. по в.т.д.№478/2021г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №261137/11.11.2020г. по гр.д.№5702/19г. по описа на СГС в частта му, с която е признато за установено по предявения от А. А. А. и Д. С. П. иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.143 ал.1 вр. чл.146 ал.1 ЗЗП, че клаузата на чл.28 б.в от договор за жилищен кредит №2963/R/2008г. от 09.10.2008г. е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и на основание чл.55 ал.1 ЗЗД банката е осъдена да заплати на А. А. и Д. П. сумата 59 880,59 лв. като подлежаща на връщане недължимо платена въз основа на нищожната клауза в периода 28.04.2014г. – 30.03.2015г., ведно със законната лихва и разноски.

В касационната жалба е направено оплакване за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на процесуалните правила /приети са за доказани твърденията на ищците, без да са представени каквито и да било доказателства в тяхна подкрепа/, поради неправилно приложение на материалния закон /в противоречие с чл.145 ал.2 ЗЗП е извършена преценка за неравноправност на клаузи, които са част от основния предмет на договора – размера и валутата на кредита/ и необоснованост /тъй като от доказаните по делото факти не могат да бъдат изведени направените от съда изводи/. В общо изложение по касационната жалба касаторът навежда съображения за неправилност на приетото от въззивния съд, че клаузите на договора относно размера и валутата му не са индивидуално уговорени; че банката праводател „Банка Пиреос България“АД е разполагала с информация за бъдещото движение на валутния курс на швейцарския франк, вменявайки ѝ задължение да информира кредитополучателите за евентуалния размер на поетия от тях валутен риск; че волята на страните е била валутата на швейцарския франк да се използва само като валута за изчисляване на крайната цена на кредита в лева; че поради промяната на курса на франка, задължението на ищците се е увеличило и те са извършили надплащане към банката. Касаторът счита за неправилно позоваването на решаващия състав на решение №295/22.02.2019г. по т.д.№3539/19г. на първо т.о. на ВКС, считайки същото за неприложимо, доколкото касае индексиран кредит, отпуснат във виртуална валута, какъвто настоящият не е. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне изцяло на предявените искове с присъждане на направените в производството разноски.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му от касатора част. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на СЕС, обективирана в решенията по дело С-119/17 и дело С-186/16 на СЕС, постановена по приложението на чл.3 от Директива 93/13/ЕИО, по въпросите:

1. Може ли неравнопоставеността между произтичащите от договора права и задължения на страните да се преценява в зависимост от развития, настъпили след сключването на договора, като промени в обменния курс, върху които продавачът или доставчикът не е имал контрол и които не е можел да предвиди?

2. Когато липсват доказателства за това,че банката е била в състояние да предвиди развитие в обменния курс между националната валута и швейцарския франк от мащаба на това, което се наблюдава след 2007-2008г., разумно ли е от продавача или доставчика да се изисква да понесе изцяло свързания с обменния курс риск?

3. В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума реално е предоставена на разположение на кредитополучателя в чуждестранна валута /швейцарски франкове/ и след това е превалутирана по негово желание в лева за разплащане с негови контрагенти, а задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута /швейцарски франкове/, счита ли се договорът сключен в националната валута и в коя валута се дължи връщането на кредита?

В представения от насрещните по касационната жалба страни А. Н. А. и Д. С. П., чрез адв.К. А., писмен отговор са наведени доводи за липса на разписаните в закона предпоставки за допускане на касационния контрол, а по същество е направено искане за потвърждаване на въззивното решение. Сочи се липса на формулиран обуславящ изхода на делото въпрос и на противоречие с правото на СЕС. Поддържа се теза за съответствие на решението с формираната по аналогични случаи практика на Върховния касационен съд, респ. – за неоснователност на наведените в касационната жалба оплаквания за несъобразяването му със закона. С искането за недопускане на въззивния акт до касационно обжалване се претендира и присъждането на направените в производството разноски, съобразно приложен списък.

Върховен касационен съд,състав на Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от името на легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК, съставът съобрази следното:

За да постанови решението си в обжалваната от касатора част, Софийски апелативен съд е приел за безспорно, че на 09.10.2008г. ищците са сключили с праводателя на ответника „Банка Пиреос България“АД договор за кредит, с който банката се задължила да предостави на кредитополучателите сума в размер на 147 000 швейцарски франка за покупка на недвижим имот и довършителни работи, като сумата е била превалутирана в лева и заплатена в размер на 186 215,36 лв. по сметка на продавача на имота „Ф.-С“ООД. Констатирал е наличието в договора на уговорка /оспорена от ищците като нищожна поради неравноправност/, с която кредитополучателите са декларирали,че са информирани от банката, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута при промяна на валутния курс евро/шв.франк или шв.франк/лев – т.28 б.в от договора. Развил е съображения за приложимост на разпоредбите на ЗЗП по отношение на страните, тъй като ищците осъществяват характеристиките на потребители по смисъла на §13 т.1 от ДРЗЗП, а банката – ответник – на търговец по смисъла на т.2 от същата допълнителна разпоредба. Обосновавайки извода си за неравноправност на клаузата по т.28 б.в от договора, въззивният съд се е позовал на практиката на СЕС, обективирана в решение по дело С-186/16 и определение по дело С-119/17. Посочил е, че, според тълкуването на разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, извършено с посочените актове на СЕС, не може да бъде приравнен на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, какъвто визира решението по дело С-26/13, договор, по който цялата сума е предоставена в национална валута, като чуждестранната парична единица на сметката се ползва само виртуално за изчисление, без да има възможност потребителят да ползва реално чуждестранната валута, посочена в кредита; националната юрисдикция може да прецени като неравноправна клаузата от кредитния договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя, поради формулирането ѝ по недостатъчно прозрачен начин, така че кредитополучателят да прецени по ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора при посочените в него условия. Приел е,че кредитополучателят е икономически по-слабата страна в преддоговорното и в договорното правоотношение спрямо банката от гледна точка на възможностите му да преговаря и степен на информираност, поради което банката е следвало, с оглед експертната си компетентност и познания относно възможните промени в обменните курсове на швейцарския франк в краткосрочен и в дългосрочен план, в посока значимо поскъпване, да спази принципа на добросъвестност, като предостави на потребителите достатъчна информация относно прогнозите за промяната на курса на франка, който спрямо националната валута не е фиксиран, с каквито доказателства банката следва да разполага, както и какви действия те могат да предприемат, за да минимализират валутния риск. Съдът е констатирал липса на доказателства, че банката е разяснила реално икономическите аспекти и рискове от уговарянето на кредита в швейцарски франкове, при което кредитополучателите не са могли да преценят последиците от валутния риск върху финансовите си задължения и са се съгласили с установените предварително от търговеца /а не индивидуално уговорени/ условия, без да могат да повлияят на съдържанието им, с което банката е нарушила принципа на добросъвестност, а това е довело до неравнопоставеност между страните. Решаващият състав е констатирал от съдържанието на нотариалния акт, че цената на апартамента, за закупуването на който е предоставен кредитът, е платена в лева, като определената в договора сума в швейцарски франкове е била превалутирана, а от клаузата на т.28 б.в от договора се установява,че волята на страните е била валутата на швейцарския франк да се използва само като валута за изчисляване на крайната цена на кредита в лева. Поради неравноправния ѝ характер, съдът е приел,че тази клауза не следва да се прилага, като платената за погасяването на кредита сума се изчисли на база валутния курс на швейцарския франк към лева към датата на предоставяне на сумата. За последното съдът е ползвал изчисленията на вещото лице, на базата на които е достигнал до извода,че е надплатена сума в размер на 59 880,59 лв., която подлежи на възстановяване в полза на ищците.

Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и са обусловили правната воля на съда.

Поставените от касатора въпроси не са намерили разрешение в обжалваното въззивно решение по обуславящ изхода на спора начин. Същите са свързани с поддържани от страната възражения при осъществяването на защитата ѝ /че валутата на договора е уговорена в швейцарски франкове, а не в равностойност на такива, в тази валута е отпуснат кредитът и в нея е погасяван, както и, че банката не е имала контрол и възможност да предвиди развитието в обменния курс на тази валута към националната такава/, но оплаквания за липса на произнасяне по тях от въззиввната инстанция и формулиран във връзка с това съответен процесуално правен въпрос няма. Поради това не може да бъде направен извод ,че поставените въпроси осъществяват характеристиките на правни такива по смисъла, посочен по-горе, следователно общият критерий за допустимост на касационното обжалване се явява необоснован.

Не е налице и сочената във връзка с тях допълнителна предпоставка на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, доколкото в цитираната от касатора практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в решенията по дело С-119/17 и дело С-186/16, не се съдържат конкретни разрешения, даващи отговор на поставените въпроси, в противоречие с който да се е произнесъл апелативният съд. Напротив, последният изрично се е позовал на тези решения, за да обоснове крайните си изводи за основателност на предявените искове.

Поради изложеното следва да бъде постановен отказ за допускане на въззивното решение до касационен контрол. С оглед изхода в настоящата фаза от производството пред ВКС, в полза на ответниците по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените при подаването на отговора на касационната жалба разноски за адвокат в размер на 1500 лв., за заплащането на които в брой е представен съответния договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд Второ търговско отделение