Определение № 157 от 13.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60038/2016 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№11569/21.12.2015 г., подадена от адв. Д. Т. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – [населено място], [община], област В./правоприемник на [фирма] – [населено място]/, против въззивно решение №113/13.11.2015 г. по гр.д.№256/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд, т.о., с което е потвърдено решение №9/04.8.2015 г. по т.д.№48/2013 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о. в частта, с която са уважени исковете на [фирма] – [населено място], с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.266, чл.264, ал.2 ЗЗД, чл.85 ЗЗД, чл.265, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД. Въззивният съд е споделил мотивите на първата инстанция, на основание чл.272 ГПК, като е допълнил, че относно направените от ответника по исковата молба възражения за прихващане е налице обсъждането им от първата инстанция. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК и се поставят следните въпроси: 1.При кои случаи се приема, че подписаните и двустранно приети протоколи за извършени СМР се считат за окончателни, ако това е договорено предварително между страните и не е направено своевременно възражение до плащането на сумите по издадените фактури ?, 2. Има ли безспорно приемане на СМР от страна на ищеца, за които СМР са издадени надлежни счетоводни фактури от ответника, на база измервания, които фактури са заплатени от ищеца, осчетоводени в счетоводството на ищеца, отразени са в дневника за покупко-продажба по ДДС в ищцовото дружество, и са послужили като основание за ползване на данъчен кредит по същите ?, и 3. В кой момент от съдебното производство се прави искане за прихващане на суми ? Моли се за допускане на въззивното решение до касационно оплакване. Претендират се разноски. Ответникът по касация [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване и отговора на ответника в настоящото производство намира, че е налице въззивно решение по което подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е допустима. Поставените въпроси не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Първият въпрос, а именно „При кои случаи се приема, че подписаните и двустранно приети протоколи за извършени СМР се считат за окончателни, ако това е договорено предварително между страните и не е направено своевременно възражение до плащането на сумите по издадените фактури ?, е поставен бланкетно, като не сочи във връзка с кои правни изводи на апелативния съд се поставя. Вторият от поставените въпроси, а именно „Има ли безспорно приемане на СМР от страна на ищеца, за които СМР са издадени надлежни счетоводни фактури от ответника, на база измервания, които фактури са заплатени от ищеца, осчетоводени в счетоводството на ищеца, отразени са в дневника за покупко-продажба по ДДС в ищцовото дружество, и са послужили като основание за ползване на данъчен кредит по същите ?“, е фактически и касае правилността на обжалвания съдебен акт. Третият от въпросите, а именно „В кой момент от съдебното производство се прави искане за прихващане на суми ?“ също е бланкетен. Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,