Определение № 50433 от 10.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1680/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. С. от [населено място] срещу решение № 427 от 28.03.2022 г. по в. гр. д. № 101/2022 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение № 265520 от 26.08.2021 г. по гр. д. № 2098/2020 г. на Софийски градски съд, I-112 състав в частта, с която предявеният от касаторката срещу Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“, АД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 25.08.2019 г. е отхвърлен за разликата от 60 000 лв. до пълния претендиран размер 150 000 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Изразено е несъгласие с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по съображения, че същото не репарира в максимална степен болките и страданията от получените от произшествието травматични увреждания. Според касаторката, решаващият състав не е съобразил всички значими за случая обстоятелства, а именно – вида и характера на получените увреждания, високия интензитет на търпените болки и страдания и продължителния период на лечение, а също не е взел предвид икономическата конюнктура и инфлационните процеси в страната. Като значими за допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, са поставени въпросите: „ 1. Задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия; 2. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси“. В подкрепа на заявеното основание са посочени съответно: ППВС № 4/68 г. – за първия въпрос и решение № 28 от 09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на II т. о. и решение № 4 от 08.03.2021 г. по т. д. № 2940/2019 г. на II т. о. – за втория въпрос. Ответникът – Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“, АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения в писмен отговор от 21.06.2022г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Третото лице-помагач на ответника – В. С. С. от [населено място] – не заявява становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което е процесуално допустима. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел, че спорът пред него се съсредоточава върху това кои са уврежданията, получени в резултат от произшествието, както и дали определеното на ищцата обезщетение е справедливо. Въз основа на задълбочен анализ на заключенията на изслушаните по делото медицински експертизи решаващият състав е счел, че травматичните увреждания, подлежащи на обезщетение, са: контузия на лява теменна област; лекостепенна черепно-мозъчна травма (мозъчно сътресение); световъртеж от централен произход; контузия на лява мишница и контузия на лява подбедрица. За да сподели извода на първата инстанция, че определеното на ищцата обезщетение за причинените й при произшествието неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. отговаря на критерия „справедливост“, установен в чл. 52 ЗЗД, Софийски апелативен съд е взел предвид, че получените увреждания са леки – не са предизвикали интензивни болки и не са довели до нужда от чужда помощ или битови неудобства, но е съобразил обстоятелството, че възстановителният период е продължил една година, през който период ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност, както и обстоятелството, че й е определена намалена работоспособност за срок от 3 години. Като значими за размера на обезщетението са отчетени също конкретните икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – 25.08.2019 г. (датата на произшествието), както и възрастта на пострадалата към същия момент – 46 години, която възраст благоприятства психическото й възстановяване и не затруднява съществено физическото й възстановяване от симптомите на световъртеж при спазване на определен режим и профилактика. Като неоснователни въззивният съд е преценил оплакванията за занижен размер на обезщетението. Аргументирал е становището си с това, че: Установените с епикриза ИЗ № 16030/2019 г. на УМБАЛ „Царица Й. – ИСУЛ“ лумбална спондилоартроза и остеохондроза категорично нямат връзка с пътния инцидент, защото са описани като придружаващи заболявания; Независимо че възстановителният период при ищцата е продължил многократно по-дълго от средния възстановителен период при такива травми, през това време тя не е била на легло и не се е нуждаела от помощ в ежедневието си; От извършените многократни невроизобразителни, електрофизиологични и ултразвукови изследвания не се установяват болестни промени на главния мозък и магистралните мозъчни съдове, което прави перспективата за в бъдеще благоприятна. Върховен касационен съд, в настоящия му състав, намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Двата поставени от касаторката въпроса нямат характер на обуславящи за изхода на конкретното дело съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод следва, от една страна, от обстоятелството, че въпросите са поставени абстрактно, без да са отнесени към мотивите на обжалвания акт, а от друга страна – от това, че са относими към неговата правилност, която обаче е предмет на самия касационен контрол, но не е основание за допускането му. В действителност, поставените от касаторката въпроси се свеждат до това как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя. В случая въззивният съд, в качеството си на инстанция по съществото на спора и съобразявайки релевираните във въззивните жалби и на двете страни оплаквания, доводи и възражения, е определил размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, като е извършил самостоятелна и задълбочена преценка на приетите за релевантни обстоятелства. Правилността на изводите, до които е достигнал в резултат на тази преценка, може да бъде обсъждана само при вече допуснат касационен контрол. Отделно от това, по отношение на поставените от касаторката въпроси не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният акт не е постановен в противоречие с практиката на ВКС. Точно обратното, именно в съответствие със задължителните указания в ППВС № 4/68 г. и с последователната практика на ВКС, формирана при действието на чл. 290 ГПК, решаващият състав е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразявайки всички значими за конкретния случай обстоятелства, включително лимитите на отговорността на застрахователите и икономическите условия в страната към момента на произшествието. Ето защо, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, на ответника Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“, АД, [населено място] следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК