Определение № 3218 от 20.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 278/2024 г.

Производството e по чл. 288 ГПК.

Образувано е по три процесуално допустими касационни жалби срещу въззивно Решение № 177 от 19.10.2023 г. по в.гр.д.№ 294/2023 г. на АС – Варна, I състав, подадени както следва:

жалба с вх.№ 8169 от 24.11.2023 г. от „БОЛЯРИ“ ЕАД,

жалба с вх.№ 8173 от 24.11.2023 г. от „Глоуб инвест“ ЕООД и

жалба с вх.№ 8278 от 30.11.2023 г. от „Армада 2010“ ЕООД.

Ответниците по касация А. С. С. (А. И. С.), гражданин на САЩ, Н. С. – М. от [населено място], А. М. С., гражданин на САЩ, А. К. С. от [населено място], Н. Р. С. (Н. И. С.), гражданин на САЩ, Ж. Д. М. М., гражданин на Швейцария, М. К. М. М. О., гражданка на Франция, И. Б. М. А. М., гражданка на Франция и М.-Е. Т. К. М. гражданка на Франция, са депозирали отговори срещу всяка от жалбите поотделно чрез адвокат Я. Я. от АК – Варна; възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и че въззивното решение е правилно. Претендират разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното въззивно решение, постановено при условията на чл. 258 – чл. 273 ГПК, е обезсилено Решение № 368 от 23.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 2527/2021 г. по описа на ОС – Варна в частите му, с които на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено в отношенията между ищците (настоящите ответници по касация) - от една страна, а от друга страна - ответниците по исковете (сега – касатори), че дружествата „Глоуб инвест“ ЕООД, „АРМАДА 2010“ ЕООД и „БОЛЯРИ“ ЕАД не са собственици на разликата над 4/7 ид.части до 7/7 ид.части от реална част от ПИ № * по КК на [населено място], с площ на целия ПИ от 1 299 кв.м., при граници на ПИ: ПИ с №№ *, *, * и *, с площ на частта 347 кв.м. и при граници на частта: от изток ПИ * и ПИ *, от запад – останалата част от ПИ *, от север – ПИ * и от юг – ПИ *, която част е оцветена в жълто, съгласно приподписана от първоинстанционния съд комбинирана скица, изготвена от вещото лице инж. Вл. А., като приложение на СТЕ от 25.10.2022 г., находяща се на л. 455 от първоинстанционното дело, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен КНА № 150, том IX, рег.№ 14788, дело № 1448 от 21.12.2018 г. на нотариус Ж. Т. (рег. № 214 на НК) в частта, с която „БОЛЯРИ“ ЕАД е признато за собственик по давностно владение на разликата над 4/7 ид.части до 7/7 ид.части от реална част от ПИ № *** по КК на [населено място] и е постановено, че се прекратява производството по делото в тези му части.

С въззивното решение е потвърдено Решение № 368 от 23.03.2023 г. по гр.д.№ 2527/2021 г. на ОС – Варна в частите му, с които на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на 4/7 ид.части от реална част от ПИ № * по КК на [населено място] (с площ и граници на целия имот и на процесната реална част съгласно описанието по-горе), както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен КНА № 150, том IX, рег.№ 14788, дело № 1448 от 21.12.2018 г. на нотариус Ж. Т. (рег. № 214 на НК) в частта, с която „БОЛЯРИ“ ЕАД е признато за собственик по давностно владение на 4/7 ид.части от реална част от ПИ № * по КК на [населено място].

Въззивният съд е посочил, че с подадената на 14.10.2021 г. искова молба и с уточняваща молба от 09.02.2022 г. ищците са заявили, че са наследници на общата си наследодателка М. М. И. С. и притежават общо 4/7 ид.ч. от придобития чрез реституция по ЗВСОНИ недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 8 316 кв.м. в [населено място], м. „С. Н.“, представляващо ПИ №№ *, * и * по КП от 1936 г. на местността „С.“, [населено място]. За този имот наследниците на общата наследодателка М. М. И. С. – децата й Д. И. С. (р. 1926 г., живущ в САЩ), А. И. С. (по мъж М., р. 1927 г., живуща във Франция), И. И. С. (р. 1929 г., живущ в България), Ф. И. С. (по мъж Р., р. 1930 г., живуща в М.), П. И. С. (р. 1932 г., живущ в САЩ), Н. И. С. (р. 1934 г., живуща в Англия) и А. И. С. (р. 1937 г., живущ в САЩ), са се снабдили с КНА за собственост № 1, т. І, рег.№ 698, дело № 24/2000 г. на нотариус Ж. К. (рег. № 214 на НК), вписан на 24.02.2000 г. в СВ - Варна. Реституираният имот е попълнен в КП на район „Приморски парк“ със Заповед № 353 от 12.11.2001 г. като имоти с №№ 72, 73, 74 и 75. С влизането в сила на КК ПИ № 72 е получил идентификатор *, а в КР като негови собственици са вписани лицата, на които същият е възстановен. Посочено е, че ищците Н. С. - М., А. М. С. и А. К. С. са наследници на П. И. С., а ищците Ж. Д. М. М., М. К. М. М. О., И. Б. М. А. М. и М.-Е. Т. К. М. са наследници на А. И. С. (по мъж М.). В тази връзка с уточняващата молба от 09.02.2022 г. е посочено, че квотите от съсобствеността на ПИ с идентификатор № * за всеки един от ищците, са както следва: А. С. С. (А. И. С.) - 1/7 (12/84) ид.ч., като син и наследник на М. М. И. С.; Н. Р. С. (Н. И. С.) - 1/7 (12/84) ид.ч., като дъщеря и наследник на М. М. И. С.; Н. С.-М. - 1/21 (4/84) ид.ч., А. М. С. - 1/21 (4/84) ид.ч., А. К. С. - 1/21 (4/84) ид.ч. - тримата като деца на П. И. С., син на М. М. И. С.; Ж. Д. М. М. - 1/28 (3/84) ид.ч.; М. К. М. М. О. - 1/28 (3/84) ид.ч., И. Б. М. А. М. - 1/28 (3/84) ид.ч., М.-Е. Т. К. М. - 1/28 (3/84) ид.ч. - четиримата като деца на А. И. С., дъщеря на М. М. И. С.. „БОЛЯРИ“ ЕАД се е снабдило с КНА № 69, т. ХСVІІ, дело № 21009/2018 г. на СВ - Варна, за признаване правото на собственост върху ПИ с идентификатор № * по КККР на [населено място], като придобит по давностно владение. Това дружество е продало имота на „АРМАДА 2010“ ЕООД с НА от 20.09.2019 г., вписан под № 29, т. LХІХ, дело № 15011/2019 г. на СВ - Варна и същото е било вписано в КР като собственик на имота. С непарична вноска, вписана в ТР към АВ на 03.09.2021 г., „АРМАДА 2010“ ЕООД е внесло имота в капитала на „ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД. С тези действия на ответниците е оспорено правото на собственост на ищците върху ПИ с идентификатор № * по КККР на гр. Варна. Ищците поддържат, че „БОЛЯРИ“ ЕАД не е придобило имота по давност и поради това и следващите приобретатели не са могли да придобият собствеността върху него посредством посочените правни способи. Наследниците на общата наследодателка са считали имота за свой - като придобит по наследство от момента на възстановяването му по силата на ЗВСОНИ. Подчертават, че на 06.06.2006 г. един от наследниците – И. И. С., лично и като пълномощник на съсобствениците Д. С., А. С., П. С., Н. С. и А. С., е сключил споразумение с ответника „БОЛЯРИ“ ЕАД за предоставяне на възмездното ползване на описания поземлен имот срещу месечна наемна цена от 1 200 евро, както и с възможността да изгради път и паркинг, които да се ползват за нуждите на търговски комплекс „Пикадили парк“. От сключването на споразумението и до настоящия момент имотът представлява паркинг с открит достъп, който се ползва от клиентите на търговския комплекс и от посетителите на Приморския парк на гр. Варна. От 2006 г. до момента на подаване на исковата молба ответното дружество „БОЛЯРИ“ ЕАД не е оспорвало правата на ищците. Напротив - с писмо от 14.09.2016 г. „БОЛЯРИ“ ЕАД е заявило на И. С., че желае да закупи имота, считайки споразумението за предварителен договор за продажбата му. Част от съсобствениците са изпратили отговор с отказ за продажбата на имота, но с предложение за продължаване ползването му срещу заплащането на наемна цена. На 06.10.2017 г. „БОЛЯРИ“ ЕАД е изпратило нова покана за сключването на договор за продажбата на имота на 17.10.2017 г. Поради това се приема, че с предприетите от „БОЛЯРИ“ ЕАД действия, е налице признание на правото на собственост на ищците върху процесния имот, както и у законните представители на дружеството е липсвало съзнание, че то владее имота за себе си. Но дори да е текла придобивна давност за отделни периоди от време, то същата е била прекъсвана с направените по-горе признания и евентуално е започвала да тече нова давност. В отговор на предприетата от „БОЛЯРИ“ ЕАД инициатива за заверка на молба-декларация и издаване на удостоверение за снабдяване с КНА по обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор № * и обявлението в тази връзка от 16.01.2018 г., направено от Областна администрация - Варна, на 22.01.2018 г. е подадено възражение от съсобствениците А. С. С., Д. И. С., А. И. С., Н. И. С. и Н. С. - М., с което е поискано постановяването на отказ по молбата. Отделно от това, на 23.01.2018 г. посочените съсобственици са уведомили и Регионалната нотариална камара, гр. Варна, че „БОЛЯРИ“ ЕАД е започнало процедура по снабдяване с КНА за признаване съществуването на право върху описания имот, което те оспорват. С тези си действия съсобствениците са демонстрирали, че притежават имота и че отричат претендираното от дружеството право върху същия. При тези твърдения е предявен петитум (уточнен с молба от 09.11.2021 г.) да се приеме за установено по отношение на ищците, че дружествата-ответници не са собственици на описания ПИ с идентификатор № * по КК на гр. Варна, с площ от 1 299 кв.м., с адрес [населено място], „Приморски парк“, м. „С.“, № 81, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се отмени КНА от 21.12.2018 г., с който „БОЛЯРИ“ ЕАД е признато въз основа на обстоятелствена проверка за собственик на този имот.

Въззивният съд е обобщил заявените от ответниците оспорвания в депозираните от всеки от тях отговори на исковата молба, а именно: искът е недопустим за разликата над 4/7 ид.ч. до пълния предявен обем от правото на собственост, предвид притежаваната от ищците квота от съсобствеността от общо 4/7 ид.ч.; искът е недопустим по отношение на праводателите на последния приобретател „ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД - „БОЛЯРИ“ ЕАД и „АРМАДА 2010“ ЕООД, тъй като същият не е положителен установителен иск или ревандикационен иск относно правото на собственост, а отрицателен установителен такъв; искът е недопустим поради липсата на правен интерес, тъй като не са установени предпоставките за реституция на имота по реда на ЗВСОНИ, нито идентичността на одържавения с реституирания имот, както и с процесния понастоящем имот; искът е неоснователен тъй като „БОЛЯРИ“ ЕАД още през 2005 г. е установило своето владение върху имота, когато е започнало строителството на търговския комплекс „Пикадили парк“. Към посочения момент имотът е бил празен и запустял и поради това инвеститорът го е завладял и е изградил там открит паркинг с две зони за паркиране с асфалтирана алея между тях. Изградени били и тротоари с подходящо осветление и тревна площ в зоната до булеварда. През целия период на осъществявано владение единствено дружеството е поддържало паркинга и прилежащата тревна площ, заплащало е ел. енергия и е поддържало имота. Достъпът до паркинга е бил свободен, но било всеизвестно, че това е паркингът на търговския комплекс, за което са били поставени и съответните табели. Така упражняваното владение е било явно, необезпокоявано и непрекъснато и поради изтичането на предвидения в закона срок, са настъпили последиците на придобивната давност, на които дружеството се е позовало чрез снабдяването с КНА. Относно цитираното в исковата молба споразумение от 06.06.2006 г. ответниците поддържат, че чрез същото не е признато правото на собственост на ищците върху имота, а освен това същото е било подписано за „БОЛЯРИ“ ЕАД от пълномощник без данни за неговата представителна власт (последното възражение в отговорите на исковата молба, подадени от „БОЛЯРИ“ ЕАД и „АРМАДА 2010“ ЕООД). Ответниците „БОЛЯРИ“ ЕАД и „ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД са оспорили и качеството на наследници на ищците по отношение на лицата, притежаващи собствеността върху имота, а оттам и активната им легитимация по делото – за ищците А. С. С., Н. Р. С. и на наследниците на П. И. С. и А. И. С., доколкото са представени документи на английски и френски език, представляващи по съществото си едностранни волеизявления, с които те са се определили за наследници.

На първо място въззивният съд е извършил преценка за допустимостта на предявените пасивно субективно съединени отрицателни установителни искове за отричане правото на собственост на ответниците върху процесния имот.

Посочил е, че съгласно КНА № 1, том I, рег.№ 698, дело № 24 от 23.02.2000 г., съставен въз основа на писмени доказателства (нотариални актове от 1930 и 1932 г., подробно описани, Актове за държавна собственост №№ 796 и 797 от 28.09.1950 г., Заповеди №№ 342 и 343 от 22.09.1992 г. на Кмета на Община Варна, удостоверение за наследници № 393 от 17.02.1998 г. от л.л. 319-320, и др.) от нотариус Ж. К. (рег. № 214 на НК), лицата Д. И. С. (роден 1926 г., живущ в САЩ), А. И. С. (по мъж М., родена 1927 г., живуща във Франция), И. И. С., р. 1929, живущ в България, [населено място]), Ф. И. С. (по мъж Р., родена 1930 г., живуща в М.), П. И. С. (роден 1932 г., живущ в САЩ), Н. И. С. (родена 1934 г., живуща в Англия) и А. И. С. (роден 1937 г., живущ в САЩ), са признати за собственици при равни квоти от по 1/7 ид.ч. за всеки от собствеността на следния недвижим имот, придобит по наследство от М. М. И. С. (тяхна майка, починала на 30.07.1994 г. в Ш.-Б. (В.), Франция) и възстановен по ЗВСОНИ, а именно: дворно място, с площ от 8 316 кв.м.. находящо се в [населено място], местност „С. Н.“, представляващо ПИ № * с площ от 2 000 кв.м., ПИ № * с площ от 4 166 кв.м. и ПИ № * с площ от 2 150 кв.м. по кадастралния план от 1936 г. на местността „С.“, [населено място], заедно с построената в дворното място двуетажна масивна сграда (вила), със застроена площ от 165 кв.м. и РЗП от 404,60 кв.м.

Със Заповед № 353 от 12.11.2001 г. на кмета на Община Варна е постановено попълването на КП „Приморски парк“ за имоти с №№ *, *, * и *, така, както е показано с кафяв цвят на скицата с № 1690 от 18.09.2001 г. С акт за непълноти в одобрен КП, съставен на 18.09.2001 г. е отбелязано, че новозаснетите имоти са означени с пл.№ *, идентичен на 166ч., 169ч.; с пл.№ *, идентичен на 166ч., 169ч., 167, 168, 157, пл.№ *, идентичен на 143ч. и пл. № *, идентичен на 143. Посочено е, че новозаснетите имоти с пл.№№ *, *, * и * следва да се запишат на името на наследници на Д. И. С. и М. М. (И. С.). За свои наследници за имуществото си (извън упоменатото в предходните точки на завещанието), последната е определила седемте си деца. Съгласно заверено копие на документ, озаглавен Петиция за администриране, същият е заверен от служител на Окръжния съд на Окръг М.-Д., Флорида, САЩ, отдел по легализация, натоварен с нотариални функции и представлява заявеното от А. К. С. в качеството му на личен представител, определен със завещанието на П. П. С. от 28.06.2007 г. (последното, намиращо се в притежание на съда), че последният е починал на 26.07.2013 г. на 81-годишна възраст и бенефициенти на неговото имущество са неговите деца: Н. С. - М., А. М. С. и А. К. С.. Ищцата Н. С. - М. е декларирала, че използваните в различни документи имена: П. И. С. и П. П. С., са имената на едно и също лице. Ищците Ж. /Д. М./ М., М.-К. /М./ М. О., И. /Б. М. А./ М., М.-Е. /Т. К./ М. са наследници на А. И. С. (или Ан К. С., по мъж М.), което пък е видно от констативен акт за наследници на Ан К. С., по мъж М., издаден на 25.10.2018 г. от нотариална кантора в Париж. В същия е отбелязано, че Ан К. С. е починала на 09.12.2017 г. и няма данни да е оставила завещание. Поради това, ръководен от нормите на ГК на Франция, нотариусът е посочил нейните живи деца (понастоящем ищци) като нейни наследници по закон с равни квоти от по 1/4. В акта са цитирани и нормите от ФГК и по-специално – чл. 730-3, че така изготвеният нотариален акт е достоверен до доказване на противното и че позоваващият се на същия има права на наследник в пропорцията, посочена в акта. Посочените наследници, понастоящем ищци, са представили и декларация за идентичност на имената, ползвани от тяхната майка, че принадлежат на едно и също лице.

Съобразно заключението на назначената по делото СТЕ, при съпоставянето на имотите, описани в КНА № 1, том 1, рег.№ 698, дело № 24 от 23.02.2000 г., съставен от нотариус Ж. К. и описани по КП от 1936 г., с действащата КК, е установено, че част от ПИ № * по КП от 1936 г. попада върху процесния имот с идентификатор *** по действащата ККР на гр. Варна, като площта на съвпадението е 347 кв.м., отчетени графично и оцветени в жълт цвят на скицата на л. 456. Освен това, при първоначалното одобряване на КККР със Заповед от 04.03.2004 г. като собственици на процесния имот са били вписани лицата, посочени в КНА № 1, том 1, рег.№ 698, дело № 24 от 23.02.2000 г. на нотариус Ж. К.. Вещото лице е установило, че със заявление от 12.08.2019 г. „БОЛЯРИ“ ЕАД е поискало вписването си в КР относно имота въз основа на съставения в негова полза КНА. Със заявление от 26.09.2019 г. такова искане е направено и от „АРМАДА 2010“ ЕООД въз основа на НА от 20.09.2019 г. Със заявление от 09.09.2021 г. искане за вписването си в КР по партидата на имота е направено от „ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД въз основа на вписания на 08.09.2021 г. в СВ - Варна учредителен акт. Това е и актуалното вписване относно титуляр на собствеността на спорния имот в КР към 24.01.2023 г. Същевременно, при извършената проверка от експерта е било установено, че в разписните листи към КП относно процесния имот до одобряването на действащата КК са налице следните вписвания за собственици: към КП от 1936 г. за имот 169 е вписан „Д. Н.“, в КП от 1956 г. ПИ * е вписан като „Военен обект“ и в КП от 1977 г. попълването е извършено въз основа на заповедта на кмета на общината от 12.11.2001 г. за пл.№ * и е записан на името на Д. И. С. и М. М. (И. С.).

С Нотариален акт за собственост № 150 от 21.12.2018 г., т. ІХ, рег.№ 14788, дело № 1448/2018 г., съставен въз основа на обстоятелствена проверка, извършена от нотариус Ж. Т. (рег. № 214 на НК), „БОЛЯРИ“ ЕАД е признато за собственик по давностно владение на процесния имот с идентификатор *** по КК на [населено място]. С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 181, том VII, рег.№ 11531 от 20.09.2019 г., изповядан от помощник-нотариус при нотариус Ж. Т., собствеността и владението върху процесния имот са прехвърлени на „АРМАДА 2010“ ЕООД. Последното от своя страна е извършило непарична вноска чрез процесния имот в капитала на „ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД, гр. Варна съгласно учредителен акт от 27.08.2021 г., вписан в търговския регистър на 03.09.2021 г.

При тези факти е формиран извод, че между страните е налице правен спор относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот. Ищците се легитимират като носители на правото на собственост, придобито чрез наследяване и реституция по реда на ЗВСОНИ (правната последица на възстановяването на собствеността настъпва по силата на закона при наличието на предвидените предпоставки), за което им е издаден констативен нотариален акт, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост. От своя страна ответникът „БОЛЯРИ“ ЕАД също се е снабдил с констативен нотариален акт за придобиване на правото на собственост върху имота на 21.12.2018 г. чрез придобивна давност, а след това са били извършени последователно двете отчуждителни сделки, сключени между ответниците. Последните оспорват правото на собственост на ищците, позовавайки се на придобиването му на оригинерно основание от „БОЛЯРИ“ ЕАД, а след това чрез транслативните сделки. Според т.1 от ТР № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството по делото се прекратява. Изхождайки от даденото от ВКС задължително тълкуване на процесуалния закон, както и съобразявайки постановките на ТР № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. на ВКС, ОСГК, въззивният съд е приел, че ищците са доказали правния си интерес от воденето на отрицателен установителен иск за отричане правото на собственост, претендирано от ответниците върху процесния имот, легитимирайки се с КНА за правото си на собственост и при липсата на разколебаване чрез насрещно доказване на констатациите на нотариуса относно правото им на собственост. Това е достатъчно, за да се обоснове правният интерес от предявения от ищците отрицателен установителен иск и не е необходимо същите да установяват в рамките на настоящото производство всички предпоставки за настъпване на реституционните последици, т.е. своето право. В настоящия случай, доказването, че спорното право принадлежи на ищците, е въпрос не на тяхната процесуална, а на материалноправната им легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора. Поради това възражението на ответниците за липсата на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск е прието за неоснователно.

На следващо място е прието, че отсъства процесуална пречка за предявяването на отрицателен установителен иск срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба, която да е изводима от разясненията по т. 3Б от ТР № 4/2014 г., постановено на 14.03.2016 г. от ВКС, ОСГК. Посочено е, че в тълкувателния акт няма разграничение дали искът за собственост ще е само установителен (положителен или отрицателен) или осъдителен (ревандикационен). В случая „БОЛЯРИ“ ЕАД се е снабдило с КНА за правото на собственост върху същия имот, а впоследствие е сключило договор за продажбата му с втория ответник, който на свой ред го е апортирал в капитала на третия ответник. И тримата ответници отричат правата на ищците, с което е прието, че случаят изцяло попада в хипотезите, разгледани от ВКС, ОСГК в мотивите към т. 3Б от ТР № 4/2014 г., обосноваващи предявяването на иск за собственост и против праводателите на актуално легитимиращия се като титуляр на собствеността ответник. По тези съображения наведеното в тази насока възражение от ответниците „БОЛЯРИ“ ЕАД и „АРМАДА 2010“ ЕООД за недопустимост на предявения и против тях иск, е прието за неоснователно.

За основателно е намерено възражението на ответниците за недопустимост на предявения иск за отричане на квотата от съсобствеността върху имота, надхвърляща притежаваните от ищците идеални части от тази собственост. С ТР № 3/2021 г., постановено на 25.10.2022 г. от ВКС, ОСГК е отклонено предложението за постановяване на тълкувателно решение по въпроса дали може съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част. За да отклони предложението ВКС е посочил, че липсва противоречие по този въпрос в съдебната практика, анализирайки конкретни съдебни решения. Обобщено е, че при всички случаи на предявен отрицателен установителен иск за защита на правото на собственост, вкл. и когато ищецът притежава идеални части от правото на собственост, което се оспорва, са приложими постановките на т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Прието е още, че правен интерес за ищеца ще е налице ако той твърди, че ответникът претендира и се легитимира пред трети лица за собственик на такава идеална част, която засяга неговата квота, т.е. оспорва му се самостоятелното право върху идеалната част; ищецът се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Притежанието на идеални части от правото на собственост предпоставя многообразие на споровете за защита на тези права. При всеки конкретен спор наличието на правен интерес се преценява конкретно въз основа на обосновани твърдения, посочени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска и следи за правния интерес при всяко положение на делото. След като се касае за въведен от ищеца спор за права в собствеността на имот, надхвърлящи неговите идеални части, то и при преценката за правния интерес, съобразно визираните в цитираното ТР предпоставки, следва да се имат предвид и правните последици на съдебното решение, с което евентуално се уважава или отхвърля така предявен отрицателен установителен иск и противопоставимостта му на неучаствали в процеса други съсобственици на имота.

Приложени към настоящия казус, горните постановки са обосновали извод, че за ищците не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за отричане на собствеността, надхвърляща общия им дял от 4/7 ид.ч. от собствеността, тъй като не са налице наведени допълнителни твърдения, които да обосноват наличието на фактическо състояние или правното очакване (възможност) на ищците, досежно непритежаваните от тях идеални части от съсобствеността, така че отричайки правата на ответниците за надхвърлящата квотата им идеална част, да защитят или осигурят настъпването на благоприятни за себе си правни последици. Вярно е, че не е без значение за всеки съсобственик кой притежава останалата идеална част от това право, тъй като е от значение как ще упражнява правата си на съсобственик (съобразно аргументите в Решение № 130 от 04.01.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 746/2020 г., I г.о.), но само по себе си това не обосновава във всеки случай правен интерес от защитата чрез предявяване на иск и за идеалните части от имота, надхвърлящи собствената идеална част, тъй като съсобственикът не е процесуален субституент на другите съсобственици и няма право да предявява иск в защита на техните права (чл. 26, ал. 2 ГПК), както е прието в Решение № 35 от 05.03.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 1845/2018 г., I г.о. Поради това е прието, че в частта, с която е уважен отрицателният установителен иск и е отменен КНА, първоинстанционното решение следва се обезсили за горницата над 4/7 ид.ч. до пълния обем на правото на собственост върху процесната реална част от имота и исковото производство в тези му части следва да се прекрати като недопустимо.

На следващо място въззивният съд е изследвал материалните права на ответниците. Съобразено е, че дружествата се позовават на придобитото чрез оригинерния способ на придобивната давност право на собственост върху процесния имот от „БОЛЯРИ“ ЕАД, а след това на съответната транслативна сделка. Посочено е, че за да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и непрекъснато, да е спокойно (да не е установено с насилие или по скрит начин), да е явно (да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си). Доказателствената тежест за установяване на правнорелевантните факти на осъществяване на фактическата власт върху имота непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено в продължение на релевантния период, с намерението за своене на имота, е върху ответника.

Въззивният съд се е позовал на мотивите на ТР № 4/2012 г., постановено на 17.12.2012 г. от ВКС, ОСГК, съгласно които обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този при държането, но именно субективният елемент определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, необходимо е потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. В случая ответникът „БОЛЯРИ“ ЕАД се е позовал на последиците на придобивна давност чрез съставянето на КНА по обстоятелствена проверка, но предвид предприетото от ищците оспорване и разпределението на доказателствената тежест по делото, ответниците следва да установят всички елементи от този сложен юридически факт, който е от категорията на правомерните юридическите действия. Последните по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения (представляващи субективния елемент от предметното им съдържание), както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи (представляващо обективния елемент от предметното им съдържание). Когато упражняването на фактическа власт е започнало като държане, презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена; за да се приеме в този случай, че е налице промяна на държането във владение, упражняващото фактическата власт лице следва открито и недвусмислено да демонстрира промяна в намерението за своене на имота (interversio possessionis) спрямо собственика.

По делото страните не спорят, че за периода от 06.06.2006 г. и към 21.12.2018 г., както и след това до 20.09.2019 г. фактическата власт върху процесния имот се е осъществявала от „БОЛЯРИ“ ЕАД. При огледа на имота от вещото лице по първоинстанционното дело е установено, че целият ПИ * е зает от открития паркинг на търговския комплекс, находящ се в ПИ * (построен въз основа на Разрешение за строеж № 60 от 26.05.2005 г. на гл.архитект на община Варна и последващо издадени разрешения за допълнителни СМР и с издадено Разрешение за ползване от 02.08.2006 г.), както и в същите има трайни подобрения, в т.ч. дългогодишни декоративни дървета, елементи на инфраструктурата в т.ч. алейно осветление, дъждовна канализация и напоителна система (последното е онагледено на скицата на вещото лице на л. 335 с поясняване на буквените съкращения в с.з. от 03.05.2022 г.).

От показанията на разпитаните по делото като свидетели лица – служители на ответника „БОЛЯРИ“ ЕАД (поради което и съдът е преценил показанията им, отчитайки евентуалната им заинтересованост в полза на ответниците) - С. Г. Д.-П. (служител на дружеството от 1995 г., изпълняваща длъжностите последователно „счетоводител“, „финансов контрол“ и „административен директор“) и М. И. Г. (служител на дружеството от 2008 г. до 2011 г. на длъжност „ръководител отдел експлоатация“, а преди това от 2005 г. е бил служител на „ТЕЛЕМОНД” ООД, помещаващо се в сградата на „Пикадили парк“), се установява, че откритият паркинг (южно от имота и в посока към центъра на града) е част от комплекса „Пикадили парк“, построен от инвеститора „БОЛЯРИ“ ЕАД през 2005-2006 г., който използва комплекса. Първоначално паркингът бил изграден с бетонни блокчета, както и отводнителна канализация за дъждовните води, осветление и охрана чрез видеонаблюдение. Преди това теренът е бил запустял, но с изграждането на комплекса районът бил облагороден и изграден паркинга. Свидетелката Д.-П. сочи, че след 2007 г. е подготвяла документи за изплащане на суми по някакво споразумение, което тя не е виждала. Обяснено й било, че някакви хора имали претенции и за да се осигури откриването на комплекса било сключено споразумението. Свидетелката потвърждава, че е подписвала водена с И. С. и роднините му кореспонденция, изготвяна от адвокатите на дружеството, но не си спомня кога е станало това. Свидетелят Г. сочи, че в началото към 2006 г. паркингът е бил на чакъл, но накрая го асфалтирали. Преди строителството теренът бил обрасъл в трева и храсти и инфраструктурата е била изградена от собствениците на търговския комплекс. Винаги комплексът е считан за собственост на „БОЛЯРИ“ ЕАД и цялата организация по озеленяване, поддържане и охрана и на паркинга е осигурявана от това дружество. Паркингът е открит за ползване без ограничения от всички граждани.

Като свидетел е разпитан съпругът на ищцата Н. С.-М. – М. Й. М., чиито показания съдът също е преценил с оглед неговата заинтересованост (в полза на ищците). Същият има впечатления за процесния имот, който понастоящем е паркинг на търговския комплекс, още от 1996 г., тъй като той и съпругата му се занимават с „мениджмънта“ на имота. Последният е част от група имоти, притежавани от семейството и наследниците на М.. Сочи, че след реституцията на имота и снабдяването с КНА през 2000 г., семейството винаги е било със съзнанието за притежавана собственост върху имота. Останалите имоти се ползват активно от семейството, а друга част са отдадени под наем. Доколкото знае от И. С., паркингът е даден за ползване срещу наем на „Пикадили“. Виждал е и сключеното споразумение между дружеството и И. С.. Спомня си, че след изтичане на уговорения със споразумението 10-годишен период за ползване, „БОЛЯРИ“ ЕАД е предявило желание да купи имота, но семейството отказало, тъй като никога не е имало желание да го продаде. На отправените покани собствениците са отговорили отрицателно. Не знае как е разпределян заплащания от наемателя наем, тъй като съпругата му едва след смъртта на баща си е станала съсобственик на имота.

Ищците са представили копие на Споразумение от 06.06.2006 г., сключено между И. И. С. - лично и като пълномощник на Д. И. С., А. И. С., П. И. С., Н. И. С. и А. И. С. - от една страна, а от друга - „БОЛЯРИ“ АД, представлявано от С. Р. Н., упълномощен с пълномощно рег.№ 1998/2006 г. на нотариус Ж. К. (рег.№ 214 на НК) - като пълномощник на С. А. К., изпълнителен директор. Видно от споразумението, собствениците на ПИ № *** с площ 1 299 кв.м., стар идентификатор пл.№ *, идентичен на частта от ПИ № *, с площ от 950 кв.м. и частта от ПИ № * с площ от 349 кв.м., дават съгласие на дружеството да изгради върху наследствения им имот, за своя сметка, затревени паркинг-площи, които да се ползват за нуждите на търговски комплекс „Пикадили парк“. „БОЛЯРИ“ АД декларира, че за периода на ползване на имота до закупуването му, ще заплаща всеки месец сумата от 1 200 евро по банкова сметка, посочена от И. С.. „БОЛЯРИ“ АД декларира съгласието си да закупи имота за сумата 100 000 евро, като страните се споразумяват, че месечните вноски ще се заплащат до закупуването на имота или до достигане на пълния размер на договорената за закупуването сума от 100 000 евро. Освен това страните се споразумяват, че при последващото закупуване на имота, сумата, изплатена от дружеството за периода на ползването на имота, ще бъде приспадната от договорената продажна цена. Уговорено е споразумението да влезе в сила от 15.06.2006 г.

В с.з. на 28.04.2022 г. процесуалният представител на „БОЛЯРИ“ ЕАД е оспорил представителната власт на пълномощника на дружеството в споразумението, както и автентичността на подписа му. Отправено е искане за представянето на оригинала на документа от ищците. Последните чрез процесуалния си представител са заявили, че не разполагат с оригинал на документа, а е представено копие на документа, изпратен им от дружеството на 14.09.2016 г., който също не е бил в оригинал. На свой ред представителят на „БОЛЯРИ“ ЕАД също е заявил, че не разполагат с този документ. Открито е производство по чл. 193 ГПК за проверка истинността на документа. Видно от приобщеното по искане на ищците извлечение от водения от нотариус Ж. Т. Общ регистър, в същия е отразено удостоверяването на подписа под пълномощно с рег.№ 1998 от 17.02.2006 г. с упълномощител „БОЛЯРИ“ ЕАД, представлявано от С. А. К. и упълномощен С. Р. Н. с права, вкл. да сключва договори и споразумения; удостоверение на подписите върху споразумението от 06.06.2006 г., вписано под рег.№ 8258 от същата дата, ведно с възпроизвеждане на основния текст на споразумението, като липсват само уговорките, че месечните вноски ще се заплащат до закупуването на имота, и че при последващото закупуване на имота, сумата, изплатена от дружеството за периода на ползването на имота, ще бъде приспадната от договорената продажна цена. С неоспореното от страните заключение на назначената от първоинстанционния съд съдебно-почеркова (графологична) експертиза е установено, че подписът, положен за „БОЛЯРИ“ ЕАД в споразумението от 06.06.2006 г. е изпълнен от С. Р. Н.. С оглед това въззивният съд е приел, че предприетото оспорване на документа в посочените по-горе насоки относно неговото действително съществуване изобщо (потвърдено както от регистъра на нотариуса, така и от показанията на свид. Д.-П.), относно автентичността му – досежно подписа на представителя на „БОЛЯРИ“ ЕАД, както и относно представителната власт на посочения като пълномощник на дружеството, е неуспешно. Ето защо този документ е ценен съобразно неговата правна характеристика и произтичащите от това правни последици, а именно: към датата на сключване на споразумението на 06.06.2006 г. „БОЛЯРИ“ ЕАД е признавало собствеността върху процесния имот в полза на легитимиращите се като негови собственици с КНА от 2000 г. лица; със споразумението е било предоставено ползването с посоченото предназначение на поземления имот срещу заплащането на уговорена месечна цена с произтичащия от това извод, че дружеството е държател на имота; уговорена е още възможността ползвателят (наемател) да има правото да изкупи имота при съгласие на страните или най-късно при достигане на определен размер на платените наемни вноски.

От изпратеното на 14.09.2016 г. уведомително писмо от „БОЛЯРИ“ ЕАД, представлявано от Г. К. като изпълнителен директор, чрез пълномощника С. Г. Д.-П. (разпитаната като свидетел по делото), до И. И. С., дружеството се е позовало на споразумението и е заявило, че е изплатило изцяло договорената между страните продажна цена от 100 000 евро, но въпреки проведените разговори относно изкупуването на имота, действия в тази насока не са били предприети. Отправено е искане да се предприемат съответните действия за сключване на договор за покупко-продажба на имота в нотариална форма съгласно сключеното споразумение. Описано като приложение към уведомлението е споразумението от 06.06.2006 г. При тези факти съдът е приел, че и към този момент физическите лица, формиращи и изявяващи воля от името на дружеството не са променили намерението, с което осъществяват фактическата власт върху вещта – считат я за такава на наемодателите.

На 29.09.2017 г. е връчено на „БОЛЯРИ“ ЕАД писмо от Н. С. - М., А. М. С., А. К. С., Н. Р. И. С., Д. Д. С., Ан К. М., А. С. С., с което последните са го уведомили, че от известно време наемната цена по споразумението от 06.06.2006 г. не се заплаща, както и не е подписван нов договор за наем. Поради това са направили изявление, че развалят споразумението, а ако наемната цена е заплащана – уведомлението да се счита за едномесечно предизвестие за прекратяване на споразумението. Дружеството е уведомено още, че ако желае да продължи да ползва процесния понастоящем имот, следва да се сключи нов договор. В противен случай се претендира предаване на владението в 1-месечен срок от изтичане на 2-седмичен срок за отговор. В отговор на това писмо е изпратена на 06.10.2017 г. покана от „БОЛЯРИ“ ЕАД до подателите на писмото, в която дружеството е заявило, че признава факта на сключване на споразумението от 06.06.2006 г., но счита същото за предварителен договор за покупко-продажба на имота, по който търговското дружество е изправна страна. Отправена е покана да се сключи договор за покупко-продажба на процесния понастоящем имот на 17.10.2017 г. в кантората на нотариус Ж. Т., като в противен случай е посочено, че ще бъде заведен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Поканата е изпратена до адв. Я. Я. и получена на 09.10.2017 г. И към този момент все още субективното отношение на представляващите дружеството по отношение на осъществяваната фактическа власт е било като такава не за своене, а държане в полза на собствениците, но с предявена извънсъдебна претенция за изпълнение на задължението за сключване на окончателен договор за прехвърляне на собствеността.

На 22.01.2018 г. е депозирано възражение до Областна администрация - Варна от Ф. Г. Т., А. С. С., Д. И. С., А. И. (М.) С., Н. И. (Р.) С., Н. С. - М., насочено срещу уведомление от 16.01.2018 г., с което вписаните като собственици на процесния имот са уведомени, че на 12.01.2018 г. е започнало административно производство за заверка на молба-декларация и издаване на удостоверение за снабдяване с КНА по обстоятелствена проверка по инициатива на „БОЛЯРИ“ ЕАД. В документа е направено изявление, че собственици на имота са И. И. С. и неговите братя и сестри или техните наследници. Освен това е посочено, че търговското дружество също знае този факт и поради това е отправило искане за закупуването му от собствениците. Оспорено е придобиването на имота от дружеството по давност. Отделно от това на 23.01.2018 г. процесуалният представител на собствениците адв. Я. е изпратил до РНК - Варна уведомление, че не желаят да бъде издаван в полза на „БОЛЯРИ“ ЕАД КНА относно собствения им имот.

Наред с горното, от изготвеното по първоинстанционното дело заключение на ССчЕ е установено, че в счетоводството на „БОЛЯРИ“ ЕАД са осчетоводени плащания към И. И. С. за периода 2011 г., 2012 г. и 2013 г. на стойност 34 800 евро, с левова равностойност 67 444,37 лева. Сметката, по която са заведени плащанията е „Разходи за придобиване на дълготрайни активи“. В предоставените на експертизата 24 броя платежни нареждания основанията за извършените плащания към И. И. С. за периода 2011 г., 2012 г. и 2013 г., са: „VNOSKA РО SPORAZUMENIE ОТ 06.06.2006“ в 9 броя платежни нареждания, „VNOSKA РО SPORAZUMENIE ОТ 06.06.2007“ в 8 броя платежни нареждания, „Details of Pauments ро sporazzumenie“ в 5 броя платежни нареждания, „VNOSKA РО SPORAZUMENIE ОТ 01.02.2012“ в 1 брой платежно нареждане и „ПО ДОГОВОР“ в 1 брой платежно нареждане. В подадените от дружеството Справки за изплатени доходи на физически лица по чл. 73 ЗДДФЛ в НАП за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., не са отразени плащания към И. И. С..

Въз основа на съвкупния анализ на доказателствата е прието, че поне до 06.10.2017 г. физическите лица, представляващи „БОЛЯРИ“ ЕАД, не са имали представи и желания, че осъществяваната фактическа власт върху имота е за самото дружество и с намерението за придобиването на собствеността върху същия. Напротив, за установено е прието, че най-късно на посочената дата представляващият дружеството е отправил покана за сключването на окончателен договор за покупко-продажба на имота, основавайки се на своята изправност по споразумението от 06.06.2006 г., определяйки го като предварителен договор за покупко-продажба на имота на ищците. Поради липсата на субективния елемент от фактическия състав на института на придобивната давност, който да е съчетан с наличието на обективния елемент за предвидения от закона 10-годишен срок (чл. 79, ал. 1 ЗС), прието е, че към 21.12.2018 г. „БОЛЯРИ“ ЕАД не е придобило собствеността върху процесния имот, респ. и не е могло да я прехвърли на „АРМАДА 2010“ ЕООД чрез договора за продажба от 20.09.2019 г., а последното - да я прехвърли чрез непарична вноска в капитала на „ГЛОУБ ИНВЕСТ“ ЕООД. Предявеният от ищците отрицателен установителен иск за отричане на собствеността върху поземления имот на ответниците в обема от 4/7 ид.ч., както и искането за отмяната на КНА от 21.12.2018 г. на нотариус Ж. Т. за този обем от собствеността, са основателни, поради което първоинстанционното решение е потвърдено в тези му части.

В трите изложения към касационните жалби се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в контекста на формулирани правни въпроси и цитирана практика на ВКС, а именно:

1. Следва ли ищецът по отрицателен установителен иск за собственост да докаже твърдяното от него самостоятелно право, с което обосновава правния си интерес и дали доказването на фактите, от които произтича това право, е свързано с допустимостта на иска ? – поставен от касаторите „БОЛЯРИ“ ЕАД и „АРМАДА 2010“ ЕООД с довод за противоречие с ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК;

2. Ползва ли се констативният нотариален акт с материална доказателствена сила по отношение на признатите от нотариуса права и дали при конкуренция на твърдяни права констативният нот.акт е достатъчен за доказване на правата на страната или тя следва да докаже фактите, от които произтича твърдяното от нея право? - поставен от касаторите „БОЛЯРИ“ ЕАД и „АРМАДА 2010“ ЕООД с довод за противоречие с ТР № 11 от 21.03.2012 г. по т.д.№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК;

3. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу лице, разпоредило се със спорния имот преди завеждането на иска? - – поставен от касаторите „БОЛЯРИ“ ЕАД и „АРМАДА 2010“ ЕООД с довод за противоречие с т. 3Б от ТР от 14.03.2016 г. по т.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК;

4. „Длъжен ли е съдът да изключи от доказателствата документ, ако при поискване и след като е била задължена от съда страната не представи оригинал на документа или негов официално заверен препис ? - поставен от касатора „БОЛЯРИ“ ЕАД с довод за противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 174 от 07.10.2013 г. по гр.д.№ 1992/2013 г., II г.о. (неточно посочено от касатора като постановено по гр.д.№ 1991/2013 г.), Решение № 239 от 16.07.2013 г. по гр.д.№ 1050/2012 г., IV г.о. Решение № 231 от 08.08.2012 г. по т.д.№ 325/2010 г., II т.о., Решение № 225 от 07.01.2019 г. по гр.д.№ 567/2018 г., III г.о., Решение № 133 от 05.11.2010 г. по т.д.№ 73/2010 г., I т.о.;

Въпроси, поставени от касатора „Глоуб инвест“ ЕООД, който поддържа, че е налице противоречие с ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, а именно:

5. След изтичане на десетгодишен давностен срок на владение на недвижимия имот и снабдяване с констативен нотариален акт за придобито право на собственост по давностно владение, необходимо ли е извършването на друго действие от страна на лицето, което е владяло недвижимия имот, за да придобие собствеността върху него ?;

6. От кой момент се придобива правото на собственост по давност - от момента на снабдяване с констативен нотариален акт или от момента на изтичане на предвидения в закона давностен срок?

7. Допустимо ли е съдебното решение да се основава на частен документ, представен като доказателство само в заверен препис, който след оспорването му не е представен в оригинал?

Не е налице основание за допускане на обжалването както по така поставените въпроси, така и по служебно прилаганите основания, уредени с чл. 280, ал. 2 ГПК.

Приетото от въззивния съд по възражението за недопустимост на спора от гледна точка на преценката за наличие на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск е в съответствие както с разясненията по т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, така и с казуалната практика на ВКС, формирана след постановяването на тълкувателното решение. Това е пречка да се допусне обжалването както на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, така и в контекста на въпрос № 1. При иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, който е насочен към установяване, че ответникът не притежава спорното право, ищецът следва да обоснове правния си интерес от търсената защита като процесуална предпоставка за допустимостта на производството. Съгласно задължителните разяснения в посоченото тълкувателно решение, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. Както е посочено в Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр.д.№ 4705/2015 г. на ВКС, II г.о., тази постановка е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация, поради което не подлежи на изследване във фазата „процес относно процеса“.

Отношение към проверката за допустимостта на производството има и поставеният въпрос № 3. Той също не обективира основание за допускане на обжалването. С т. 3Б от ТР от 14.03.2016 г. по т.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК е потвърдено наличието на правен интерес от предявяване на иск за собственост в хипотеза, когато, наред с последния приобретател на спорния имот, като ответници в процеса са конституирани и неговите праводатели. В задължителната, както и в казуалната практика на ВКС (така: Решение № 176 от 25.10.2016 г. по гр.д.№ 721/2016 г. на I г.о., Решение № 82 от 28.01.2021 г. по гр.д.№ 3894/2019 г. на II г.о., Решение № 126 от 10.11.2016 г. по гр.д.№ 744/2016 г. на II г.о., Решение № 5 от 11.01.2023 г. по гр.д.№ 1083/2021 г. на II г.о.) е прието, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба. Наличието на правен интерес се обосновава с това, че както когато се снабдява с нотариален акт за собственост по давност, така и когато се разпорежда с чуждия имот ответникът на практика оспорва правото на собственост на действителния собственик. В този случай ищецът има правен интерес да предяви иска за собственост (положителен или отрицателен) както спрямо последният приобретател на имота, така и срещу неговия праводател, независимо че последният се е разпоредил с имота преди подаване на исковата молба. Посочено е, че насочвайки иска както срещу приобретателя, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост. Това тълкуване кореспондира и с т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, с което е подчертано значението на отрицателния установителен иск като средство за защита на собствеността.

Не се констатира противоречие между въззивния акт и постановките на ТР № 11 от 21.03.2012 г. по т.д.№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК в контекста на въпрос № 2. Разяснено е, че констативният нотариален акт представлява официален документ, който се ползва с доказателствената сила по чл. 179, ал. 1 ГПК досежно извършените от нотариуса действия. Същевременно издаването на констативен нотариален акт за собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота - въз основа на представени документи или чрез т.нар. обстоятелствена проверка. След преценка на доказателствата нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това е прието, че, като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт за собственост (както и нотариалният акт за сделка) притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Изводът на въззивния съд, че представеният от ищците КНА № 1, том I, рег.№ 698, дело № 24 от 23.02.2000 г. ги легитимира като собственици на процесната реална част от недвижим имот е в съответствие с даденото задължително тълкуване, доколкото нито е налице влязло в сила решение, отричащо правата им, нито в настоящия процес ответникът е доказал неверността на извършеното удостоверяване на правото им на собственост.

Въпросите с №№ 4 и 7 са по приложението на чл. 183 ГПК. В цитираното от касатора „БОЛЯРИ“ ЕАД Решение № 225 от 07.01.2019 г. по гр.д.№ 567/2018 г., III г.о. е разяснено, че при поискване от участваща в процеса страна, другата страна, с оглед разпоредбата на чл.183 ГПК, е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис. Изискването на закона се счита удовлетворено и при представяне само на официално заверен препис - без същият да е придружен от оригинал. Ако преди изгубване на оригинала документът е бил представен пред нотариус, нотариалното удостоверяване като официален свидетелстващ документ трябва да бъде оборено от заинтересованата страна, която твърди, че то е неистинско - така: Решение № 766 от 03.02.2011 по гр.д.№ 1590/2009 г. на ВКС, I г.о. В настоящия случай ищците не са участвали в съставянето на споразумението от 06.06.2006 г. (от тяхно и от името на праводателите им същият е подписан от трето за спора лице – И. И. С.), поради което не биха могли да представят оригинал. Наред с това съдържанието на представения от тях в препис документ е възпроизведено във водения от нотариус Ж. Т. Общ регистър, в който е вписано с рег.№ 8258 от 06.06.2006 г. Така установеният факт, отнесен към приетото с Решение № 766 от 03.02.2011 по гр.д.№ 1590/2009 г. на ВКС, I г.о., има за последица възлагането в тежест на ответниците да опровергаят удостовереното от нотариуса. Доказателствени усилия в такава насока не са предприети. Ето защо, както и изпълнявайки задължението си по чл. 12 ГПК, въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, като е градил изводите си относно релевантните за спора факти включително и въз основа на съдържанието на споразумението от 06.06.2006 г.

Въпрос № 5 няма обуславящо значение за изхода на спора. Същият предпоставя по делото да е направен извод, че ответникът „БОЛЯРИ“ ЕАД – праводател на касатора „Глоуб инвест“ ЕООД, е упражнявал владение върху процесната територия. Въззивният съд обаче е приел, че праводателят на „Глоуб инвест“ ЕООД е имал качеството държател, а каквато и да е продължителността на държането, то не може да има за последица придобиването на правото на собственост по давност. Въпрос № 6 също не може да бъде квалифициран като обуславящ изхода на спора, поради което не съставлява основание за допускане на обжалването, наред с отсъствието на каквато и да е обосновка защо според касатора въззивният съд ще да се е произнесъл в отклонение от ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4/2012 г. на ВКС, ОСГК.

С оглед настоящото произнасяне и при условията на чл. 81 ГПК касаторите по принцип дължат да заплатят на ответниците по касация разноските за защитата им пред ВКС. В случая обаче искането на ответниците по касация не е подкрепено с доказателства за заплатени разноски, поради което такива не следва да се присъждат с настоящото определение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ отделение на Гражданската колегия