Определение № 1198 от 13.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 389/2025 г.

Производство по чл.278, вр. с 274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на А. П. Д., чрез адвокат П. Т. от АК – Пловдив, срещу определение № 1535/20.06.2024г. по в.ч.гр.д.№ 1617/2024 г. на Апелативен съд София, с което се потвърждава определение от 07.11.2023 г. по гр.д.№ 997/2020 г. на Софийски градски съд, за отхвърляне на подадената от нея молба за главно встъпване по делото, с която предявява искове за собственост против Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество и ответниците В. К. А. и М. Л. А., да се признае правото й на собственост върху недвижимите имоти: апартамент № 12, паркоместа № 13 и 14 и склад № 12, находящи се в сградата в УПИ *-*,* от кв.* по плана на [населено място], местност „И. В.“, за които се иска отнемане в полза на държавата по реда на чл.153, ал.1 ЗОНПИ. В частната касационна жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, а в изложение към нея се поддържа, че са налице „очевидна неправилност“ и предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по конкретни въпроси, по отношение на които счита че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез инспектор М. Т., е подала писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата, като твърди, че липсва правен интерес да се обжалва отказа за главно стъпване на А. П. Д. в производството по ЗОНПИ, тъй като с влязло в сила решение № 752/05.06.2023 г. по в.гр.д.№ 2741/2022 г. на Софийски апелативен съд е разрешен правният спор между нея В. К. А. и М. Л. А., на основание чл.26 ЗЗД (недопуснато до касационно обжалване с определение № 3890/14.08.2024 г. по гр.д.№ 138/2024 г. на ВКС, IV г.о.) Отделно твърди, че в хода на обжалване на определението има взето решение на 16.09.2024 г. /изх. № РД-05-320/17.09.2024 г. на Комисията/, с което на основание чл.214, ал.1 ГПК и чл.233 ГПК, се прави искане за изменение, уточняване и частичен отказ по чл.153, ал.1 ЗОНПИ по отношение на имуществото, предмет на предявените искове за собственост. За да остави без уважение молбата по чл.225, ал.1 ГПК за главно встъпване, СГС е приел, че третото заинтересовано лице не е заявило права в двумесечния срок от обявлението в ДВ, бр.16 от 25.02.2022 г., поради което съгласно чл.155, ал.1, вр.159 ЗОНПИ не може да предявява права по отношение на имуществата - предмет на отнемане, по реда на този закон. Изводите са възприети от Софийския апелативен съд, който в мотивите си посочва, че разпоредбата на чл.155 ЗОНПИ е специална по отношение на общите правила за участие в гражданския процес и дори да се приеме за допустима, молбата за главно встъпване е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при преценка за процесуална допустимост на подадената частна касационна жалба съобрази следното: Съгласно т.9б на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, чрез предявяване на искове по реда на чл.225 ГПК срещу ищеца и ответника по висящо дело, главно встъпилото лице претендира самостоятелни права върху предмета на спора. Правният интерес на главно встъпващото лице произлиза от възможността да се осуети уважаването на вече предявения иск и по този начин да се получи търсената с исковете против двете страни защита на материалното право, което то претендира за себе си /в този смисъл определение № 211 от 29.11.2019 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3011/2019 г., I г.о., решение № 132 от 06.02.2019 г. на ВКС по гр.д. № 5049/2017 г., II г.о./. В случая, обаче, съдът е десезиран от разглеждане на искането за отнемане на имущество, върху чиито права на собственик претендира А. Д.. С молба вх.№ 279325/19.09.2024 г., Комисията е представила решение от 16.09.2024 г. за частичен отказ от иска за отнемане на апартамент № 12, паркоместа № 13 и 14 и склад № 12, находящи се в сградата в УПИ *-*,* от кв.* по плана на [населено място], м.„И. В.“. При тези данни, липсва правен интерес за третото заинтересовано лице А. П. Д. да участва в производството по отнемане по реда на чл.153, ал.1 ЗОНПИ, още повече, че спорът за валидност на договора за покупко-продажба с ответниците е разрешен със сила на пресъдено нещо по в.гр.д.№ 2741/2022 г.на САС. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение