Определение № 1687 от 08.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1252/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Д. П. против определение на Софийски градски съд № 4138 от 21.03.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 14237/ 2023 г., с което е потвърдено определение на Софийски районен съд от 06.10.2023 г. по гр.д.№ 15169/ 2023 г. и по този начин е прекратено производството, образувано по подадена от частния жалбоподател искова молба против С. Г. И.. Жалбоподателят поддържа, че е предявил иск за защита срещу дискриминация под формата на тормоз, а не със сигнал за извършено престъпление. Затова нямало нужда съдът да се произнася има ли престъпление или не, а следвало да разгледа иска така, както е предявен. Поради това жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено, а като основание за допускането му до касационен контрол твърди, че съдът не е коментирал изчерпателно всичките му възражения, което било „… въпрос, който е в противоречие с практиката на ВКС – чл.280 ал.1.“. Освен това поддържа, че обжалваното определение било очевидно неправилно. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Пред първоинстанционния съд делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Т. П. срещу С. Г. И., предявен е иск за установяване на нарушение на ответницата „ … че за да ме тормози ме е посочила като лице, което иска да я убива – чл. 71, ла. 1, т.1 ЗЗДискр.“. Изложени са фактически твърдения, че ответницата е дала показания срещу ищеца пред разследващ орган, въз основа на които срещу него било образувано досъдебно производство и бил подложен на разследване. По този начин ответницата правела внушения пред институциите, с които ги настройвала срещу ищеца и използвала МВР за саморазправа срещу мирен гражданин, което според ищеца съставлява тормоз. С определение от 06.10.2023 г. по гр.д.№ 15169/ 2023 г. Софийски районен съд прекратил производството по делото, като счел предявения иск за недопустим. С обжалваното в настоящето производство определение на въззивния Софийски градски съд преграждащото определение на първата инстанция е потвърдено, макар с различни съображения. Прието е, че в исковата молба и уточнението към нея не са заявени обстоятелства, относими към иск по чл.5 ЗЗДискр, а такива за извършено от ответницата престъпление от общ характер. Искането било за установяване на това престъпление, но установителен иск за престъпление бил недопустим, ако е предявен пред граждански съд, без да е налице някоя от хипотезите на чл.124 ал.5 ГПК. Ищецът не твърдял наличие на пречки за образуване на наказателно производство срещу ответницата, поради което искът за установяване на факта на извършено от нея престъпление бил недопустим. С оглед тези мотиви на въззивния съд, обжалваният акт не може да се окачестви като очевидно неправилен. Съгласно установената практика, „очевидна неправилност“ е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. В случая касаторът не сочи никакви обстоятелства, въз основа на които обжалваният акт да може да се окачестви като „очевидно неправилен“, поради което не са налице предпоставките по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, защото касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, по който касационното обжалване да бъде допуснато, а не са налице съмнения за валидността и допустимостта на обжалвания акт. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, поставянето на правен въпрос е ангажимент на касатора. Върховният касационен съд не може служебно да повдига такъв въпрос, тъй като това би било в нарушение на принципа на диспозитивното начало и би довело до недопустимо подпомагане от съда на една от страните в процеса. В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК няма формулирано питане, по което обжалването да бъде допуснато, изложени са единствено твърдения за допуснати от въззивния съд нарушения, които в производството по чл.288 ГПК не подлежат на обсъждане. По такива доводи касационен контрол не може да бъде допуснат. По изложените съображения съдът